Решение № 166 от 20.07.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Гражданско дело 1234/2025
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Росица Георгиева Калугерова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3, пр.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Сандански, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101234 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. Н. от гр.С., ул.”Д.П..”, № **, чрез адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, срещу „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ООД, с ЕИК:207079835, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за заем № ****** от 21.06.2025г., поради противоречие със закона, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на договор за заем № ******/21.06.2025г. предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 430,91 лева, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност, с правно основание- чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е страна по договор за заем № ****** от 21.06.2025г, сключен с ответното дружество, съгласно който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1200лв., а кредитополучателят-ищеца по делото, се задължава да върне сумата от 1729лева, съгласно условията на договора, при срок на кредита от 13 вноски, при месечна погасителна вноска от 133 лева, при лихва от 98,09лева, при неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 430,91лева. Твърди се, че договорът за заем е недействителен, поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагането на приложимия годишен лихвен процент-дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е променлив, още повече, че 1 нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя, която неяснота съществено ограничава правата на ищеца. Твърди се, че договорът за заем е недействителен и поради това, че не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/. Твърди се, че не става какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидено дължимост на неустойка.
Твърди се, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР. Твърди се, че сумата, която се претендира за неустойка в размер на 430,91лв. не е включена в ГПР и ГЛП, а при включването й действителните такива ще нараснат двойно и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
Твърди се, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР. Твърди се, че заплащането на сумата за неустойка следва да се разглежда като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, поради което тези разходи следва да са включени в ГПР. Твърди се, че като не са включени тези разходи се заобикаля изискването в чл.19, ал.4 от ЗПК-ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че поради невключването на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, а това представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като нарушава принципа за добросъвестност и справедливост и води до значителна нееквивалентност на насрещните престации и до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея е в размер на над 40% от сумата по отпуснатия кредит, като по този начин се нарушава принципа да добросъвестност и справедливост. Твърди се, че клаузата за неустойка е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Твърди се, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. По изложените съображения ищецът предявява настоящите искове, в подкрепа на които представя писмено доказателство.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Същият оспорва твърдяната недействителност както на целия 2 договор, така и на клаузата за неустойка. Твърди, че са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, както и че ищецът е бил предварително наясно с икономическите последици от сключването на договора за кредит.
Твърди, че ясно е посочено какъв е размера на ГПР и че са посочени компонентите, от които се формира същия, както и че в ГПР не следва да се включва уговорената неустойка.
Ответникът твърди, че неустойката е уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да бъде включена в ГПР.
Твърди, че неустойката не води до неравновесие в правата и задълженията на страните, както и че тя не противоречи на добрите нрави. Твърди, че при сключването на договора кредитополучателят не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойка. Твърди, че оспорените клаузи на договора са ясни и разбираеми, уговорени са индивидуално и отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В производството по делото е приет за съвместно разглеждане предявения от „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“-ООД срещу И. Д. Н. насрещен иск за заплащане на сумата от 376,38 евро -част от главница в размер на 513,55 евро по договор за паричен заем № ****** от 21.06.2025г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, с правно основание-чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и евентуален иск за заплащане на сумата от 426,42 евро-неизплатената част от чистата стойност на кредита по договор за паричен заем № ****** от 21.06.2025г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, с правно основание- чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК.
Твърди се в насрещната искова молба, че между страните е налице договор за потребителски кредит № ****** от 21.06.2025г., по силата на който „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“-ООД е предоставило на И. Д. Н. кредит в размер на 1200лв., равностойни на 613,55евро, като заемната сума е предоставена на кредитополучателя в брой на датата на сключване на договора, а кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 49% на 13 седмични вноски, с дата на първо плащане 30.06.2025г. и последна вноска на 22.09.2025г. Твърди се, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 6, поради което споразумението за консолидирано плащане е влязло в сила.
Твърди се, че кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит:30.06.2025г.-69,02 евро, на 08.07.2025г.-66,98евро, на 26.07.2025г.-51,13 евро и на 10.02.2026г.-50 евро, като общо платеното е в размер на 237,13 евро, с която сума са 3 погасени първите две вноски изцяло и третата частично. Твърди се, че задължението е изцяло падежирало с изтичане срока на последната вноска на 22.09.2025г. Твърди се, че общото задължение по договора е в размер на 867,54 евро, от които 613,55евро главница, 38,47евро възнаградителна лихва, 49,98 евро договорна неустойка и 165,54 евро такси. В подкрепа на исковете си насрещния ищец представя писмени доказателства.
И. Д. Н. оспорва насрещния иск. Същият твърди, че договорът е нищожен поради неправилно посочване на ГПР в договора с оглед невключване на част от задълженията по него. Иска заплатената от него сума от 237,12 евро по процесния договор да се прихване към дължимата се главница.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2025г. е сключен договор за обезпечен потребителски кредит № ****** между „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“-ООД, с ЕИК:207079835, като кредитор, и И. Д. Н., с ЕГН-**********, като кредитополучател, със следните параметри: размер на кредита1200лева; размер на погасителната вноска-3х11,43лева и 10х126,38лева; вид вноскаседмична; ГПР-61,28%; брой вноски-13; фиксиран лихвен процент-49%; обезпечениепоръчител/и; дата на първо плащане-30.06.2025г.; дата на последно плащане-22.09.2025г.; обща сума за плащане-1298,09лева; начин на усвояване-в брой. В договора се съдържа погасителнен план,в който са посочени падежите на вноските /за погасяване на главница и лихва/ и техния размер. В договора е посочено, че ГПР включва възнаградителната лихва по договора. Съгласно чл.6 от договора, страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поръчител/и-едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител-осигурителният доход на поръчителя следва да е в размер на не-по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя, а при двама поръчителиразмерът на осигурителния доход за всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора или свързани с него лица; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключен/и с кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение и да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В чл.6, ал.1, т.7 от договора за кредит е предвидено, че договорът за поръчителство, приложение № 2 от настоящия договор, следва да се подпише между страните в срок до 6 дни от сключването на договора за кредит, при падеж на първата погасителна вноска на 7-ми ден от сключването на настоящия договор, а при договорен падеж с кредитополучателя, различен с от изрично посочения в предходното изречение, обезпечението по договора следва да се предостави в срок до 13 дни от сключването на настоящия договор. Съгласно чл.7, ал.5 от договора, при 4 неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критериите на кредитора, съгласно чл.6 от настоящия договор или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 430,91лева, дължима в пълен размер от деня след изтичане на договорения между страните срок за предоставяне на обезпечение. В чл.7, ал.7 от договора е посочено, че неустойката по предходната алинея не се включва при изчисляване на ГПР.
Разпечатката съдържа 20 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/073b68da-3739-411b-a505-73bb99067afd