Решение № 1968 от 17.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1968 гр. Варна, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110100341 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Ю.” ЕООД, действащ чрез адв. В. Г., срещу М. ИВ. П., действаща чрез адв. Ж.Н., специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 46.20 лева, представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор с кл. № *, сключен между ответника и „Б.“ ЕАД на 26.10.2016 г. за отчетен период от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г., което вземане е прехвърлено от „Б.“ ЕАД на „С.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., което дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на ищеца с анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6337/09.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16149 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като срещуиздадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.

Сочи се, че вземането произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № * от 26.10.2016 г., сключен между ответника и „Б.“ ЕАД за срок от 24 месеца, с който ответникът е добавил за ползване интернет услуга по избран тарифен план V. F. *, с уговорената месечна абонаментна такса в размер от 21.80 лева с ДДС. Към договора е добавена телевизионна услуга по тарифен план V. T. * с месечна абонаментна такса в размер от 19.99 лева с ДДС.

1

За отчетния период от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. се сочи, че са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно фактура № 1255837246/01.11.2018 г. и фактура № 1257478057/01.12.2018 г., като общо претендираната сума в размер от 46.20 лева е формирана както следва:

- за отчетен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. - сумата в размер от 44.84 лева с ДДС с падеж 29.11.2018 г.;

- за отчетен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. - сумата в размер на 1.36 лева с ДДС с падеж 29.12.2018 г.

Излага се, че ответникът е ползвал, но не е заплатил в срок предоставените му услуги, чиято парична равностойност възлиза общо 46.20 лева, поради което абонаментът е автоматично деактивиран, считано от 01.12.2018 г.

Твърди се, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „Б.“ ЕАД е цедирал вземанията по процесния договор в полза на „С.*“ ЕАД, като ищецът от своя страна е закупил процесното вземане от „С. *“ ЕАД на 01.10.2019 г. по силата на последващ договор за цесия. Сочи се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за частното правоприемство, като към исковата молба е приложено уведомление за цесия и с връчване на препис от исковата молба ведно с уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът се счита за надлежно уведомен.

По същество се моли предявеният иск да бъде уважен и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва дължимостта на вземането и моли съдът да отхвърли иска като неоснователен. Не оспорва твърдението, че между ответника и мобилния оператор „В.“ е имало сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № * от 26.10.2016 г. със срок на действие от 24 месеца. Поддържа се, че цената на интернет услугата по договора е 11.80 лева с ДДС, а на ТВ услугата е 15.90 лева с ДДС или общо 27.70 лева с ДДС, като след приспадане на месечните отстъпки за двете услуги се дължат общо 21.79 лева с ДДС, която сума ответникът сочи, че е заплащал редовно и в срок, докато е действал договорът през тези 24 месеца – от 26.10.2016 г. до 26.10.2018 г. Твърди се, че процесният договор е прекратен от ответника, като на 02.11.2018 г. е съставен и подписан и приемо-предавателен протокол за върнато оборудване. След срока на договора м.10.2018 г. е било преустановено ползването на всички услуги, поради което се оспорва дължимостта на вземането, доколкото същите са за период след м. октомври 2018 г. Оспорва твърдението, че договорът е едностранно прекратен поради неизпълнение на задължението за заплащане на фактурираните суми. След изтичане срока на договора ответникът се обвързал с друг оператор и ползвал неговите услуги. Оспорва договорите за цесия и уведомяването за частното правоприемство, още повече че първият договор е сключен на 16.10.2018 г., т.е. преди периода, за който се претендира процесното вземане. Счита договора за цесия за недействителен поради липса на предмет, доколкото вземането спрямо ответника не е индивидуализирано по основание, период и размер, респективно че същият не е годен да установи вземане в полза на ищеца.

По същество моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 17.05.2022 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявения иск като основателен.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и 2 поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки чрез адв. Ж.Н. развива подробни доводи досежно неоснователността на предявените искове.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 16149 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, която е предмет на настоящото производство, а именно 46.20 лева, представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор с кл. № *, сключен между ответника и „Б.“ ЕАД на 26.10.2016 г. за отчетен период от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г., което вземане е цедирано в полза на ищеца и е оспорено от ответника в срока по чл. 414 от ГПК.

