Решение № 15 от 27.01.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ихтиман, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200546 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по постъпила жалба от Н. Р. Р. чрез адв. И. Т. против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К, № 9450262 на ОДМВР – София. В жалбата е изложено становище, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на материалния закон, както и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това, жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

В последното проведено съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. И. Т. е депозирана писмена защита, с която поддържа жалбата. Моли за отмяната на обжалвания фиш. Претендира и присъждането на сторените разноски.

Административнонаказващият орган - ОДМВР - София, редовно призован, не изпраща представител по делото. От същия има депозирано становище, с което моли съдът да приеме за неоснователни възраженията на жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на 1 страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.

1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 30.06.2024 г., в 14:24 часа, в Област Софийска, Община Костенец, АМ „Тракия“ км 52+850, при въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с ПЗ В-26, с посока на движение от Пловдив към София, лек автомобил „Хюндай И 20“ е извършил нарушение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) ARH CAM S1 № 120cd16, насочено към гр. Пловдив. Отразено е, че разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 96 км/ч, с което превишената скорост е от 16 км/ч. Установено е, че собственик на автомобила е жалбоподателя Н. Р., като с обжалвания фиш му е наложена глоба в размер на 50 лева.

По делото не е спорно, а се установява и от приложена справка (л. 21 от делото), че въпросното превозно средство, лек автомобил марка и модел „Хюндай И 20“ е собственост на Н. Р. Р..

Към електронния фиш е приложен снимков материал (л. 18 от делото), от който се установява, че процесният автомобил е заснет на дата 30.06.2024 г. да се движи с измерена скорост от 99 км/час, при ограничение от 80 км/час.

От приобщен по делото протокол от 04.09.2024 г. за използване на АТСС, както и от протокол от проверка на Български институт по метрология се установява, че процесният автомобил е заснет с автоматизирано техническо средство преминало метрологична проверка. По делото е приет като доказателство и протоколът от посочената проверка. От приетото по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че нарушението е заснето с одобрен тип средство за измерване.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимка към ел. фиш, протокол от 04.09.2024 г. за използване на АТСС, справка за регистрация на МПС, справка на ОДМВР - София, отразяващ датата на връчване на процесния електронен фиш, справка от АПИ за ограниченията на скоростта, ведно със скици и заповеди.

Доказателствените източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен 2 фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш следва да съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП - данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане.

Описанието на нарушението в електронния фиш следва да е възведено чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво нарушение бива обвинено.

По делото е прието като доказателство постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ (лист 33 и следващите от делото), ведно с приложени към него документи /заповеди, чертежи и протокол/, в което писмо изрично е посочено, какви са били ограниченията във въпросния участък на АМ „Тракия“ за дата 30.06.2024 г. От писмото се установява, че за дата 30.06.2024 г. в ОПУ София няма регистрирана информация за проблеми със знаците от ВОБД за ограничение на скоростта в участъка от км 52+800 до км 54+600. От приложените към писмото от АПИ преписи от писмени доказателства и по-конкретно от съдържанието на чертеж и протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението е видно, че на км. 54+140 от АМ „Тракия“, в посока към гр. София, е поставен пътен знак В-26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, а на км. 52+800 в посока към гр. София е поставен пътен знак В-34. Предвид горното, налага се извод, че в отсечката от км. 54+140 до км. 52+800 в посока към гр. София ограничението е било 60 км/ч на процесната дата. В тази отсечка попада и посочения в електронния фиш км. 52+800, като АТСС е било насочено към приближаващите се автомобили, т.е. заснетите от АТСС автомобили са се намирали преди знака В-34, с който е премахнато въведеното ограничение на скоростта. Въпреки това, в електронния фиш, а и в информацията в табличен вид, съдържаща се до направения снимков материал, е отразено, че ограничението на скоростта е било различно. При това положение не става ясно защо в електронния фиш и в административнонаказателната преписка се сочи, че ограничението е било от 80 км/ч, при положение, че по данни от АПИ същото е 60 км/ч. Тези разминавания в скоростите внасят съмнение относно това какво е било действителното положение и не дават възможност на санкционираното лице да разбере какво е нарушението, за което е санкциониран.

Предвид изложеното, съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш е допуснато съществено процесуално нарушение, 3 изразяващо се в липса на надлежно описание на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Така допуснатото процесуално нарушение води до невъзможност санкционираното лице да разбере за какво административно нарушение е обвинен, че е извършил, поради което съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице. Това процесуално нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.

Този порок съставлява и порок във формата на обжалвания електронен фиш, тъй като описанието на нарушението е част от задължителните реквизити на електронния фиш, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че електронният фиш трябва да бъде отменен поради допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение по чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, изразяващо се в липса на надлежно описание на административното нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място, приложеният по делото Протокол за използване на АТСС не е съставен съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата). Това е така, защото в същия не е вписано от коя областна дирекция на МВР е издаден, липсва и регистрационен номер на протокола. Липса дата и протокол за преминаване на метрологична проверка, като от представените към преписката и приети по делото писмени доказателства – протокол за проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС № 111-СГ-ИСИС/12.09.2022 г. на Българския институт по метрология не става ясно до кога е годно за експлоатация АТСС и кога е необходимо да премине следваща проверка. Посочената дата в протокола за използване на АТСС – 30.07.2024 г. не би могла да бъде приета като действителна като дата, до която процесното АТСС е било годно за експлоатация, доколкото същата не се потвърждава от други писмени доказателства по делото. Жалбоподателят възразява, че липсва посочване на начало и край на участъка на заснемане в протокола за използване на АТСС, като това възражение следва да се посочи, че е неоснователно, доколкото начало и край на участъка на заснемане следва да се попълва само при режим на използване на АТСС „в движение“, какъвто не е настоящия случай, тъй като АТСС е използвано в „стационарен“ режим. Налице е също така нередовност при попълването на протокола за използване на АТСС, доколкото в същия е посочено, че е проверен от „Ст. инспектор Г. Х. – ЗА Н-к сектор „ПП““ като липсват представени данни за компетентността на посоченото лице да извършва такава проверка, за което съдът изрично задължи административнонказаващият орган – ОДМВР – София да представи доказателства.

За пълнота следва да се посочи, че изисканата от съда снимка на разположението на АТСС не следва да бъде кредитирана като доказателство по делото, доколкото не става ясно дали това е същото АТСС, което е използвано при заснемането на процесното нарушение, нито дали снимката е от същата дата и на същото място, посочено в издадения електронен фиш. По този начин при извършването на заснемането на нарушението с АТСС не е 4 спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от цитираната по-горе наредба.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски. Така направеното искане е основателно и АНО следва да бъде осъден да заплати на адв. И. Т. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено към минималния размер от съда на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) за жалбоподателя по представения от него договор за безплатна правна помощ. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същият съответства на правната и фактическа сложност на делото.