Решение № 1721 от 07.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1721 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110113427 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕООД, гр. *, с която срещу Б. И. К., гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания във връзка с договор за потребителски кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на *г. между праводателя му „*“ ЕАД и ответника Б. И. К. е сключен договор за потребителски кредит по електронен път по реда на ЗПФУР, по силата на който последният е получил сумата от 5 000 лв., която се е задължил да върне на вноски в срок до 20.11.2022 г. Сочи, че е бил уговорен лихвен процент в размер на 40.00 % и че при забава се дължи обезщетение. На *г. ответникът е сключил и с дружеството „*“ договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството се задължило да сключи договор с трето лице – „*“, пред който да отговаря солидарно за задълженията на ответника. На същата дата е сключен и договор между „*“ и „*“, по силата на който първият се задължил да отговаря за всички задължения на ответника по договора за кредит. Излага, че с договори за цесия от *г. и *г. вземането към ответника му е прехвърлено от „*“, за което Б. И. К. е уведомен на посочения от него електронен адрес. Твърди, че към настоящия момент има непогасени вземания по кредита от страна на длъжника, поради което за него се поражда правния интерес да иска установяване на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Моли и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Б. И. К. не е подал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представители.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е Договор за потребителски кредит *от *г. /л. 18, гръб -л. 20, гръб/ от който се установява, че праводателят на ищеца /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предостави на ответника /в качеството му на потребител/ кредит в размер на 5000 лв., като последният се задължава да върне сумата в срок до 12 месеца, при фиксиран лихвен 1 процент от 40 % и ГПР 48.21 %. Общата дължима сума по договора е 6 148,32 лв.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити /л. 8-18/ и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 31-35/.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *г. между „*“ ЕАД, „**“ ЕООД и „***“ ЕООД, Уведомление за цесия и Приложение № 1 към Договора /л. 36-45/ от които е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.

Представени са Договор за поръчителство от *г. и Договор за предоставяне на поръчителство от *г. /л. 21-30/.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че земната сума в размер на 5 000 лв. е усвоена на 15.11.2021 г. по банковата сметка на ответника. Същият е извършил две плащания по кредита в общ размер от 1 641,18 лв. Налице са значителни разлики между изчислените от вещото лице обезщетения за забава и тези, които са осчетоводени у ищеца.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за дължими суми по сключен договор за потребителски кредит, квалифицирани по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на задълженията и техния размер; валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжника. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на ответника (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит или че вземанията са погасени на друго основание.

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.

В настоящия случай се твърди, че процесния договор между страните е сключен през интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от ищеца.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за усвояване на отпуснатата на ответника сума по договора, за начина на изчисляване на претендираните суми по кредита, както и за погасяването на кои вземания са отнесени заплатените от длъжника суми по кредита в размер на 1 641,18 лв. Ищецът не сочи доказателства и за изпълнение на задълженията си по чл. 18 ЗПФУР.

Дори след подробните указания на съда ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на изпълнение на задълженията си по чл. 18 ЗПФУР– да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Липсват положени подписи (физически или електронни) от ответника под който и да е от документите във връзка с кредита. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в платформата на „*“, че е кандидатствал за кредит, че е 2 поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че са му изпращани някакви имейли и т.н. Липсват доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Не са отправени доказателствени искания в тази насока, въпреки указанията на съда. Всички представени от ищеца документи са едностранно съставени.

По начало, само на това основание процесният договор за кредит би бил недействителен, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени императивните разпоредби на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора на кредит от разстояние, сключен с потребител. В този смисъл е и Решение № 1193 от 23.10.2023 г. по в.гр.д. № 1075/2023 г. на ВОС, постановено по идентичен казус.

Въпреки това, доколкото са налице плащания по кредита, може да се приеме, че потребителят не оспорва, че такъв действително е бил сключен. От допуснатата по делото ССЕ се установява, че главницата в размер на 5 000 лв. е била усвоена.

Клаузата в Договора за предоставяне на поръчителство, с която е договорено „възнаграждение за поръчителство“, в случая се явява недействителна. При сключването на акцесорния договор, като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредитора на длъжника по договора за кредит /справка в ТР/. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.

В горния смисъл е и практиката на ВОС /Определение № 829 от 12.03.2020 г. по в.ч.т.д. № 284/2020 г. и много други/, която настоящият състав споделя изцяло.

В самия договор за кредит ГПР е некоректно посочен, доколкото в него не е включен този допълнителен разход (възнаграждението за поръчителство), който длъжникът следва да понесе. Налице е заблуждаваща търговска практика, която в случая води и до недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Налице е многобройна съдебна практика по отношение на проверката на съда за нарушение на изискванията на ЗПК във връзка с ГПР, като настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря.

Част от плащанията на длъжника са отнасяни за погасяване точно на това възнаграждение, като поради недобросъвестното поведение на кредитора в крайна сметка се е стигнало до забава. Начислените обезщетения за забава също не отговарят на законовите изисквания (в частност чл. 33, ал. 2 ЗПК, уреждаща максималния размер на обезщетенията при неизпълнение), което е видно от заключението на вещото лице.

В случая би следвало да намери приложение чл. 23 ЗПК /за връщане на чистата стойност на кредита при недействителен договор/, доколкото от представените доказателства се установява, че процесната сума за главница в размер на 5 000 лв. е била предоставена и усвоена от потребителя. От тази сума следва да се извадят извършените плащания от длъжника в общ размер от 1 641,18 лв., като дължима остава сумата от 3 358,82 лв.

3

В Решение № 50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г.о., се приема, че ако недействителността на кредита се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.

По отношение на уведомяването за цесията съдът споделя становището в съдебната практика, че длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера за неуведомяването си за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е заплатил задължението си на стария кредитор (цедента), каквито твърдения в случая не се навеждат. В този смисъл ищецът по делото валидно е придобил правата по прехвърленото вземане и е легитимиран да търси същото от ответника.

В заключение искът по реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3 358,82 лв. следва да се уважи, макар и на друго основание – чл. 23 ЗПК. Останалите искове следва да се отхвърлят като неоснователни, предвид установената в процеса недействителност на договора за кредит.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал и е представил доказателства за сторени разноски в размер на сумата от 179,79 лв. държавна такса и 300 лв. депозит за ССЕ в исковото производство, както и 116,62 лв. в заповедното производство. За исковото производство съдът определя юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 150 лв. Ответникът не е претендирал разноски. С оглед уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се възложат разноските в размер от 368,21 лв. в исковото производство и 68,18 лв. в заповедното производство.