Решение № 252 от 17.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Разлог, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20211240100660 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „М.П.“ЕООД с ЕИК*, с адрес: г.С., р.И., б.“А.П.Ч.“№45, партер, о.4, представлявано от управителя К.Д.М. чрез адв.

М.Д. от САК, срещу „Д..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: О.Б., О.Р., г.Р., у.“И.“№ 126 /Г.с.д./, представлявано от К.Г.К.

В ИМ се твърди, че в Рг.РС е било образувано ч. гр. д. №132/2021 г. срещу ответника по настоящото дело по което съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Процесното вземане било придобито въз основа на постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г., постановено по т.д. №3343/2017 г. на 4-то отд., 19 с-в на СГС, влязло в законна сила на 29.01.2021 г. С процесното постановление са възложени вземанията на „Ф.Е.“ЕООД в несъстоятелност, произтичащи от доставка на ел. енергия, продадени от синдика на търг на 21.12.2020 г., търг с тайно наддаване, допуснат с определение от дата 02.12.2020 г. постановено по т.д. №3343/2017 г., 4-то отд. ,19 с-в на СГС. Твърди се, че на 21.08.2017 г. между „Ф.Е.“ООД /в несъстоятелност/ като продавач и „Д..“ЕООД, ЕИК*, като клиент купувач е сключен комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 21.08.2017 г. Съгласно договора „Ф.Е.“ООД продава на клиента ел. енергия на цена 87,80 лв. на мв/ч и предоставя услугата „отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорност за небалансите в потреблението му, предоставя също и услугата „прогнозиране на потреблението“, изготвя прогнозни графици за доставка на ел. енергия до обектите на ответника, като съгласно предвиденото в договора клиентът ставал член на балансираща група, на която координатор бил търговеца. За закупените и доставени количества ел. енергия до обекта на клиента, същият дължал на търговеца посоченото в договора възнаграждение в съответната фактура, изпратена на клиента, за период от първо до последно число всеки месец, в който е извършена доставката. Цената по договора не включвала допълнително начислен акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или др. такси и допълнителни задължения. За месеците ноември и декември „Фючър Енерджи” е доставило на клиента ел. енергия съобразно прогнозните графици за снабдяване. Съгласно предвиденото в договора, плащането за доставената от продавача ел. енергия се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца за доставка. Твърди се, че към настоящия момент не е извършено плащане., поради което ответникът дължи на ищеца сумата от 216,78 лева за доставена по договора за ел.

1 енергия за м.11. и 01.12.2017 г. Съобразно ОУ към договора, ответникът дължал неустойка за забава - законната лихва от 65,04 лв. за периода 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.01.2021 г. Моли съдът да постанови решение с което да установи съществуването на вземането по процесното заповедно производство, а именно че ответника „Д..“ЕООД, ЕИК*, дължи на ищеца „М.п.“ЕООД, сума от 216,78 лв., представляваща главница по договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 21.08.2017 г. за периода м.11.-01.12.2017 г., неустойка/лихва в размер на законната лихва от 65,04 лева за периода 14.12.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, дължимата държавна такса, като претендира и разноски.

В указаният срок по реда чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че към представеното от ищеца постановлението за възлагане, няма доказателства за включване в описа на вземанията, включително на такива срещу ответника.

В комплекта документи за него не са представени доказателства за сключен между „Ф.Е.“ и ответника договор от 21.08.2017 г. Не са представени доказателства за доставяне и приемане на услуги по този договор. Твърдят, че за ответника в правния мир не съществува Договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 21.08.2017 г. и оспорват истинността на представения по делото документ, с твърдения за липса на авторство на положения за ответника подпис. Застъпва се становище за неоснователност на иска, поради изтичане на погасителната давност по чл.111, б."в" от ЗЗД. С оглед изложеното молят искът да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът не се явява не се и не се представлява, ответникът също. Във вр. с насрочено ОСЗ, постъпват становища от ищцовата и ответната страна. В постъпилото от ищеца становище, се твърди че поддържа ИМ и оспорва направените възражения от ответника, с отговора на ИМ. От страна на ответника се заявява с депозираното становище, поддържане на искането за назначаване на съдебно-графическа експертиза, както и на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

Във вр. с направеното доказателствено искане от ответната страна за назначаване на съдебно-графическа експертиза, съдът е уважил същото, но в последно съдебно заседание е отменил определението за назначаване, поради липса на доказателства за внесен от ответната страна депозит.

Съдът като се запозна с материалите по делото и в тяхната съвкупност намира за установено, че:

По инициатива на ищеца е подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, ч. гр.д. №132/2021 г. по описа на Рг.РС, както и с разпореждането №501126/04.03.2021 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което на 26.04.2021 г. е връчено на заявителя, а искът е подаден на 20.05.2021 г., т.е в законоустановения срок, спазен е едномесечния срок за предявяването на установителния иск в съда .

Видно от материалите по делото, е сключен договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и комбинирани от услуги от 21.08.2017 г. с №FE1720705 между „Ф.Е.“ООД и ответника „Д..“ЕООД, със срок от 24 месеца, с цена на кв./ч 0,0878, към същия са инкорпорирани общи условия на продавача, които обаче не са подписани от ответника.

