Решение № 2581 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2581 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330116066 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищците Й. Ц. Т., ЕГН: ********** и П. Ц. Т., ЕГН: **********, чрез адв. Ж. М. искат да се признае за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК: 202423225, че не дължат сумите за които е бил издаден изпълнителен лист от *** г. срещу наследодателя им - Ц. Й. Т. за сумата от 2 132,35 лева - главница по договор за кредит № *****, ведно със законната лихва от постановяването на съдебното решение; 90 лева разноски по арбитражно производство, 50 лева разноски по търговско дело и 277,66 лева юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа се в исковата молба, че вземането предмет на изпълнителния лист е цедирано от стария кредитор „Профи кредит България“ ЕООД на ответника като за периода от **** г., когато е била изпратена ПДИ по изп. дело № ***** г. по описа на *****. с рег. № *** до **** г., когато делото е било перемирано не са извършвани изпълнителни действия.

На ***** г. ответникът е образувал ново изп. дело № **** г. по описа на **** срещу наследодателя Ц. Т. - починал на ***** г. като според ищците вземанията предмет на изпълнителното дело са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД чрез юрк. Н. В., с който не оспорва, че на ***** г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „Профи кредит България“ ЕООД и ответника, по силата на който първото дружество - цедент прехвърля на цесионера вземанията си по Договор за кредит № **** като с молба е образувано изп. дело № **** г. против Ц. Т., когото счита за 1 свои длъжник.

Поддържа, че с изпълнителен лист от **** г. е било образувано изп. дело № **** г. по описа на ****., като на **** г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изпратени са и запорни съобщения до множество търговски банки, на **** г. е насрочен опис движими вещи, на ***** г. е депозирано ново искане да бъде насрочен опис движими вещи на длъжника, на **** г. до Ц. Т. е изпратено съобщение с цел да бъде уведомен за насрочения опис, на ***** г. цедентът е поискал ново насрочване опис движими вещи, на ***** г. е издадено Постановление за прекратяване на изп. дело от ****., било е образувано ново изпълнително дело на ****г. при **** под номер ****г. като на ****г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ, на **** г. е изпратено Разпореждане за насрочен опис движими вещи, на ***** г. е изискано удостоверение за наследници на името на Ц. Т. и в резултат принудителното изпълнение е насочено срещу ищците Й. Ц. Т. и П. Ц.

Т., на **** г. е поискан опис движими вещи.

Поддържа се, че така изброените изпълнителни действия са били поискани от цедента и впоследствие от ответника своевремнно като са прекъснали погасителната давност и се позовава на Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., с което се отграничава перемпционния срок от давностния срок и се заявява, че независимо от перемирането на изпълнителното дело, поисканите и извършените изпълнителни действия макар и по перемирано дело прекъсват давността. Иска се отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от **** г., издаден по по търг. дело № ***** г. на СГС, ТО, VI* с-в, на основание чл. 406, вр.с. чл. 404, т. 1 от ГПК, вр. чл. 51 ал. 1 от ЗМТА по вътрешно арбитражно дело № **** г., наследодателят на ищците бил осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: сумата от 2132,35 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 90 лева- разноски в арбитражното производство, сумата от 50 лева- разноски за издаване на изпълнителен лист и сумата в размер на 277,66 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от **** г. „Профи Кредит България“ ЕООД е образувал против Ц. Й. Т. изпълнително дело № **** г. по описа на ****, рег. № ***, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. Изискани са били веднага справки за осигурител на длъжника, както и от ТД на НАП, изпратена е и ПДИ по пощата, получена лично от длъжника. Изпратени били до всички банки запорни съобщения за налагане на запор върху банковите им сметки. На **** г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника. С разпореждане от *** г. до длъжника Ц. Т. е изпратена ППИ с 2 насрочен опис на движими вещи. С молба от **** г. взискателят е поискал извършването на опис на движимото имущество на длъжника. С разпореждане от ***** г. отново е насрочен опис на движимите вещи и е изпратена ППИ до длъжника. С молба от ***** г. взискателят е поискал извършването на опис на движимото имущество на длъжника. С постановление от ***** г. *** е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като е разпоредил вдигане на всички наложени запори.

