Решение № 263 от 30.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Бургас, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501269 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. К., С. Н. К. и Н. С. К., ответници по гр.д.№ 5747/2019 г. по описа на РС-Бургас, подадена лично и чрез пълномощник адв.Мирослав Ангелов, служебен адрес гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 26, вх.А, ет.1, ап.1, против решение № 260658/28.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 5747/2019 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която съдът е ПРОГЛАСИЛ за относително недействителни на основание чл.135 ЗЗД спрямо „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК 831558413, извършените между Н. С. К., С. Н. К. и Д. Н. К., сделки, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 181, том I, peг.№ 3677, дело № 167/18.07.2014 г. и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том I, peг.№ 3678, дело № 168/18.07.2014 г., по силата на които Н. С. К. се е разпоредил в полза на С. Н. К. и Д. Н. К. с притежаваното от него право на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Габър, общ.Созопол:

- нива с площ от 9.137 дка, съставляваща имот № 021019, в местност „Скрипката“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- 1/2 ид.ч. от нива с площ от 6.939 дка, съставляваща имот № 072007, в местност „Кордаков баир“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор 1

***;

- 1/2 ид.ч. от нива с площ от 14.062 дка, съставляваща имот № 085028, в местност „Мъртвинето“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- нива с площ от 18.994 дка, съставляваща имот № 066083, в местност „Лъката“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- дворно място, съставляващо УПИ III-219 в кв.10 по плана на с.Габър, с площ от 443 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 240 кв.м., при граници: УПИ IV-223, УПИ II-220, УПИ I-218 и улица, които имоти представляват ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***;

- 1/2 ид.ч. от нива с площ от 5.197 дка, съставляваща имот № 084004, в местност „Турлакица“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- 1/4 ид.ч. от нива с площ от 15.002 дка, съставляваща имот № 010023, в местност „Мъртвинето“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- нива с площ от 8.999 дка, съставляваща имот № 013007, в местност „Стойков гроб“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- 1/2 ид.ч. от нива с площ от 6.939 дка, съставляваща имот № 072007, в местност „Кордаков баир“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- 1/2 ид.ч. от нива с площ от 14.062 дка, съставляваща имот № 085028, в местност „Мъртвинето“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- нива с площ от 20.010 дка, съставляваща имот № 093017,в местност „Церова локва“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- дворно място, съставляващо УПИ XVI-90 в кв.9 по плана с.Габър, с площ от 664 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и второстепенна сграда, при граници на парцела: УПИ XV-89, УПИ XVII-91, дере и улица, които имоти представляват ПИ с идентификатор ***, сгради с идентификатор ***, *** и ***;

- 1/2 ид.ч. от нива с площ от 5.003 дка, съставляваща имот № 059017, в местност „Мъртвинето“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор ***;

- 1/4 ид.ч. от нива с площ от 15.002 дка, съставляваща имот № 010023, в местност „Мъртвинето“, при описани граници, представляващ ПИ с идентификатор 2

***.

С решението ответниците Н. С. К., С. Н. К. и Д. Н. К. са осъдени да заплатят на ищцовото дружество „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 1513.22 лв. за направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е уважен иска по чл.135 ЗЗД, както и в частта за разноските, като същото се счита за нищожно и недопустимо, постановено по недопустимо предявен иск по чл.135 ЗЗД, както и за изцяло неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според въззивниците, решението на БРС е постановено при едностранчиво, избирателно и необективно тълкуване и оценяване на събраните доказателства, както и при непълно и избирателно обсъждане на наведените от ответниците защитни възражения и в частност възражението им за изтекла погасителна давност на предявения иск по чл.135 ЗЗД. В тази връзка се счита, че съдът неправилно е приел, че искът е предявен на 18.07.2019 г., т.е. на последния ден от петгодишния давностен срок, въпреки възражението на ответниците, че уточняващата искова молба е подадена на 21.08.2019 г. и с нея реално е въведен изцяло нов петитум, ново искане и за първи път са индивидуализирани недвижимите имоти, което според въззивниците представлява изцяло ново искане след изтичане на давностните срокове, като е неприложима нормата на чл.129, ал.5 ГПК, което прави иска недопустим.

Според въззивниците, нито един от елементите на чл.135 ЗЗД не е осъществен, тъй като липсва увреждане на ищеца вследствие на сключените действителни договори за даване вместо изпълнение, прикрити с привидни съглашения за дарение на имотите.

В тази връзка се оспорва като неправилен извода на съда, че първият ответник умишлено е намалил своето имущество и увреждал банката, като се сочи се, че в случая сделките не са увреждащи кредитора, тъй като на мястото на имотите е дошло друго имуществено благо (получените по-рано заемни парични средства) и за ищеца не съществува пречка да насочи принудителното изпълнение към тази парична част от имуществото на длъжника. Сочи се, че към момента на процесните сделки първият ответник, както и главния длъжник по кредита „Качика“ ЕООД, са разполагали със значително имущество, предоставили са и обезпечения на банката чрез ипотекиране на имущество, като ищецът е приел даденото обезпечение за достатъчно да покрие вземанията му по кредита, от които обстоятелства въззивниците извеждат извод за липса на увреждане на кредитора. Сочи се също, че за липсата на увреждане говори и еквивалентността на насрещните престации – размера на заемите и стойността на прехвърленото имущество, както и материалното състояние на длъжника към момента на сделките.

