Присъда № 61 от 10.07.2025, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №61/10.07.2025г., постановена по нохд №850/2022г. по описа на Районен съд –Благоевград

Производството по делото е образуван по обвинителен акт на РПБлагоевград против С. М. С., с местоживеене в с.Ц, Община – Б, на когото е вменено извършването на две престъпления с правна квалификация съответно по чл.144, ал.3 от НК по чл. 296, ал.1 , предл.2 от НК.

Според РП – Благоевград, престъплението на С. по чл.144, ал.3 от НК се изразява в това, че на 21.08.2021 г., около 14:00 часа в Б, в кв. „С“, на детска площадка, разположена между блок №18 на ул. „Б“ и жилищна кооперация с номер 18, вх.А на същата улица, заплашил с убийство И. Е. С., чрез думите „аз ке те утепам тебе“, „аз ке те утепам тебе някой ден“, „ке ве утепам всички, цялото ти семейство“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх в същата за осъществяването му.

Престъплението по чл. 296,ал.1, предл.2 от НК, според РП-Благоевград се изразява в това, че на 21.08.2021г., около 14:00 часа, в Б, в кв. „С“, на детска площадка, разположена между блок №18 на ул. „Б“ и жилищна кооперация с номер 18, вх. А на същата улица, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие на Районен съд – Благоевград, издадена по гр. дело № 20191210103272 в процедурата по чл. 15, ал. 2 вр. с чл.18, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, с която Заповед бил запознат на 13.07.2021г. и с нея му било забранено да приближава местата за социални контакти и отдих на И. Е. С., която била там с детето им на девет години – Д С. С.а, като отишъл при тях и заплашил И. Е. С. с насилие.

В съдебно заседание, представителят на РП-Благоевград поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа.

Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението.

Първоначално застъпва позицията, че не е извършил вменените му престъпления, а в края на процеса и при дадената му последна дума частично признава обвинението и признава, че е нарушил издадената му заповед за домашно насилие на процесната дата и място, защото искал да се види с детето си Д С.а, именно във времето на определените му за това лични контакти с детето по посоченото в обвинението съдебно решение, препятстван обаче от пострадалата М.. Иска се оправдаването на подсъдимото лице .

Районният съд след като съобрази становищата на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, в пределите на преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

Между страните не е спорно, че подсъдимият С. М. С. е роден в Благоевград, живее в с. Ц, Община-Благоевград, същият е разведен към момента и баща на две деца, едното от които и малолетната към инкриминираната дата Д С.а .

Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимото лице, С. е осъждан, както следва: с Присъда №326/23.01.2007г. на БлРС, постановена по нохд№28/2007г. и влязла в законна сила на 23.01.2007г., във връзка с престъпление по чл. 195, ал.1 от НК, извършено на 02.07.2006г., за което му е наложено наказание“Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години; с Присъда №3815/28.08.2007г на БлРС, постановена по нохд №1166/2007г., влязла в законна сила на 28.08.2007г., подсъдимият С. е осъден за престъпление по чл.

343в, ал.1 от НК, извършено на 06.04.2007г., на „Пробация“ ;, с Присъда, постановена по нохд№1573/2007г. на БлРС, влязла в законна сила на 14.12.2007г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, извършено на 16.04.2007г., на „Пробация“ ;с протоколно определение №2469/27.05.2008г., постановено по нохд№613/2008г. на БлРС, за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, извършено на 02.09.2007г., му е наложено наказание „Пробация“ и с протоколно определение №479/20.01.2014г., за престъпление по чл. 195, ал.1 от НК, извършено за времето от 10.07.2004г. до 11.07.2004г., на С. С. е наложено наказание“Пробация“.

