Решение № 1092 от 24.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Бургас, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501133 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 797/10.04.2023г., постановено от Р.нен съд – Бургас по гр.д. № 1266/2023г. С това решение съдът

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ч. Р., ЕГН: ********** от ****, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. сумата от 2 341,58 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 99044/05.12.2016г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р., вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № 1/04.03.2020г. към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5356/2021г. от Р.нен съд – Бургас;

ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. за разликата до претендираната сума от 4 063,15 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 99044/05.12.2016г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р., вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № 1/04.03.2020г. към договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 24.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5356/2021г. от Р.нен съд – Бургас;

ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4, 1 представлявано от Д.Б.Б. за сумата от 1 525,99 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2017г. до 23.07.2021г. без времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. по договор за паричен заем № 99044/05.12.2016г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р., вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № 1/04.03.2020г. към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019г.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. да се приеме за установено по отношение на Р. Ч. Р., ЕГН:

********** от ****, че същият дължи сумата от 634,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2017г. до 04.09.2017г., претендирана по договор за паричен заем № 99044/05.12.2016г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р., вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № 1/04.03.2020г. към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019г.

ОСЪЖДА Р. Ч. Р. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съдебни разноски за заповедното и исковото производство в размер на 142,57 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на Р. Ч. Р. сумата от 81,09 лева –разноски за съдебно-счетоводна експертиза и 400,44 лева – адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против решение № 797/10.04.2023г. в отхвърлителните части. В жалбата въззивното дружество твърди, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с приложимите материално-правни норми и трайната съдебна практика.

Жалбоподателят иска от съда да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове. Не прави искане за събиране на доказателства. Претендира разноски – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Въззиваемата страна – Р. Ч. Р. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Р. твърди, че жалбата не е конкретна и съдържа оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, които не могат да бъдат отнесени към процесното решение. Ответникът иска от въззивната инстанция да потвърди решението в обжалваната част.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 23.07.2021г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: 4 063,15 лева – главница по договор за паричен заем № 99044/05.12.2016г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р. Р., вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор от 24.09.2019г.;

634,08 лева – договорна лихва за периода от 04.01.2017г. до 04.09.2017г.; обезщетение за забава в размер на 1 525,99 лева за периода от 05.01.2017г. до 22.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение № 3035/28.10.2021г., с която разпорежда Р. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявените суми без тази за договорната лихва в размер на 634,08 лева. Р. подава възражение против заповедта, в резултат на което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД предявява установителен иск за сумите, за които е издадена заповед и осъдителен иск за вземането за договорна лихва в размер на 634,08 лева.

2

Ответникът Р. оспорва основателността на исковете и прави възражение за погасяване на вземането за мораторна лихва поради изтекла давност за периода от 05.01.2017г. до 23.07.2021г. Ответникът въвежда възражение за недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК и за неоснователност на претенцията за главница в размер на 2 158,42 лева поради извършено плащане. Ответникът – длъжник оспорва дължимостта на предвидената в договора неустойка в общ размер на 4 630,05 лева, разсрочена на девет вноски по 514,45 лева поради нищожност на неустоечната клауза на основание чл.26, ал.1, вр. ал.4 от ЗЗД. Р. иска от Р.нния съд да постанови решение, с което да установи дължимост единствено на чистата стойност на кредита, намалена с извършеното плащане.

В хода на исковото производство са представени договор за паричен заем № 99044/05.12.2016г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Р. Ч. Р., ведно с погасителен план към него, общи условия към договора за заем, договор за цесия, ведно с потвърждение по чл.99, ал.3 от ЗЗД и уведомление до длъжника и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което заемът в размер на 4 500 лева е усвоен на 05.12.2016г. Експертизата дава заключение, че длъжникът е платил сума в общ размер на 2 158,42 лева, които са отнесени както следва: неустойка - 514,85 лева, договорна лихва – 150,30 лева, главница – 436,85 лева и такси в размер на 1 056,42 лева. Остават неизплатени: главница в размер на 4 063,15 лева, договорна лихва в размер на 634,08 лева, такси в размер на 1 064,06 лева и неустойка в размер на 4 115,20 лева. Според експертизата, годишния лихвен процент по договора за кредит е 235,03 %, ГПР – 755,35 %, а оскъпяването за срока на кредита – 120,32 %.

Въз основа на събраните доказателства и след анализ на приложимите правни норми, Районен съд – Бургас приема, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т. нар. „неустойка“ при липса на обезпечение по чл.8 от договора, която е включена в погасителния план и има характера на скрита възнаградителна лихва. Съдът посочва, че последиците от обявяването на недействителността са регламентирани в чл.23 от ЗПК – връщане само на чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по него. Съдът прилага тази норма и приема за установено, че ответникът дължи главницата по кредита, намалена с извършените плащания, а именно: 4 500 – 2 158,42 лева, равняващи се на 2 341,58 лева. С решението съдът отхвърля установителния иск за разликата от 2 158,42 лева. Съдът отхвърля иска за мораторната лихва, защото приема, че договорът е недействителен и длъжникът изпада в забава от подаването на исковата молба. Съдът отхвърля и осъдителния иск за договорната лихва, защото уговорената такава противоречи на добрите нрави – основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 797/10.04.2023г. е неправилно в обжалваната част. Този извод се налага по следните съображения:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД.

От съдържанието на представения по делото договор за паричен заем се установява, че същият създава валидно облигационно правоотношение между страните, за което се прилагат правилата на ЗПК. От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно, че цесията е съобщена надлежно на длъжника с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

При това положение, на изследване подлежат възраженията на ответната страна – длъжник за недействителност на договора на посочените основания и последиците от тази недействителност.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за кредит съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Според чл.11, ал.1, т. 10 от ГПК договорът за кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Последиците от неспазването на цитираните правила са разписани в чл. 22 от ЗПК и чл.23 от ГПК - недействителност на договора за потребителски кредит, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита без да дължи лихва или други разходи по кредита.

Настоящият съдебен състав в своето мнозинство не споделя извода на Районния съд извод, че договора за паричен заем не съответства на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.