3

Според въззивниците не е налице и знание за увреждане на ищеца, тъй като процесните сделки са извършени много след посочените банкови кредити и липсва целено увреждане на кредитора, още повече, че към момента на сделките вземанията на банката още не са били обявени за предсрочно изискуеми и не са били предприети съдебни действия по тяхното събиране, което изключва субективния елемент. В тази връзка се оспорва като неправилен и извода на съда за наличие на хипотезата по чл.135, ал.2, вр. ал.1, изр. второ ЗЗД, която според въззивниците е неприложима.

В заключение, молят въззивния съд да прогласи нищожността на обжалваното решение или евентуално същото да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено или да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд. А в случай, че не се установят основания за нищожност или недопустимост на решението, въззивниците молят за отмяна първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се направените разноски в двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания – за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза, която да определи пазарната стойност на процесните недвижими имоти, на стойността на ДМА на кредитополучателя „Качика“ ЕООД и на дадените по кредитите обезпечения; за задължаване на ищеца да представи намиращите се в него досиета по договорите за банков кредит и експертните оценки на ипотекираните имоти, дадени като обезпечение по кредитите; за задължаване лицензирания оценител Анна Радкова Желева да представи извършените от нея оценки на ипотекираните имоти. Тези доказателствени искания на въззивниците са оставени без уважение от настоящата инстанция като неотносими към предмета на спора и поради липса на предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК, по изложените в определението по чл.267 ГПК мотиви на съда.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Даниел Йорданов, в който са изложени подробни съображения и аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се като неоснователни възраженията на въззивниците за изтичане на погасителната давност за предявяване на претенциите, като се сочи, че с подаването на иска давността е едновременно спряна и прекъсната, а индивидуализирането на имотите и конкретизирането на идеалните части от тях с уточнителната молба не представлява предявяване на нов иск. Оспорват се и възраженията в жалбата за липса на увреждане на кредитора, като се сочи, че решението по инцидентния установителен иск на ответниците е непротивопоставимо на банката по предявения от нея и по-рано вписан Павлов иск, съгласно чл.401, вр. чл.453, т.2 ГПК, а освен това банката не е страна по исковете по чл.26 ЗЗД и разглеждането им няма отношение за крайния изход на спора относно основателността на иска по чл.135 ЗЗД, доколкото страните по разпоредителните сделки продължават 4 да са роднини по права линия и е приложима презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание за увреда у третите лица-преобретатели спрямо кредитора чрез извършената сделка. Оспорват се и доводите на въззивниците за липса на увреждане чрез прехвърлянето на имотите от първия ответник за погасяване на негови заеми, като се сочи, че дори и сделките са са извършени с тези цел, пак има увреждане, тъй като обективно се намаляват активите от имуществото на длъжника Н.К., от които банката може да се удовлетвори – арг. чл.133 ЗЗД. В отговора на въззивната жалба са развити съображения и за наличието на знание за увреждане у преобретателите по процесните сделки, доколкото ответниците С.К. и Д. К. имат качеството на ипотекарни длъжници по договорите за кредит на баща им. Въззиваемият моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Не са направени доказателствени искания.

Претендират се направените пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен на 18.07.2019 г. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против Н. С. К., С. Н. К. и Д. Н. К., с който се иска от съда да прогласи за относително недействителен по отношение на ищеца сключените между ответниците договори за дарение на недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 181, том I, peг.№ 3677, дело № 167/18.07.2014 г. и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том I, peг.№ 3678, дело № 168/18.07.2014 г., по силата на които Н. С. К. се е разпоредил в полза на С. Н. К. и Д. Н. К. с притежаваното от него право на собственост върху описаните в актовете недвижими имоти, находящи се в землището на с.Габър, общ.Созопол.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество е кредитор на ответника Н.К., който има качеството на поръчител по кредити, предоставени на кредитополучателя „Качика“ ЕООД по Договор за банков кредит от 03.02.2006 г. и Договор за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007 г., обезпечени с поръчителство от 30.05.2009 г., като поръчителят е бил поканен да плати задълженията по двата договора с нотариални покани, връчени му лично на 14.07.2014 г. За вземанията си по първия договор за кредит банката се е снабдила със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 5987/2014 г. на БРС, въз основа на които е образувано изп.дело № 1061/2014 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, а за вземанията 5 си по втория договор се е снабдила със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 5274/2014 г. на БРС, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 1062/2014 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба задълженията по посочените изпълнителни дела не са погасени. Отделно, с влязло в сила решение по т.д.№ 623/2015 г. на БОС е прието за установено, че Н.К. дължи на ищеца, солидарно с „Качика“ ЕООД, сумите по Договор за револвиращ кредит от 22.03.2005 г., описани в решението. Ищецът твърди, че на 18.07.2014 г. между ответниците са сключени договори за дарение на недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 181, том I, peг.№ 3677, дело № 167/18.07.2014 г. и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том I, peг.№ 3678, дело № 168/18.07.2014 г., с които ответникът Н.К. е дарил на децата си С.К. и Д. К. собствените си идеални части от описаните в актовете недвижими имоти, находящи се в с.Габър, общ.Созопол. При това се счита, че с посочените сделки длъжникът Н.К. е увеличил неплатежоспособността си и е увредил ищеца-кредитор, намалявайки имуществото си и създавайки затруднения на банката за удовлетворяване на вземанията й по договорите за кредит. Посочва се, че приобретателите по даренията С.К. и Д. К. са знаели за увреждащия характер на сделките, тъй като са били ипотекарни длъжници по предоставените от банката на „Качика” ЕООД кредити и са участвали в подготовката по съставянето на документите по всички кредити. Предвид това, се иска от съда да обяви за относително недействителни по отношение на ищцовото дружество сключените между ответниците договори за дарение на описаните недвижими имоти.