По делото е приет приемо-предавателен протокол от **** г. между „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД в качеството си на взискател по изп.д. № **** г. и *****, с който се удостоверява предаването на ИЛ от **** г.

Повторно въз основа на същия изпълнителен лист ответникът с молба от ***** г. е поискал започване на нови изпълнителни действия спрямо длъжникът по ИЛ Ц. Т., като по случая е образувано изпълнително дело №****г. на ***, рег. № ***. С писмо от **** г.

„Централна кооперативна банка“ АД е уведомила ****, че длъжникът Ц. Т. има открита банкова сметка, в резултат на което е наложен запор върху банковата сметка на длъжника.

Установява се, че на **** г. длъжникът Ц. Й. Т. е починал. Извършено е проучване на длъжниците, чрез справка за адрес и родствени връзки, справка от ТД на НАП, справки за наличие на банкови сметки. С Разпореждане от ***** г. на *** на основание чл. 429, ал. 2 ГПК са конституирани наследниците на длъжника - Й. и П. Т.и. На **** г. са изпратени ПДИ, с които длъжниците се уведомяват, че са конституирани като законни наследници на длъжника по образуваното изп.д. № ***** г., получени на **** г. от П. Т.. С молба от ***** г. вискателят е поискал извършването на опис на движимото имущество на длъжника. С разпореждане от ***** г. е насрочен опис на движимите вещи и е изпратена ППИ до длъжника.

Във връзка с издадената по настоящото дело обезпечителна заповед от *** г., *** с разпореждане от **** г. е спрял изпълнителното производство, за което са изпратени съобщения до страните. Заверен препис и от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищците в подкрепа на твърденията им се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени по давност. Навеждат се съображения и, че сумите били недължими, поради бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години.

Няма спор в случая, че давността за принудително събиране на вземането е петгодишна според чл. 110 от ЗЗД, доколкото вземането по листа няма периодичен характер, за да е приложима по- кратката тригодишна давност. Отделно, касае се за изп. лист 3 въз основа на решение по арбитражно дело. Следва да се посочи и, че е налице ново ТР № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, в сила от 28.03.2023 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, като за тях давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. В настоящия случай, първото изпълнително дело е образувано през 2012 г. /т.е. по време на действалото ППВС/, това означава, че до 26.06.2015 г. макар и при висящ изпълнителен процес относно вземането по процесния изпълнителен лист, давност не може да тече. Така релевантни за делото са действията на *** и взискателя, извършени след датата на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10 разяснява, че давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника. От материалите по изпълнително дело № **** г. по описа на ****, рег. № ****, се установява, че валидни изпълнителни действия спрямо длъжника Ц. Т. са извършени на **** г. /чрез насрочване на опис на движими вещи/, на ***** г. /молба на взискателя за извършването на опис на движимото им имущество/, на ***** г. /чрез насрочване на опис на движими вещи/ и на ****** г. /молба на взискателя за извършването на опис на движимото им имущество/. Тук следва да се отбележи, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ***, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.

Няма спор, че с постановление от ***** г. *** е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като трайната съдебна практика приема, че прекратяването настъпва по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира това обстоятелство. Следователно не от постановлението за прекратяване, а две години след последното валидно изпълнително действие настъпва прекратяване на изпълнението, като в настоящия случай това е следвало да стане за длъжника на 30.11.2019 г. /две години от последната молба от взискателя за насрочване на опис/. Следва да се посочи и, че с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, с което са доразвити постановките на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. При направени след настъпила перемпция искания за прилагане на нови способи за принудително изпълнение 4 съдебният изпълнител не може да откаже тяхното изпълнение на това основание.

Единствената правна последица от настъпилата към датата на новото искане перемпция е задължението на съдебния изпълнител да образува по искането отделно – ново, изпълнително дело, но новото искане прекъсва давността независимо дали съдебния изпълнител е образувал по него ново дело или е предприел действия по осъществяването му по вече перемираното дело. Установи се, че ответникът е образувал второ изпълнително дело с молба от ***** г. и веднага е поискал нов опис на движимото имущество на длъжника, като съдът намира, че това са валидни поискани изпълнителни действия, с които отново давността е била прекъсната. След образуване на новото изпълнително дело на ****** г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника. На ****** г. е насрочен опис на движимите вещи, а на ****** г. ищците са конституирани като законни наследници на длъжника.