Определение № 1433 от 11.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1433 гр. Варна, 11.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100502745 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 3947/16.02.2022 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 140/04.02.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2745/2021 г. по описа на ВОС. С молбата се претендират разноски в размер на разликата над присъдените 4405.11 лв. до 5458.82 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, с включено ДДС, за всяка инстанция в размер на 1053 .68 лв. – след редуцирането му до минимума, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съдебни такси. Твърди се, че са представени доказателства за плащане на всички такси и разноски за 4 съдебни дела, а именно: гр.д №1409/2019 г. по описа на ДРС, в.гр.д № 2947/2020 г. по описа на ВОС, гр. д. № 867/2021 г. по описа на ВКС и в. гр. д. № 2745/2021 г. по описа на ВОС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна ЕТ „Лида – Т. Д. Т.“, чрез адв.

П.К. Р. e депозирала отговор вх. № 6875/22.03.2022 г., в който изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Производството по настоящото дело се развива след като с постановено решение № 60198/04.11.2021 г., по гр.д. № 867/2021г. на ВКС е отменено решение № 1516/23.11.2020г., постановено по в.гр.д. № 2947/20г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане. ВОС е сезиран с въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК103533691 срещу решение № 164/19.06.2020г., постановено по гр.д. № 1409/19г. на ДРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Т. Д. Т., като правоприемник на ЕТ „Лида – Т. Д. Т.“, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 11602.43 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката за електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Суворово, ул. „Перущица“ №18, вх. А, с кл. № 1100228317 и аб. №2103102027 за периода от 14.09.2017 г. до 13.09.2018 г., за която сума е издадена фактура № 0284397666/02.09.2019 г.

1

С Решение № 140/04.02.2022 г. ВОС отменя решението на ВРС и вместо него отхвърля предявения иск изцяло. В диспозитива на решението ищецът – въззиваем е осъден да заплати в полза на „Енерго – Про Продажби” АД сума от 4405.11 лв., съставляваща разноски пред ДРС, ВОС и ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото, въззиваемата страна има право да претендира присъждане на разноски и за предходните съдебни инстанции.

Видно от представения по настоящото дело списък с разноски, претенцията включва четири броя дела по настоящия съдебен спор – гр.д №1409/2019 г. по описа на ДРС, в.гр.д № 2947/2020 г. по описа на ВОС, гр. д. № 867/2021 г. по описа на ВКС и в. гр. д. № 2745/2021 г. по описа на ВОС. По всяко от тях процесуалният представител на страната е депозирал списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за всяка от претенциите (л. 43, от л.65 до л.

68, гр. д. № 1409/2019 г., ДРС; л. 8, от л. 27 до л.30, в. гр. д. № 2947/20 г., ВОС; л. 3, 4, 45 и от л. 54 до л. 57, гр. д. № 867/2021 г., ВКС; л.9 и от л. 29 до л. 32 от в. гр. д. 2745/2021 г., ВОС). Общата стойност на разходваните съдебни такси и разноски, с изключение на адвокатско възнаграждение по всяко дело, е в размер на 1244.10 лв.

Що се отнася до адвокатското възнаграждение, то е редуцирано до законовия минимум за всяка от инстанциите. Настоящият състав, след направени изчисления съобразно материалния интерес и приложимата разпоредба на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, констатира, че хонорара се равнява на 1053.68 лв. с включено ДДС за всяко дело в настоящото съдопроизводство или общо 4214.72 лв., за всички съдебни инстанции.

Поради гореизложеното молбата по чл. 248 от ГПК се явява основателна, поради което решението следва да се измени в частта за разноските, като насрещната страна се осъди да доплати разликата над присъдените с решението разноски в размер на 4405.11 лв. до сумата от 5458.82 лв.

Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 140/04.02.2022 г., постановено 2 по в. гр. дело № 2745/2021 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Т. Д. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, допълнително сума в размер на 1053.71 лв. /хиляда петдесет и три лева и седемдесет и една ст./, представляващи разлика от присъдените с Решение № 140/04.02.2022 г. разноски за производството пред ДРС, ВОС и ВКС , на основание чл.

248,ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3