Определение № 522 от 14.07.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Габрово, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

ИВА СП. ДИМОВА

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от ИВА СП. ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264200500309 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1678/05.05.2026 г., подадена от мл. адвокат Т. Н. Д.-АК Пловдив, пълномощник на П. Д. К. и частна жалба с вх. № 1723 от 11.05.2026 г., подадена от "С. К." ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н ***, бул. „***“ № ***, ет. * чрез адв. Х. М. - САК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 289/25.04.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 344/2026 г., по описа на Районен съд - Трявна, в частта за разноските.

В частната жалба подадена от адв. Д. се посочва, че съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт.

Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение е по-ниско от предвиденото юрисконсултско възнаграждение, което съдилищата присъждат за подобен материален интерес. Не смята, че се явява задължително за съда да приложи разпоредбите на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС, като съдът не следва да прилага Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения като нарушаваща забраната по чл.

101, параграф 1 от ДФЕС, а следва да определи адвокатското възнаграждение, ползвайки Наредба № 1 като ориентир. Смята, че в конкретния случай, минимума се явява в размер на 204,50 евро, а не присъдените 60 евро. Подчертава, че минималния адвокатски хонорар е определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Споделя доводите на съда да се позове на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, като откаже да приложи разпоредбите на наредбата, но само и единствено ако определеното адвокатско възнаграждение надхвърля минимума.

В частната жалба, подадена от адв. М. се посочва че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60.00 евро се явяват прекомерни съобразно действителната фактическа и правна сложност по делото. Позовава се на Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 на СЕС, като посочва, че бранейки принципите на пропорционалност и ефективност, приема, че при признание на иска, дори и при наличие на предходно дело, в което клаузата е била провъзгласена за нищожна, ако потребителят не е предприел действия за извънсъдебно уреждане на спора и търговецът признае иска, то 1 разноски в тежест на последния не се присъждат. В условията на евентуалност, моли адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до 25.56 евро.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от мл. Адвокат Т. Д., пълномощник на П. Д. К., с който се прави искане съдът да остави в сила заповедта за изпълнение в частта за присъдено адвокатско възнаграждение. Постъпил е отговор и от „С. К.“ в който се изразява становище, че разноски не се дължат.

Окръжен съд - Габрово, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Производството по ч. гр. дело № 344/2026 г., по описа на РС-Трявна, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от П. Д. К. от гр. *** срещу „С. К.“ ООД за главница в размер на 530 евро, представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № 479388/21.12.2020 г., както и 10,86 евро – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК под № 289/25.04.2026 г. за сумите, както следва: 530,00 евро – главница, представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № 479388/21.12.2020 г., както и 10,86 евро – държавна такса, като на основание чл.

38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. длъжникът е осъден да заплати в полза на адв. Т. Д. сумата от 60,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство. Представен е договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г., който е подписан от двете страни и в него е отразено /чл. 3, ал.1/, че като заявителят е материално затруднено лице и няма финансова възможност да заплати адвокатското възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, изпълнението на възложеното процесуално представителство ще се оказва безплатно, като на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, възнаграждението ще бъде определено от съда.

При определянето на справедливия размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът следва да съобрази задължителните за националните юрисдикции разяснения, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, според което националната правна уредба, предвиждаща, че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение на адвокат в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Поради това, единственият критерий за изчисляването му не следва да бъде материалният интерес по делото, а следва да се извърши преценка на съразмерността на претендирания адвокатски хонорар, като се отчете предметът на делото, действителната му правна и фактическа сложност, обема и естеството на извършената работа и всички други относими факти, като процесуалното качество на страните, вида и обема на извършените процесуални действия от страната; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, и други. Не е необходимо страната, на която е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., предварително да установява и да доказва съответното основание за това, в какъвто смисъл е и съдебната практика – напр. определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о. на ВКС, определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., IV г. о. на ВКС и др. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя С. К., че разноски в полза на ищеца изобщо не се дължат в случая, тъй като същият не е предприел действия за извънсъдебно уреждане на спора. Това обстоятелство безспорно е относимо към въпроса за разноските, както е прието и в решението от 13 юли 2023 г. на СЕС по дело С-35/22, но за да се освободи ответника по делото от разноски, следва да е признал иска на потребителя и да не е дал повод за образуване на делото, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Заповедното производство по чл. 410 ГПК е опростена съдебна процедура, която цели бързина и проверка дали претендираните права се оспорват от длъжника. Изявленията на 2 страните се правят в утвърдени за целта образци, които се попълват. В това производство трудът на адвоката се свежда до запознаване с казуса и за изготвяне на заявление за издаване на заповедта за изпълнение по типов образец. Заповедното производство, не разкрива висока фактическа и правна сложност, още повече, че по сходни казуси е налице обилна съдебна практика. В случая не се установява да са били положени допълнителни усилия, които да обусловят заплащането на възнаграждение в полза на адвоката на всеки от двамата заявители в размер по-висок от 60 евро. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, че правилно и законосъобразно са присъдени 60 евро за правна защита и съдействие. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. Предвид всичко това, досежно въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., настоящият съдебен състав го намира за неоснователно.

Предвид гореизложеното при съобразяване на горепосочените критерии, въззивният съд намира, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е изчислено правилно според изхода на делото, сумата е формирана правилно, съгласно разпоредбите на чл. 37 от ЗПП. Присъждане на възнаграждение в по-голям размер не кореспондира на правната и фактическата сложност на делото и обема на извършени действия от процесуалния представител на заявителя.

По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 1678/05.05.2026 г., подадена от мл. Адвокат Т. Н. Д.-АК ***, пълномощник на П. Д. К. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 289/25.04.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 344/2026 г. по описа на Районен съд - Трявна, в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение в размер на 60,00 EUR (шестдесет евро и 00 цента), на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1723 от 11.05.2026 г., подадена от „С. К.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н ***, бул. „***“ № ***, ет. * чрез адв. Х. М. - САК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 289/25.04.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 344/2026 г. по описа на Районен съд - Трявна, в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение в размер на 60,00 EUR (шестдесет евро и 00 цента), на основание чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4