В последствие, в рамките на чнд№77/200г. по описа на БлРС с протоколно определение №1028/29.02.2008г. е направено групиране на наказанията на подсъдимото лице по нохд №1573/2007г. и по нохд №1166/2007г., като му е определено общо наказание „Пробация“ за срок от 1 година и 6 месеца и е приспаднато времето на изтърпяването на това наказание от 14.09.2007г. до датата на съдебния акт . С този съдебен акт е постановено отделно изтърпяване от С. на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца с изпитателен срок от 3 години, наложено му по нохд №28/2007г. С протоколно определение №3191/07.07.2008г. по чнд №761/2007г. на БлРС, е постановено С. да изтърпи отделно и наказанието по нохд №613/2008г. по описа на БлРС-„Пробация“ за срок от 2 години. В последствие наказанието по това дело и наказанието „Пробация“ на подсъдимия по нохд№91/2014г. на БлРС, са групирани по чнд№191/2014г. по описа на БлРС и му е наложено едно общо наказание“-„Пробация“ за срок от 2 години, което е отчетено и като напълно изтърпяно от С. в периода 17.03.2009г. до 17.09.2011г.

При това положение, съдът констатира, че към инкриминираната дата 21.08.2021г., за наложените наказания на подсъдимия по нохд №1166/2007г., нохд№1573/2007г., нохд №613/2008г. и нохд №91/2014г. , всички по описа на 2

БлРС, а именно „Пробация“, след групирането им с останал срок за наказанието от 2 години, същият е реабилитиран по чл.88а, ал.1, вр. с чл. 82, ал.1, т.5 от, вр. с чл.88а, ал.4 и чл.25, вр. с чл.23 от НК, след датата на изтърпяване на това наказание по нохд №613/2008г. на БлРС, а именно към 18.09.2013г. По отношение на наложените му наказания по нохд №28/2007г. по описа на БлРС, подсъдимият е реабилитиран по чл.86, ал.1, т.1 от НК, след реабилитацията по последващите 4 престъпления, а именно към 18.09.2016г., след изтичането на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от 3 години.

Следователно, към инкриминираната дата 21.08.2021г., подсъдимият С. е бил реабилитиран и се счита неосъждан. Същевременно в хода на процеса постъпи официална информация от Апелативна прокуратура –гр.Солун , РГърция, че подсъдимият е осъден в тази държава с Решение №1629/2024г. на 3-членен съдебен състав на АС-гр.Солун на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, чието изтърпяване не е отложено с изпитателен срок и е започнало да се изтърпява в Затвора –Негрита, РГърция.

Безспорно между страните е и, че подсъдимият С. С. е сключил граждански брак и бил в брачни и семейни отношения с пострадалата И. М. от 2004г., като от този брак имат родени две деца –Д С.а и ДС.. С течение на времето отношенията между двамата съпрузи се влошили и от 01.07.2020г., двамата били във фактическа раздяла. В последствие бракът между подсъдимия и пострадалата бил прекратен поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство с Решение №93436/15.04.2021г., постановено по гр.д.№1185/2021г. по описа на БлРС. С това Решение съдът също е констатирал създадената враждебна семейно обстановка от отношението и поведението на подсъдимия към неговата съпруга, което е дало негативно отношение и по отношение на техните две деца. Установено е също, че подсъдимият С. играе хазарт, което също е предпоставило влошаване на отношенията между съпрузите, поради което и именно подсъдимият е признат за виновен за настъпилото дълбоко непоправимо разстройство между тях.

Въпреки последното, с решението съдът е приел, че подсъдимият притежава добри родителски качества, заради което и след като е прекратил брака между И. М. и С. С. с това решение влязло в законна сила на 16.04.2021г., е определено непълнолетното дете М С. да живее при баща си, а родителските права върху малолетното дете Д С.а са предоставени на пострадалата М., като е определено детето да живее именно с нея и на нейния адрес. Със съдебното решение е определен режим на лични контакти на бащата с детето Д всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от петък, след приключване на учебните занятия или от 17.00 часа в неучебните дни до 17.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата. През зимната и пролетната ваканция, на бащата е определено като време за личен контакт с детето –вторите и третите последователни дни, както и тридесет дни през лятната ваканция ,във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а през зимната и лятната ваканция, детето в тези периоди и се взима от бащата за времето от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден. Това решение на 3

БлРС е потвърдено с окончателно Решение 0365/12.08.2021г., постановено по в.гр.д.№554/2021г. по описа на БлОС.

