Определение № 1349 от 29.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349 гр. Варна, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900206 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. 18447 / 24.07.2023г. от К. С. К., ЕГН **********, с адрес:

**********, с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 260 / 12.06.2023г., поправено с Решение No 323 / 20.07.2023г., постановени по т.д. № 206 /2021г. на ВОС, като намали присъдените в полза на ищеца разноски със сумата от 3 640 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

В молбата се излага, че неправилно съдът е уважил направеното от ищеца искане да му се присъди адвокатско възнаграждение, доколкото липсвали доказателства за извършено плащане – документите били електронни и не били заверени. Сочи, че подобно възражение е направено в осз, в което е представен списък с разноски, ведно с договора за правна защита и съдействие и доказателства за плащането.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна ППЗК „Зора“, ЕИК 813155019, изразява становище по молбата, която счита за неоснователна.

Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок. Същата е за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Съдът намира молбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

В рамките на проведеното осз на 15.05.2023г., когато е даден ход на устните състезания, е представен от страна на ищеца списък с разноски, ведно с договора за правна защита и съдействие и доказателства за плащането на претендираното адвокатско възнаграждение. Към момента на представянето платежното нареждане и извлечението от сметка /л.385 и л.386/ са били приложени като копие от електронната система на банката, чрез която е извършено и съответно банката, в която е получено по сметката на адв.

Христова плащането. С нарочно разпореждане, което съдът е дал на ищеца, документите са надлежно заверени. Съобразно изискванията на чл. 184 ал.1 от ГПК завереният от страната препис на електронния документ се ползва със същата доказателствена стойност като самия електронен документ. Съдът намира, че представените доказателства установяват извършено от ищеца към адв. Христова плащане.

С оглед на всичко гореизложено, към настоящия момент не са налице основания, които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските за адв.

1 възнаграждение, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.

Мотивиран от горното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 18447 / 24.07.2023г. от К. С. К., ЕГН **********, с адрес: **********, с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 260 / 12.06.2023г., поправено с Решение No 323 / 20.07.2023г., постановени по т.д. № 206 /2021г. на ВОС, като намали присъдените в полза на ищеца разноски със сумата от 3 640 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2