Решение № 184 от 16.11.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Сливница, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20221890200652 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. С., с ЕГН **********, от с. ............., със съдебен адрес в гр. София, ул.“............. срещу НП № 42-0001730/23.06.2022 г., издадено от Д. И. Б. директор РД „АА“ - София с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ и административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно с твърдения, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. Изтъква, че в АУАН и НП не е посочено дали уредът, с който е извършено измерването е надлежно сертифициран. Самото измерване е извършено некоректно, като на везната е поставяна само измерваната ос, а останалите са били извън нея. Поддържа, че актосъставителят като служител на ИА „АА“ не е компетентен да извършва проверки и да съставя АУАН за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, каквито са служителите на АПИ, МВР и Агенция „Митници“. Счита, че описаното нарушение може да бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритното ППС, но не и на водача. Последният не разполага със законова възможност да подаде документи за получаване на разрешение за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС. При тези съображения жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Директора на РД „АА“, оспорва жалбата и моли наказателното 1 постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 05.05.2022 г., около 15:30 часа на главен път Е-80, на разклона за с. Пролеша свидетелят Б. Н. Б. и неговия колега Т. Г. Б. - инспектори при РД „АА“, изпълнявали служебните си задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя С. С. товарен автомобил марка „Скания“ с четири оси, кат. № 3, с рег. № ............., извършващ обществен превоз на товари за собствена сметка между два пункта по маршрут гр.

Сливница – с. Негован. В хода на проверката било констатирано превишаване с 6 450 кг. на максимално допустимо осово натоварване на двойната задвижваща ос (3-та и 4-та) от 19 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. В случая натоварването на двойната задвижваща ос било 25 450 кг., видно от разпечатка от измерване с ел. мобилна везна ELIAUTO EX101 с № ЕХ101000029, като везната е от одобрен тип и сертифицирана. Водачът не представил на контролните органи и контролен талон към свидетелството си за управление към МПС.

Актосъставителят преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на свидетеля Т. Б., съставил акт за установяване на административно нарушение № 323168 от 05.05.2022 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП , във вр. чл. 7, ал.

1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражения.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление № 42-0001730/23.06.2022 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Б. Н. Б. и Т. Г. Б., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 323168 от 05.05.2022 г., копие от системата „АНД“ на РДАА - София, заповед РД-08-30/24.02.2020 г., заповед № 110 от 01.04.2022 г., длъжностна характеристика на актосъставителя.

Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали 2 по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни по степен, място и материя органи с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Като служител на РД „Автомобилна администрация“ София, актосъставителят Б. Н. Б. има правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът на РД „Автомобилна администрация“ - София е оправомощен да издава наказателни постановления за установени нарушения на ЗДвП със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

По съществото жалбата е частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

По отношение на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП неправилно е приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а 3 нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ.

Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим нормативен акт и към двата закона - ЗП и ЗДвП - аргумент и от нормата на чл. 1 от Наредбата. Тя дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл.

3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.

Налага се извод, че за деяние като процесното е налице неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена. Всъщност, нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения.

Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата се отнася до случаите, когато движението се извършва без разрешително, а втората - когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл. 139 от ЗДвП.

Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП - управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища, т.е. разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт. Същото се издава по реда на чл. 8, ал. 2, във връзка с, ал. 4 от Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл. 8, ал.

5 от Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с размери, маса и натоварване на ос посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата. На визираните в чл.

14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен акт по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата.

Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ.

Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал.

3 от ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП и се осъществява съставът 4 на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.

14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява двойната ос на управляваното от жалбоподателя МПС, когато разстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m, е 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. Видно от НП, установеното претоварване е с 6 450 кг., което е 34 %, т.е. за превишение в тези граници на ППС не следва се разрешава да се движи след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата, а е необходимо да бъде издадено разрешително по чл. 8, ал. 2, във връзка с, ал. 4 от Наредбата. В случая наказващият орган не е съобразил, че установеното натоварване на двойната ос на товарния автомобил и по-точно, превишението над максимално допустимото по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, не попада в границите на изключението по чл. 8, ал. 5, във връзка с чл. 14, ал.