Както преди, така и след прекратяването на брака му с пострадалата, подсъдимият създавал постоянно конфликтни ситуации, в които упражнявал физическо и психическо насилие и тормоз спрямо нея, постоянно я обиждал, като й казвал, че е „курва“ и „боклук“ и й отправял различни закани за физическа саморазправа, в това число и за убийство. Последните закани отправял пред и към нейните родители Р. М. и Е. М., заради което както пострадалата, така и родителите й подавали сигнали в полицията, по които били образувани заявителски материали и издавани заповеди за предупреждение на С. С. по ЗМВР. Според родителите на пострадалата М., причината за това влошаване на отношенията между И. М. и подсъдимия С. също била играта му на комар и дълговете, които натрупал към различни хора, както и неговото лошо и агресивно отношение и поведение към И. М.. Такова агресивно и унизително отношение към пострадалата подсъдимият проявявал и на публични места и на работното място на пострадалата, включително и пред нейни колеги. Заради такава ситуация, при която С. С. ударил по ръката пострадалата именно на работното й място и пред нейните колеги тя подала молба за защита от домашно насилие в съда, по която било образувано гр.д.

№3272/2019г. по описа на БлРС. В рамките на това дело, съдът издал на пострадалата Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 23.06.2021г.

, по чл.15, ал. 2, вр. с чл.18, ал..1 от Закона за защита от домашно насилие. С тази заповед съдът е задължил подсъдимия С. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо И. М., като го е отстранил от семейното жилище, находящо се в Б , на ул.“Б“№18а,, ет.4, ап.7 в кв.“С“ и му е забранил да доближава това жилище на пострадалата, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих, които същата посещава. Тази заповед е издадена за срок от 6 месеца, като същата е връчена лично на подсъдимото лице на 13.07.2021г., а на пострадалата на 21.06.2021г.

Няма спор между страните също така, че на 21.08.2021г., около 14.00 часа, пострадалата М. излязла с дъщеря си на детската площадка, която се намирала в непосредствена близост зад кооперацията, в която същата живеела, а именно в кв.“С“ на Б, на ул.““№18, вх.А. /Площадката била разположена между блок №18 на тази улица и въпросната жилищната кооперация №18, вх.А./ Дъщерята на св. М. започнала да си играе на площадката с други деца, които били там, в това число и с внука на св. Х., като пострадалата седяла на пейка в едната част на площадката, а св.Х. със своя съседка В. /починала в хода на ДП/, седели на друга на площадката, но с пълна видимост към нея и улица пред площадката, по която преминавали автомобили.

В същото време, подсъдимият след като направил няколко опити да се свърже по телефон с пострадалата и да съгласуват как ще вземе детето Д С.а за родителски контакт с него, но тези опити били неуспешни, тъй като И. М. не вдигала телефона и не отговаряла на обажданията му този ден, а предните 4 дни не се съгласила С. да се види с това си дете по различни посочени от нея причини /че било болно, че не искало да го вижда и др./, решил да отиде по местоживеене на детето при майката и да си го вземе сам от площадката, на която си играе пред блока. Тъй като му била известна издадената срещу него Заповед за защита от домашно насилие и, че не може да доближава и посещава места, където живее, места за отдих и работното място на пострадалата, подсъдимият решил да отиде да вземе детето със сина си – св.М С., който го закарал до жилищната сграда на М. с автомобил и останал да чака баща си в него. Като стигнали до жилищната сграда, подсъдимият излязъл от автомобила и тръгнал към детската площадка, на която видял пострадалата и детето си Д С.а. Пострадалата изпитала страх от появата на подсъдимия като възприела ядосаният му вид и забързаните му крачки към детската площадка и за това тръгнала инстинктивно към пейката, на която седели св.Х. и съседката В., за да се предпази и потърси защита при нападение от С. С..