Решение № 15 от 06.02.2009, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Ловеч,

06.02.2008 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ-ри административен състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г.Х. при секретаря А.М. и в присъствието на прокурора ......................... като разгледа докладваното от съдия Х. а.х.д. № 178 по описа за 2008 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО) във връзка с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на В.Г. ***, чрез пълномощника си адв. Ст. Тихолова – АК Ловеч против Решение № 52 от 21.07.2008г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № Р-01/ПОВН/25.06.2008г. на н-к сектор Адм.”ПОВН” при РУ”СО” гр. Ловеч, с който административен акт е отказано изплащането на обезщетение по чл.53 от КСО за периода 01.06.2007г. – 21.10.2007г.

В жалбата си оспорващият твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушаване на материалния закон – §22б от ПЗР на КСО. Излага доводи, че след като се касае за неизплатени обезщетения за период след 01.01.2007г., то същите следва да се изплатят от РУ”СО” гр. Ловеч и в тази връзка противоречи на закона становището на ТП на НОИ, че обезщетението не може да се изтегли от сметките на РУ”СО”, тъй като работодателят не е плащал осигурителни вноски. Претендира, че в нарушение на закона оспореното решение и потвърденото с него разпореждане се мотивират с чл.10 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, която норма е отменена за процесния период. Твърди се, че с влезли в сила съдебни актове на Районен и Окръжен съд гр. Ловеч на жалбоподателката е указано, че няма законна пречка да търси плащането на дължимите обезщетения от фондовете на общественото осигуряване в случаите, когато не е изплатено от работодателя. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се върне преписката на административния орган с указания за правилното прилагане на закона, алтернативно да се реши въпроса по същество, като съдът задължи ТП на НОИ – Ловеч да изплати дължимите суми.

В открито съдебно заседание оспорващата чрез адв. Тихолова поддържа жалбата на същите основания, като излага подробни доводи в тази насока. Претендира направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата, Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител ю.к. Цветкова излага мотиви за неоснователност и недоказаност на жалбата.

Поддържа се, че правилно е отказано изплащането на обезщетението от страна на НОИ, тъй като при започнат да се ползва отпуск преди 01.01.2007г. обезщетенията се изплащат по досегашния ред – от работодателя. Сочи, че жалбоподателката не е представила доказателства, че отпуск за отглеждане на малко дете й е разрешен и ползван и че са й изплащани обезщетения по чл.53 от КСО. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, като претендира и направените разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на оспореното решение, срещу подлежащ на обжалване административен акт и пред местно компетентния съд.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, ІІ-ри административен състав, счита същата за основателна.

Ловешки административен съд, втори административен състав като извърши цялостна проверка на оспореното решение във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С искова молба от 17.10.2007г. В.Г.Г. е отправила искане до Районен съд Ловеч, да се осъди “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч да й заплати обезщетение по чл.164, ал.4 от КТ за периода от м. юни 2007г. до 21.10.2007г. Районният съд е отхвърлил жалбата като недопустима и е прекратил производството. За да постанови акта си съдът е приел, че в предмета на трудовите спорове, като част от гражданските не се включва плащане на обезщетения и в частност на обезщетение за отглеждане на дете до 2 години. Тези обезщетения се реализират по реда на КСО, тъй като страна по тези отношения е Националния осигурителен институт. Определението е обжалвано пред Окръжен съд Ловеч, който с определение от 14.11.2007г. е потвърдил определението на Районен съд Ловеч.

На 06.12.2007г. В.Г. е подала молба (л.19) до Началника на РУСО Ловеч за изплащане на дължимото й обезщетение по чл.53 от КСО за периода 01.06.2007г. до 21.10.2007г. С Разпореждане № Р-01/ПОВН/25.06.2008г. от началник сектор, адм.”ПОВН” при РУСО Ловеч й е отказано изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, за периода от 01.06.2007 до 21.10.2007г. със следните мотиви: Правото на обезщетение по чл.53 от КСО, възникнало преди 01.01.2007г., в който случай попада и Г., се заплаща по стария ред чрез работодателя;

“Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч не е внасяло дължимите осигурителни вноски, поради което и полагащите се парични обезщетения не могат да се изтеглят от дружеството. Разпореждането е получено от Г. на 03.07.2008г., а на 07.07.2008г. го е обжалвала пред Директора на РУСО Ловеч. С Решение №52 от 21.07.2008г. Директора на ТП на НОИ Ловеч е оставил без уважение жалбата на В.Г..

За периода от 13.09.2005г. до

22.10.2007г. жалбоподателката В.Г.Г. се е намирала в трудовоправни отношения с “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч, видно от приетите по делото заверени копия от трудова книжка (л.63) и заповед № 6/19.10.2007г.(л.122).

Преди “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч В.Г. е работила от 01.07.2002г. до 30.09.2004г. в ЕТ “Виолетка”, а от 01.10.2004г. до 31.01.2005г. е получавала обезщетение за безработица по чл.54б, ал.1 от КСО. На 10.11.2005г. е родила дете, за което по делото е прието заверено копие от удостоверение за раждане от 14.11.2005г. (л.121).

