Решение № 399 от 24.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Ани Ил. Давидова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв.

Б. Я., против Решение №142 от 10.04.2023г. по в. гр. д. №684/2022г. по описа на Окръжен съд- Плевен, с което е било обезсилено като процесуално недопустимо /постановено по непредявен иск/ Решение №439 от 06.12.2019г. по гр. д. №104/2017г. на Районен съдЧервен бряг и делото е върнато на РС- Червен бряг за ново разглеждане от друг състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованосткасационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените от жалбоподателката искове да бъдат изцяло уважени.

Ответната страна по касационна жалба- Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК [ЕИК], не е подала отговор на същата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №1836 от 13.04.2024г. по настоящото гр. д. №3529/2023г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, както следва: на основание чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК поради вероятната му недопустимост в частта му, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното 1 решение и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1532,50 лв., и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК в останалата му част /по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди/ по въпроса: задължителни ли са за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, дадени в касационното решение по чл.293 от ГПК, с което делото се връща за ново разглеждане?

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.294 от ГПК след като с Решение №37/15.08.2022г., постановено по т.д. № 496/2021 г., ВКС, първо т.о., е отменил Решение №481/23.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 307/2020г. на Окръжен съд- Плевен, в частта му, с която е отменено Решение № 439/06.12.2019г. на Районен съд– [населено място] бряг, постановено по гр.д. № 104/2018г., и е отхвърлен предявеният от М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 10000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Плевен. В отменителното решение на ВКС е прието, че при постановяване на решението си въззивният съд е игнорирал задълженията си за изясняване на делото от фактическа страна, с което е нарушил разпоредбите на чл.10, чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК. Дадени са указания за допускане на допълнителна експертиза с посочени в решението задачи. При новото разглеждане на делото въззивният съд е допуснал и приел заключение на допълнителна авто- техническа експертиза съобразно дадените в отменителното решение на ВКС указания.

При постановяване на решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 30.10.2014г. ищцата М. Н. пътувала като пътник в автобус с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на „А. ОК“ЕООД- [населено място], управляван от св. И. Т. И., движещ се по маршрута В. Т.- Г. О.. След слизане на пътниците в [населено място] в превозното средство останала само ищцата, която пътувала за ж.п. гарата. След потегляне на автобуса тя станала, за да се придвижи по-напред в превозното средство. В същото време водачът рязко спрял движението на автобуса, тъй като пред него в близост до пешеходна пътека се гонели деца. В резултат на рязкото спиране ищцата паднала между седалките и получила счупване на дясната ръка. С първоинстанционното решение Решение № 439/06.12.2019 г. на Районен съд – [населено място] бряг, постановено по гр.д. № 104/2018 г., предявените от ищцата искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ против ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автобуса, в който като пътник е пътувала ищцата, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1532,50 лв. и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. са били уважени. Това решение е било отменено с Решение № 481/23.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 307/2020г. на Окръжен съд- Плевен, като със същото исковете са 2 били отхвърлени. С Решение № 37/15.08.2022г., постановено по т.д. № 496/2021 г., ВКС, първо т.о., е прекратил производството по т. д. № 496/2021 г. на ВКС в частта по претенцията с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявена от М. Н. Н. срещу„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на сума в размер 1532,50 лв.- обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 30.10.2014г., и е отменил в останалата част Решение № 481/23.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 307/2020г. на Окръжен съд- Плевен, с което е отменено Решение № 439/06.12.2019 г. на Районен съд – [населено място] бряг, постановено по гр.д. № 104/2018 г., и е отхвърлен предявеният от М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 10000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Плевен с указания за допускане на допълнителна експертиза за изясняване на делото от фактическа страна.

При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че при разглеждането на делото първоинстанционният РС- Червен бряг е допуснал процесуални нарушения, които са довели до постановяване на недопустимо решение по непредявен иск и при нередовна искова молба. Изложил е съображения, че по делото било установено, че за процесния автобус с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на „А. ОК“ ЕООД, към датата на събитието е имало сключена и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, каквото качество е имала ищцата М. Н.. Приел е, че при изложените от нея твърдения за получено нараняване в това й качество и в средство, извършващо обществен транспорт, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт по реда на чл.279, ал.2 от КЗ /отм./, който е действал към датата на събитието, като това е и правната квалификация на предявения от нея иск. Посочил е, че това обстоятелство и разминаването във фактическите твърдения в ИМ не са били отчетени от първоинстанционния съд, в резултат на което последният е дал неправилна правна квалификация на исковете. Правилната квалификация на иска обаче следвало да бъде определена от първоинстанционния съд въз основа на ясна и конкретна искова молба, като при несъответствие между изложените факти и искания същата следва да се остави без движение за конкретизирането им. Посочено е, че при наличие на нередовна искова молба въззивният съд не може да се произнесе по съществото на спора. По така изложените съображения Окръжен съд- Плевен е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено по непредявен иск, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото- върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.

При извършената служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение в съответствие с указанията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., респ. в т.10 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по тълк. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, Върховният касационен съд намери, че същото е процесуално недопустимо в частта му, 3 с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1532,50 лв. С Решение № 37/15.08.2022г., постановено по т.д. №496/2021 г., ВКС, първо т.о., е прекратил производството по т. д. №496/2021 г. на ВКС в частта по претенцията с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявена от М. Н. Н. срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на сума в размер 1532,50 лв.- обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 30.10.2014г., а в останалата му част е отменил Решение № 481/23.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 307/2020г. на Окръжен съд- Плевен, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Плевен. Предвид горното в частта му, с която е бил отхвърлен искът за сумата от 1532,50 лв.обезщетение за имуществени вреди, първото въззивно решение е влязло в сила и при новото разглеждане на делото въззивният съд не е бил сезиран и не е следвало да се произнася по посочената претенция. Като е сторил това, съдът е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

По въпроса, по който на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК /Решение №193/04.07.2011г. по гр. д. № 1649/2009г., IV г. о.; Решение №83/26.03.2013г. по гр. д. №799/2012г., II г. о.; Решение №294/18.10.2013г. по гр. д. №1276/2012г., IV г. о.; Решение № 18/22.07.2014г. по т. д.

№25/2013г., II т. о.; Решение № 93/05.07.2016г. по гр. д. № 192/2016г., II г. о.; Решение № 198/11.04.2017г. по т. д. №126/2016г., I т. о.; Решение №60042/26.07.2021г. по т. д.

№242/2020г., I т. о.; и др./, която настоящият състав на съда споделя и в която се приема, че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане. Указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение- кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици, като споровете за правното значение на установените по 4 делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си.

По същество на касационната жалба:

Обжалваното въззивно решение в частта му по претенцията за неимуществени вреди е постановено в производство по чл.294, ал.1 от ГПК след връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от ВКС. От отменителното решение ВКС е видно, че съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, предявен от ищцата, в качеството й на увредено лице, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на твърдения от нея причинител на вредите.