Решение № 182 от 08.10.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Кубрат, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100551 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.

Образувано е по предявен от Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв. Б. Й. от САК срещу „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т. искове: главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 2 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1051683/09.02.2024 г. и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на следните клаузи – чл.17, ал. 1, чл. 27 и чл. 28 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1051683/09.02.2024 г.

С исковата молба се поддържа, че между страните бил сключен атакувания договор. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като навежда следните основания: не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР 1 не отразява действителния такъв; в чл. 27, ал. 3 от договора е уговорена неустойка, която води до скрито оскъпяване на кредита; липсва конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 23%, което води до неяснота за потребителя, което е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК; посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика.

Във връзка с евентуалния иск се посочва, че 1/ клаузата на чл. 17, ал. 1 от договора за кредит – осигуряване на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора – е нищожна, защото на практика на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като вече договорът е сключен и ако не стори това дългът му нараства; 2/ клаузата на чл. 27 от договора относно неустойката за неизпълнение на договора излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора; 3/ клаузата на чл. 28 от договора също е нищожна, защото договорът за кредит е сключен с ищеца като кредиторът е използвал заблуждаваща търговска практика.

Ответникът „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т. чрез адв. Х. Н. от АК – Разград с депозиран в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.

Заявява, че действително между страните е сключен процесният договор за кредит на 09.02.2024 г. На посочената дата ищецът е попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, след това му е изпратена преддоговорна информация и след натискане на бутон „вземи парите“ му е предоставен проект за договор за потребителски кредит. Ищецът като потребител е натиснал бутон „подпис“, с което действие е изразил недвусмислено волеизявление за съгласието му с договора и за неговото сключване. След одобрението на подадената заявка на посочената от ищеца електронна поща са изпратени Договор за потребителски кредит сключен от разстояние № 1051683 с приложение № 2 Погасителен план, стандартен европейски формуляр и Общи условия. Посочва се, че цитираните документи съдържат предвидената в законите преддоговорна информация за желания кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при 2 съблюдавана на приложимите нормативни изисквания. В проекта за договор и приложенията към него са били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и изискването за предоставяне на обезпечение. Натискайки бутона „подпис“ потребителят се е съгласил при описаните условия да получи заявената сума.

Възразяват на твърдението, че дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение е нищожна, а напротив – клаузата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство като излагат подробни доводи.

В срока по чл. 211 ГПК „СТИК – КРЕДИТ“ АД гр. Шумен предявяват насрещен иск срещу Е. Е. Х., с който претендират осъждането на насрещния ответник да заплати на дружеството сумата 3000 лв. – оставаща главница по Договор за потребителски кредит сключен от разстояние №

1051683/09.02.2024 г. и сумата 414.01 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 09.02.2024 г. до 25.10.2024 г.

Посочва се, че насрещният ищец е бил изправна страна по така сключения договор за кредит и е предоставил заявената сума от 3000 лева, а Е.

Е. Х. не е изпълнил поетото задължение да погасява ежемесечно в срок заетата сума, ведно с уговорените лихви, като е извършил плащане в размер само на 287 лв. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Насрещният ответник Е. Е. Х., редовно уведомен за постъпилия насрещен иск чрез пълномощника му адв. Б.Й., в указания срок депозира писмен отговор, с който заявява, че предявените от „Стик-кредит“ АД искове са неоснователни и недоказани, поради което моли за отхвърлянето им изцяло.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит се установява, че на 09.02.2024 г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит под формата на паричен заем в общ размер от 3000 лева, при лихвен процент от 20.88 %, при ГПР 23 %. Видно от договора е, че 3 съгласно чл. 27, ал. 1 от същия е уговорено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено някое от договорените в чл. 17 обезпечения. В чл. 17, ал. 1 е предвидено, че ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора, с което да отговоря за изпълнение на задълженията по потребителя по договора, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден от получаване на писмено искане от кредитора. В ал. 2 е посочено, че третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговорят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като преценката е изцяло негова.

Между страните не се спори, че сумата по договора е усвоена.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че внесената от ищеца сума за погасяване на кредита е единствено тази в размер на 287.00 лева на 10.06.2024 г., като в платежния документ не е вписано основание.

В годишният процент на разходите (ГПР) е включена само възнаградителната лихва в размер на 20,88%. Изчислен е по формулата в Приложение 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Законната лихва към датата на сключване на договора (09.02.2024 г.) е била 13,79%.

Размерът на неустойката съгласно разписаното в чл.27 от договора за потребителски кредит № 1051683, изчислена за времето на срока на договора – 24 месеца, е в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Дружеството ответник е отразило в счетоводната справка приложена към делото (л. 166) неустойка в размер за целия срок на договора – 3036,62 лева.

Размерът на ГПР, изчислен с размера на неустойката е 75,0198%, което надвишава законната лихва 5,44 пъти.

Размерът на остатъка от дължимата сума за главницата от ответника по насрещният иск по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1051683/09.02.2024 г. към момента на предявяването на 4 насрещния иск – 28.03.2025 г. е 3000,00 лева. Внесената от ищеца сума от 287.00 лева, дружеството, на основание чл.14 от Договора я отразява като вноска за дължими такси, лихва за забава и неустойка.

Размерът на остатъка от дължимата от ответника договорна възнаградителна лихва върху предоставената главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1051683/09.02.2024 г. за периода 09.02.2024 г. до 25.10.2024 г. към момента на предявяването на насрещния иск е в размер на 413.97 лева.

Заключението на експерта като компетентно извършено, обосновано и относимо към правния спор се възприема от съда изцяло.

Други относими и допустими доказателства не са представени .

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, 5 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 23%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване на договора и е включена в погасителния план към него, като размерът на месечната погасителна вноска е определен и съгласно начислената неустойка.