С констативен протокол вх. №

002/10.01.2007г. за извършена от финансов ревизор на РУСО Ловеч проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч (л.29) е установено, че това дружество за 2006г. е начислявало трудови възнаграждения, но същите не са били изплащани до м.11.2006г. Липсват подписи във ведомостта за заплати за 2006г., касовата книга е заведена до 30.12.2006г. и в нея няма изписвани трудови възнаграждения и обезщетения за 2006г. Заплати в дружеството са били изплащани до 31.12.2005г., дружеството не е теглило от сметките на ДОО обезщетения от м.05.2005г. От представената от териториалната дирекция в гр. Ловеч справка за приходи и разходи по ДОО на “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч за периода от 01.01.2006г. до 31.07.2008г. (л.37) и тази, представена по адм. дело №20/2008г. на ЛАС (л.42), което дело е приложено към настоящото се установява, че от дружеството са внасяни осигуровки за работещите в “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч до м.09.2006г., извършвани са и тегления от фондовете на ДОО. В този смисъл е направено и изявление от процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание на 21.04.2008г. по адм.дело №20/2008г. на ЛАС.

От представеното и прието по делото заверено копие от Постановление от 23.09.2008г. на Районна прокуратура Ловеч се установява, че неизвестен извършител е скрил документи – разплащателни ведомости и счетоводни документи на

“Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч, за което е образувано дознание. За изясняване на въпроса дали е бил разрешен отпуск по чл.164, ал.1 от КТ на жалбоподателката и изплатени ли са й обезщетения по чл.53 от КСО за периода от разрешаване на отпуска до 01.06.2007г. по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Въпреки положените от вещото лице усилия, същото не е могло да се снабди със счетоводни документи на дружеството. Вещото лице е разговаряло и с настоящия и бившия представляващ дружеството, но документи не са му били представени. Вещото лице е отразило, че по сведения от бившия управител Петър Стоев Иванов всички документи на дружеството са били унищожени или се укриват. Липсата на разплащателни ведомости и счетоводни документи на “Хлебопроизводсво и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч се установява и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

Видно от удостоверенията за актуално състояние на “Хлебопоризводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч към 31.05.2007г. (л.59) участници в управлението са били Петър Стоев Иванов – изпълнителен директор, Георги Трифонов Георгиев – председател и Михаил Стойков Марков – член, а към 17.12.2008г. (л.113) Боян Димитров Цветанов, Николай Цанев Маринов и Иванчо Йорданов Радков – последният и представляващ дружеството.

По делото са приети и фишове за изплащане на обезщетение на жалбоподателката. От тях е видно, че за месец 01.2006г. жалбоподателката е получила обезщетение за бременност над 1 ден в размер на 115,95 лева, а за месеците 03, 04, 05, 07, 09 и 10.2006г. е получавала обезщетение за отглеждане на дете в размер на 160 лева (по чл.10 от ЗБДОО за 2006г. това обезщетение е било 160 лева). На фиша е посочена и месечната заплата на лицето в размер на 130 лева, съответстващ на отразената такава в трудовата й книжка. По делото в качеството на свидетел е била разпитана В.Г.Т. – работила като касиер в “Хлебопоризводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч от 1983г. до 01.05.2007г. От разпита на тази свидетелка се установява, че на В.Г. са изплащани обезщетения за отглеждане на дете за 2006г.

Обезщетенията са изплащани на лицето в брой, за което тя се е разписвала върху фиш, като част от фиша с подписа е оставал при касиера, а на лицето е давана другата част от фиша, тази без подпис.

Представено е по делото и Решение

№ 1 от 20.02.2007г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е задължил “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч да изплати полагащите се парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода до 31.12.2006г. на друго лице, работещо в това дружество и ползващо отпуск за отглеждане на дете – Диана Нисторова Г..

По така изложените факти между страните няма спор.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Един от осигурените социални рискове е майчинството – чл.1, т.1 и чл.2, т.4 от КСО. Той се състои от два елемента: бременност и раждане, и отглеждане на малко дете (раздел втори на глава четвърта от КСО). Рискът “майчинство” предполага съществуването на осигурително правоотношение, в което се включват: задължение за осигуряване, което възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до прекратяването й – чл.10 от КСО; корелативните на това задължение права на парични обезщетения, предвидени в раздел втори на глава четвърта от КСО. Съгласно чл.11, ал.1, т.1 от КСО правото на парични обезщетения от фондовете на ДОО възниква за осигурените за всички осигурени социални рискове лица. Правото на обезщетение за отглеждане на малко дете възниква след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане, а съгласно чл.50, ал.1 от КСО право на парично обезщетение при бременност и раждане има осигурената за всички осигурени социални рискове майка. Следователно, основната предпоставка за паричните обезщетения при бременност и раждане, а така също и при отглеждане на малко дете, е майката да е осигурено лице. Осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряване възниква от деня, в който това лице е започнало да изпълнява задълженията си по трудовото или служебно правоотношение. Осигуреното лице има право на парично обезщетение за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица – чл.48а и чл.52а от КСО в редакцията им преди изменението с ДВ, бр.109/2008г.