Решение № 459 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330205542 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0002302 / 15.09.2025 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „Меритранс - 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител Т. К. З. за нарушение по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева (1533,86 евро) на основание чл. 96г, ал. 1, предложение 2. от същия Закон.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция „Меритранс - 2017“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат Л. А. С. моли за отмяна на Наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно с доводи за недоказаност на нарушението и съществени нарушения на процесуалните правила, като алтернативно се иска приложението на чл. 28 от ЗАНН се навеждат и аргументи за маловажност на случая. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща 1 представител, не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

По Заповед № РД-12-2814 / 13.08.2025 година от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, между които *** М. Т. Н., на „Меритранс - 2017“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 10538, е извършена тематична проверка на транспортната дейност, обхващаща периода от 01.06.2025 година до 30.06.2025 година.

В хода на проверката по представените от дрожеството жалбоподател документи и справка в Единната информационна система на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ е констатирано, че на 17.06.2025 година превозвачът е допуснал извършването на обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия № 7 на територията на град Пловдив с моторно превозно средство „Мерцедес Ситаро“, категория М3, с рег. № ***, с пътен лист № 29259 / 17.06.2025 година и с водач И.Р.Н., ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за квалификация на водач, тъй като не притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория D.

За извършеното в присъствието на упълномощен представител на дружеството жалбоподател М. Н. съставя и връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 351078 / 21.08.2025 година за нарушение по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН „Меритранс - 2017“ ЕООД депозира писмено възражения срещу съставения АУАН, с аргумент, че И.Р.Н. притежава издадено удостоверение за преминат курс за професионална компетентност, копие от което прилага.

2

От наказващия орган е счетено, че възражението не санира допуснатото нарушение и въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателна преписка и представените от жалбоподателя.

От правна страна:

По фактически установеното правилно от наказващия орган се сочи нарушение по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, съгласно чийто текст: Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години, като няма спор, че моторно превозно средство „Мерцедес Ситаро“ с рег. № *** е от категория М3, а от справката в Единната информационна система на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ (Преглед на DOC карти) се установява, че на И.Р.Н. издадената с пореден номер *** на 30.05.2013 година карта за квалификация на водач за съответната категория е била валидна до 31.12.2017 година.

Обстоятелството, че на И.Р.Н. е издадено Удостоверение № 102-200079 / 27.11.2023 година за професионална компетентност за превоз на пътници, не означава, че не трябва да притежава карта за квалификация като водач на моторно превозно средство, за управлението на което се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория D. Картата за квалификация е удостоверителен документ, с който водачът доказва, че 3 отговаря на изискванията за квалификация – начална квалификация или периодично обучение. Тя се издава в рамките на процедура и по ред, регламентирани в Наредба № 41 / 04.08.2008 година на министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г.), като притежаването на удостоверение за професионална компетентност е условие за издаването на карта за квалификация на водача (вж. чл. 2 от Наредбата). Или притежаването на карта за квалификация на водача е самостоятелно изискване, за да бъде законосъобразно осъществен превозът, което изискване, доказано по делото, не е изпълнено, а процесното деяние не попада сред хипотеза по чл. 5, ал. 1 ал. 3 от Наредбата за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, при които не се изисква карта за квалификация на водача за извършването на превоза.

За нарушението точно е определена от наказващия орган и санкционната норма – чл. 96г, ал. 1, предложение 2. от Закона за автомобилните превози:

Който … допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Нарушението е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от определен вредоносен резултат, а като е допуснал на инкриминираната дата извършването на обществен превоз с водач, неотговарящ на изискването да притежава съответната карта за квалификация, жалбоподателят е осъществил съставомерно деяние.

Несъстоятелни са защитните възражения в насока, че не е установено точно „Меритранс - 2017“ ЕООД да е допуснал И.Р.Н. да извърши въпросният обществен превоз на пътници, тъй като липсвали доказателства за трудови правоотношения между дружеството и водача. Факт е, че по делото няма документ, удостоверяващ правоотношенията между превозвача с лиценз на Общността № 10538 и шофьора без валидна карта за квалификация, но по преписката е представен Пътен лист № 29259 / 17.06.2025 година, издаден от „Меритранс - 2017“ ЕООД за автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, с Водач І 4

И.Н. за автобусна линия № 7, като видно от отбелязванията за маршрута, попълвани от самия водач, И.Н. е осъществявал обществен превоз за времето от 05:20 часа до 13:54 часа, след което услугата е осъществява от втория водач до 22:49 часа. Или от въпросния пътен лист за автобусен превоз, като издаден от транспортното дружество вътрешен първичен счетоводен документ, чрез който се удостоверява движението и маршрутът на превозното средство, може да се прави обоснован извод за осъщественото от жалбоподателя деяние, вменено му в административнонаказателна отговорност. В тази връзка и с оглед аргумента в Жалбата за неясно обвинение, защото в Акта и Наказателното постановление не са посочени конкретният маршрут на автобусната линия и началният час на започване на курса трябва да се отбележи, че съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във визираните документи трябва да са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, но редовността на тези актове не изисква вписване на конкретен час, а когато това е необходим и задължителен реквизит, изрично е предвидено в съответната законова норма (напр. чл. 189, ал. 4 от ЗДП за електронния фиш).

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – имуществената санкция е точно фиксирана от законодателя и наказващият орган не може да определя размера й.

И Актът, и Наказателното постановление са конкретизирани по време, място и извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което са неоснователни и защитните възраженията за нарушено право на защита, поради неяснота и липса на пълнота при описание на обстоятелствата, очертаващи от обективна страна състава на нарушението.

С Наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице – търговско дружество, поради което в процеса не подлежи на изследване въпросът за виновно поведение на конкретно физическо лице, което да е в причинна връзка с извършеното деяние.

Що се отнася до аргументите за приложението на чл. 28 от ЗАНН, настоящият състав не намира да са налице условията на маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, защото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в 5 сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като по делото са налице данни, че при проверката от Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив са констатирани и други водачи в дружеството, които не са притежавали съответната карта за квалификация.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за процесуално представителство, а от въззиваемата страна не се претендират и не са представени доказателства за такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 36-0002302 / 15.09.2025 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „Меритранс - 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител Т. К. З. за нарушение по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева (1533,86 евро) на основание чл. 96г, ал. 1, предложение 2. от същия Закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6