Определение № 1388 от 07.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1388 гр. Варна, 07.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100500578 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от АЛ. Н. СТ., чрез процесуален представител адв. Б.Б., въззивна жалба срещу Решение № 262724 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 13317/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ф. ИДР. ОСМ. обективно евентуално съединени искове, както следва:

1./ иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено в отношенията между страните, че придобитият по време на брака им, по силата на Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно:

Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес: село Тополи, област Варненска, *************** , както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор ***, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м. е придобит изцяло с лично имущество на АЛ. Н. СТ. и е негова лична собственост; 2./ иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът притежава в лична собственост 12000/12300 ид. части придобитият по време на брака им гореописан недвижим имот, поради частична трансформация на лични средства на АЛ. Н. СТ., както и ищецът е осъден на основание чл.

78, ал. 3 от СК да заплати на ответника сумата от 1112,30 лева, представляваща съдебноделоводни разноски.

Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, 1 както и че същото е необосновано. Сочи, че със събраните в хода на производството многобройни писмени и гласни доказателства е доказал по категоричен начин личния характер на придобитото имущество. Жалбоподателят оспорва като абсолютно незаконосъобразни изводите на съда, че договорът за дарение, сключен между него и неговата майка З. Стоянова е антидатиран и изготвен за целите на настоящото производство.

Твърди в този смисъл, че чрез свидетелските показания е установил истинността на документа, като от изслушаната Съдебно-графологична експертиза се доказвало с категоричност, че подписът положен върху договора е именно на З. С.а. Сочи, че не съществува нормативно изискване договорът да бъде с нотариална заверка, както неправилно е приел съда. На следващо място твърди, че в становището си Ф. ИДР. ОСМ. заявила, че „средствата са дарени за семейството, а не лично на ищеца“, с което самата ответница признала за извършеното на дарение от страна на майката на ищеца. По подробно изложени съображения оспорва извода на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите З. С.а и А.П са противоречиви, като счита, че такова противоречие е налице с показанията на рапзитаните по инициатива на ответната страна свидетели. В заключение въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата за доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните. По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ф. ИДР. ОСМ., чрез адв. М.ДД., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението, като постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и обосновано. Сочи, се че първоинстанционният съд внимателно и поотделно е разгледал и обсъдил всички доказателства за установяване на релевантните за изхода на спора доказани факти и обстоятелства. Въззиваемата твърди още, че съдът правилно не е кредитирал представения договор за дарение на две самостоятелни основания- че в качеството на трето лице може да бъде увредена от антидатирането на документа, както и че същият не кореспондира с твърденията изложени в исковата молба, а им противоречи. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал безспорно и категорично размерът на вложените средства, които имат личен произход и влагането им при придобиване на имота, е правилен и е основан на подробна преценка на всички доказателства по делото. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС излага твърдения, че при придобиване на името на единия съпруг е изключена трансформацията на лично имущество на другия съпруг. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.Не са направени 2 доказателствени искания.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от АЛ. Н. СТ., чрез процесуален представител адв. Б.Б., срещу Решение № 262724 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 13317/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ф. ИДР. ОСМ. обективно евентуално съединени искове, както следва: 1./ иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено в отношенията между страните, че придобитият по време на брака им, по силата на Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно: Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес: село Тополи, област Варненска, *************** , както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор ***, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м. е придобит изцяло с лично имущество на АЛ. Н. СТ. и е негова лична собственост; 2./ иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът притежава в лична собственост 12000/12300 ид. части придобитият по време на брака им гореописан недвижим имот, поради частична трансформация на лични средства на АЛ. Н. СТ., както и ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от СК да заплати на ответника сумата от 1112,30 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 578/2022г. на 10.05.2022 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. ***; служител за контакти - Нора Великова.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4