Решение № 1650 от 24.07.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3694/2022
- Вид
- Решение № 1650
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 25.08.2023
- Състав
- СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1650 гр. Бургас, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20222120103694 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация Бургас” АД с ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х.И.И., със съдебен адрес: гр. Б., ***, срещу ответника С. В. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Б., *** и с постоянен адрес: гр. Б., ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 570,02 лева /петстотин и седемдесет лева и две стотинки/, представляваща главница, дължима на основание „Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Бургас“ ЕАД на потребители в град Бургас“, като клиент на топлинна енергия за жилище, находящо се на адрес: град Б., ***, за които задължения за периода от декември 2018г. до септември 2021 година са съставени фактури, сумата 78,58 лева /седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва начислена за периода от 01.02.2019 година до 24.11.2021 година, които суми представляват част от сумите, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3562 от 03.12.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 8454 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година. Ангажират се доказателства.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който не оспорва иска и обстоятелствата изложени в исковата молба. Ответникът като собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот, дължи и 1/2 от сумите за използваната в периода от месец декември 2018г. до месец септември 2021г. топлинна енергия в претендирания от ищеца размер.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.153 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 от ЗЗД.
За претендираните вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3562/03.12.2021г. по ч.гр.д. № 8454/2021г. по описа на БсРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК и настоящият установителен иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, указан на кредитора с разпореждане от 26.04.2022г.
В подкрепа на иска си ищцовото дружество представя неоспорена от страните изходяща от него справка за начислени на абоната /С. С. и П.А./ суми за ползвана през периода месец декември 2018г. – септември 2021г. топлинна енергия, съставена въз основа на 32 фактури, издадени в периода 09.01.2019г. – 08.10.2021г. – на обща стойност 1140,04 лева /по 570,02 лева за С. С. и 570,02 лева за П.А./. Ответната страна не оспорва размера на така начислените суми за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/, сумите за отопление /сумите за щранг-лира/, сумите за сградна инсталация и за дялово разпределение.
Процесният недвижим имот, за който не се спори, че се намира в топлоснабдена сграда – апартамент № **, находящ се в гр.Б., ***, е бил собственост на родителите на ответника – В.В. /***/ и Р.В. /***/, съгласно документ от 1990 година. Видно от приложеното удостоверение за наследници и справка в НБД Население, ответникът С. С. и П.А. /втори длъжник по заповедта/ са техните наследници - ***.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ 2 страни по облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия в качеството им на клиенти са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в топлоснабдената сграда - етажна собственост, които са длъжни да заплащат цената на ползваната топлинна енергия. Цитираната норма създава презумпция за съществуване на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което потребители са собствениците на топлоснабдения обект, респективно носителите на вещно право на ползване, за каквото в случая няма данни да е учредено върху процесния имот. Поради това настоящият съд приема, че ответникът в качеството му на съсобственик на процесния топлоснабден имот е обвързан от договора за доставка на топлинна енергия при общи условия и на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ дължи разделно с другия съсобственик начислените цени за ползваната топлинна енергия.
Предвид липсата на оспорване, на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претендираното парично задължение за цена на топлинна енергия е в предявения размер от 570,02 лева, съобразно справката за дължими суми и като собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот. На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода на забавата - периода от 01.02.2019 год. до 24.11.2021 год. е в предявения размер от 78.58 лева.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски. В заповедното производство ищецът е направил съдебни разноски в размер на 62,97 лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство са 295 лева, включващи 75 лева – заплатена държавна такса и 220 лева – направените разноски за депозит за адвокатско възнаграждение за назначения особен представител на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Б., *** и с постоянен адрес: гр. Б., ***, дължи на “Топлофикация – Бургас” ЕАД с ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление: гр.
3
Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х.И.И., следните вземания, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8454/2021г. по описа на РС-гр. Бургас: сумата от 570,02 лева /петстотин и седемдесет лева и две стотинки/ - неплатена цена за ползвана топлинна енергия за периода месец декември 2018г. до септември 2021 година, за топлоснабден жилищен имот на адрес гр. Б., ***, сумата от 78,58 лева /седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.02.2019 година до 24.11.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.11.2021г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Б., *** и с постоянен адрес: гр. Б., ***, да заплати на “Топлофикация – Бургас” ЕАД с ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х.И.И., сумата от 295 лева /двеста деветдесет и пет лева/ разноски по делото и сумата от 62,97 лева /шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/ разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4