Определение № 607 от 27.05.2025, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. Русе, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20254500100380 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано пред Русенския районен съд по искова молба на „ИРИ ТРЕЙД“-АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.С. против С. М. М., ЕГН **********, от гр.Р., за заплащане на сумата 24 400 лева - неустойка съгласно чл. 21 от Трудов договор № 32/2.05.2007 г.за неизпълнение на задължения по чл. 15-18 и чл. 22 от същия; при условията на алтернативност (евентуалност) - за сумата 24 200 лева - обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на уговорките по чл.

15-18 и чл. 22 от Трудов договор № 32/2.05.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; при условията на евентуалност - за сумата 24 200 лева - обезщетение за претърпени вреди в резултат на използването/разкриването на търговска информация и на осъществяваната нелоялна конкуренция срещу „Ири трейд“ АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане на доброто име и репутацията на „Ири трейд“ АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В съдебно заседание на 20.01.2025 г. е допуснато изменение на главния иск и на предявените при условията на алтернативност и евентуалност претенции, чрез тяхното увеличаване - всяка от претенциите да се смята предявена за сумата 25 400 лева; на основание чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 104, точка 4 от ГПК е прекратено производството по гр. д. № 4151/2024 г. на Районен съд Русе и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Русе.

1

С Определение № 146/6.02.2025 г. е прекратено производството по гр. д. № 82/2025 г. на Окръжен съд Русе; повдигнат е спор за подсъдност между Окръжен съд Русе и Районен съд Русе за определяне на съда, компетентен да разгледа спора. За да повдигне препирня за подсъдност окръжният съд е приел, че спорът е трудов, а съгласно чл. 104, точка 4 от ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В настоящото производство исковете на ищеца произтичат от неизпълнение на трудов договор, поради което се касае за трудов спор.

С определение №103 от 25.02.2025г. на Великотърновския апелативен съд по в.ч.гр.д.№65/25г. по описа на ВТАС е постановено, че компетентен да разгледа исковете е районния съд.Разпоредено е делото да се изпрати на Районен съд – Русе за разглеждане на претенциите на „ИРИ ТРЕЙД“-АД против С. М. М..

След приключване на производството по спора за подсъдност, пред Районния съд е образувано гр.д.№1292/25г.С протоколно определение от 23.04.2025г. постановено в съдебно заседание по гр.д.№1292/25г. районният съд отново е изпратил делото по подсъдност на окръжния съд, като е приел, че първият от предявените искове е иск за неустойка и облигационен, а не е „трудово-правен спор, тъй като се касае за деликтна отговорност“.

Окръжният съд, като съобрази изложените в исковата молба фактически обстоятелства, наведените доводи и предявения петитум, както и определението на апелативния съд, постановено по реда на чл.122 ГПК, приема следното :

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор №**/02.05.2007г. до „освобождаването „ на ответника през 2023г. По силата на трудовия договор ответникът С. М. е заемал длъжността „м. на з. м.“. През 2019г. в дружеството постъпили сигнали, че М. работи „на частно“ при клиенти на дружеството, отклонявайки сервизни поръчки. През 2023г. някои дългогодишни клиенти на ищеца „внезапно“ преустановили отношенията си с него и закупили техника от конкурентна фирма. След провеждане на вътрешно проучване било установено, че това е ставало със съдействието на ответника. Ищецът твърди, че с неправомерните си действия ответникът е нарушил клаузи от трудовия договор –чл.15-18 и чл.22. В цитираните в исковата молба разпоредби от трудовия договор на служителя се забранява да разкрива и използва информация, която е придобита по време и/или по повод работата му в дружеството; да използва информацията за лични цели и облаги. Изрично е предвидено, че неизпълнението на това задължение представлява злоупотреба с доверието на работодателя и е основание за дисциплинарно наказание. В разпоредбата на чл.21 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по чл.17 и чл.18 от трудовия договор, служителят дължи 2 неустойка в размер на брутното трудово възнаграждение през последните 12 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение. Претенцията на ищеца за ангажиране имуществена отговорност на ответника в посочения размер, намира основанието си в неизпълнение на задълженията, предвидени в клаузи на трудовия договор.

Окръжният съд намира, че в настоящия случай спорът следва да се разгледа от районния съд и по следните съображения : Както беше посочено, с определение №103 от 25.02.2025г. на Великотърновския апелативен съд по в.ч.гр.д.№65/25г. по описа на ВТАС е постановено, че компетентен да разгледа исковете е Районен съд-Русе. В трайно установената съдебна практика се приема, че ако спор за подсъдност между районен и окръжен съд е разрешен по реда на чл. 122 ГПК от общия им по-горен по степен апелативен съд, и двете участващи в това производство съдилища са обвързани от даденото от апелативния съд разрешение на въпроса кой съд е компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Ново произнасяне по въпроса за родовата подсъдност от участвалия в препирнята за подсъдност съд е недопустимо.Процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл.

118 и чл. 119 ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 121 ГПК, като актът, с който приключва производството, стабилизира подсъдността. Подобно стабилизиране настъпва и след разрешаване на спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК. След като по-горестоящия по степен съд вече е осъществил правомощията си досежно подсъдността по реда на чл. 122 ГПК, този негов акт обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора съдилища - Вж.мотиви на решение № 61 от 23.03.2015г. по гр.д.

№6270/14г., I г. о. ,ВКС.

Съгласно чл.119 ГПК съдът, на който е изпратено дело, може служебно да направи възражение за родовата му неподсъдност пред Апелативния съд, който общия по-горен по степен съд на двете съдилища.

По изложените съображения и на основание чл.119 във връзка с чл.122 ГПК Окръжният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА препирня за подсъдност на делото и ИЗПРАЩА гр.д.№ 380/25г. по описа на РОС /гр.д.№1292/25г. по описа на РРС/, на Великотърновския апелативен съд за разрешаване на препирнята и определяне на надлежния съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 4