Ищецът „М.П.“ЕООД съгласно постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г. по търг. дело №3343/2017 г. на СГС в сила от 21.01.2021 г. въз основа на търг по реда на чл.717в от ТЗ, е придобил вземанията на „Ф.Е.“ООД в несъстоятелност, като вземането на ответника фигурира в неподписан документ „Пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е.“ООД произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти “., като 2 същото е на стойност 216,78 лв. /л.8/.

Видно от представената справка от „ЧЕЗР.Б.“ за отчетени количества ел. енергия от средствата за търговско измерване за обекти на ответника за м.11.-м.12.2017 г. с доставчик „Ф.Е.“ООД за отчетен период 10.10.2017 г. до 08.11.2017 г. по фактура от 30.11.2017 г., са отчетени 1149 квт. ч., а за периода 09.11.2017 г. до 01.12.2017 г. по фактура от 06.12.2017 г. са отчетени 1044 квт. ч.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл. 415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК. В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо. От събраните по делото доказателства, за съда се налага извод, че ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на твърденията, на които основава иска си.

Ищецът следваше да докаже договорно правоотношение между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който е продавач „Ф.Е.“ООД, а ответникът - купувач, както и че сам той /ищеца/ е изправна страна по сделката, респ. „Ф.Е.“ООД е изпълнил точно породените за същия от договора задължения, че в тежест на ответника е възникнало задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение, както и че ответника не е заплатил задължението си.

Безспорно е, че ищецът „М.П.“ЕООД е придобил вземанията на „Ф.Е.“ООД на търг по реда на чл.717в от ТЗ, в производство по несъстоятелност видно от приложеното постановление, като вземането на ответника фигурира в документ „Пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е.“ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти “, като същото е на стойност 216,78 лв. /л.8/, но документът не е подписан, тоест не е ясно от кого е издаден , допълнително няма данни в този неподписан документ за какъв период е претендираната сума, тъй като изрично се твърди, че това е сума за м.11. – 01.12.2017 г., не са подписани и представените общи условия към договора, сключен между страните, представляващи неразделна част от него. Ищецът също така не доказа дължи ли ответника за периода м.11.-01.12.2017 г. суми за ел. енергия, факта че съобразно представената от „ЧРБ”АД, справка за 10.10.2017 г. до 08.11.2017 г. ищеца е изразходвал 1149 квт.ч., а за 09.11.2017 г. до 01.12.2017 г. е изразходвал 1044 квт.ч, период касаещ м.10. и м.11.2017 г., не доказва от ищеца по делото, че за същите месеци за 2017 г. не е заплатена ел. енергията от ответника, а доказва единствено, че ответникът е ползвал ел. енергия. В случая по делото не може да се направи извод за това, че страните са обвързани от валиден договор за продажба с „Ф.Е.“ЕООД, което дружество е в несъстоятелност, предвид неподписаните общи условия към същия. Доказа се, че ищецът е придобил вземанията на „Ф.Е.“ЕООД по силата на постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г. по т. д.

№3343/2017 г. на СГС, в сила от 21.01.2021 г. Убедителни доказателства относно посочените обстоятелства в ИМ ищецът не е представил. Необосновано е позоваването на ищеца само на постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г. по т. д. №3343/2017 г. на СГС в сила от 21.01.2021 г., тъй като същото доказва само факта, че същият е придобил вземания от дружество в несъстоятелност, но по никакъв начин не се доказа, доколко тези вземания са дължими към датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК, както и не се доказа, че ответникът не е заплатил задължението си.

При това положение, предявеният иск се явява недоказан и подлежи на отхвърляне, както и акцесорните искове по отношение на претендираната неустойка и законна лихва.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ответното дружество, на което следва да се присъдят такива съобразно представен списък от 600.00 лева за адвокатско възнаграждение, от които 300,00 лева - заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г. по ч. гр. д. 132/2021 г. по описа на РС-Рг и 300,00 лева заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.09.2021г., 3 като извършването им е доказано. Предвид направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски, съдът счита че същите са под определения минимум, предвиден в Наредба №1 от 9.07.2004 г. и не следва размерът им да бъде редуциран.

С оглед изложеното по-горе, настоящия състав на съда счита, че предявения иск по чл.124 от ГПК, във вр. с чл.717з от ТЗ, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 от ГПК, е недоказан, поради което неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.717з от ТЗ, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 от ГПК, от ищеца „М.П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.С., р.И., б.“А.П.Ч.“№45, партер, о.4, представлявано от управителя К.Д.М., чрез адв. М.Д. от САК, срещу „Д..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: О.Б., О.Р., г.Р., у.“И.“№126, /Г.с.д./, представлявано от К.Г.К., с който се иска да се признае за установено по отношение на ищеца „М.П.“ЕООД, че ответника „Д..“ЕООД, ЕИК*, му дължи сума от 216,78 лв. представляваща главница по договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 21.08.2017 г. за периода м.11. и 01.12.2017 г., неустойка/лихва в размер на законната лихва от 65,04 лева за периода 14.12.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.