Не се спори по делото, че между ответника и „Б.“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № * от 26.10.2016 г. за срок от 24 месеца, т. е. до 26.10.2018 г., който факт се констатира по несъмнен начин и от ангажирания писмен документ на л. 14. Видно е от съдържанието на договора, че избраните от ответника услуги за ползване са „интернет услуга“ и „телевизионна услуга“ срещу оферта „комбинирай и спести“ на обща стойност 21.80 лева с ДДС на месец. Съгласно договора след изтичане на минималния срок споразумението автоматично продължава действието си за неопределен срок, като потребителят може да прекрати споразумението с 30-дневно писмено предизвестие, без да дължи неустойка.

Видно е от представеното допълнително споразумение към договора за електронни съобщителни услуги /л. 50/ от 01.11.2018 г., че ответникът-потребител е заявил желанието си да прекрати договора за ползване на интернет и телевизионна услуга.

От приобщения приемо-предавателен протокол за предоставено “V.-N.” оборудване от 02.11.2018 г. /л. 54/ е видно, че ответникът е върнал на оператора приемник и модем.

Представени са и издадените от оператора счетоводни документи – фактура от 01.11.2018 г., материализираща сумата в размер от 44.84 лева с ДДС с падеж 29.11.2018 г., дължима за доставените интернет услуга за 19.73 лева и ТВ удлуга за 17.63 лева и фактура от 01.12.2018 г., материализираща сумата от 1.36 лева ДДС с падеж 29.12.2018 г., дължима за доставените интернет услуга за 0.59 лева и ТВ услуга за 0.54 лева.

По делото е приобщен и договор № 505503164 от 17.10.2018 г., подписан между ответника и оператора „А* Б.“ ЕАД, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги.

От приобщените договори за цесия от 16.10.2018 г. /л. 19/, сключен между „Б.“ ЕАД и „С.*“ ООД и от 01.10.2019 г. /л. 17/, сключен между „С.“ ООД и „Ю.“ ЕООД и извлечение от приложение № 1 от 10.03.2020 г. към договора за цесия от 01.10.2019 г. /л. 10/ се установява, че вземанията спрямо ответника са прехвърлени на ищцовото дружество, което е овластено да съобщи на длъжника-ответник новия титуляр на вземанията.

По делото е ангажирано и потвърждение за прехвърляне на вземане /л. 11/, от което се констатира, че първоначалният цедент „Б.“ ЕАД потвърждава, че прехвърля в полза на „С.“ ООД сумата в общ размер от 46.20 лева, дължима от М. ИВ. П..

Към сезиралата съда искова молба е приложено и уведомление за цесия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

3

Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 16149/2021 г. на РС-Варна е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираното вземане, срещу която е подадено възражение в срока по чл.

414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а имемно твърдяното облигационно отношение между ответника и „Б.“ ЕАД, учредено въз основа на договора за мобилни услуги от 26.10.2016 г.; изправността на праводателя – предоставянето на уговорените мобилни услуги за отчетния период от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г.; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, включително едностранното преустановяване на облигационна връзка; размера на предявените граждански притезания, както и че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен; че предявеното вземане е предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора, а именно погасяването на сумите за предоставените мобилни услуги.

Не се спори между страните, а и от представеното допълнително споразумение към договора за електронни съобщителни услуги с кл. № *, се констатира по неъсмнен начин, че ответникът и първоначалният цедент „Б.“ АД са страни по договор за доставка на интеренет и телевизионни услуги за срок от 24 месеца – считано от 26.10.2016 г. до 26.10.2018 г. При така разпределената доказателствена тежест ищецът е представил фактури, обективиращи дължимите суми, но не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че „Б.“ ЕАД е изправна страна по договора за релевирания период – от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г.

Напротив, констатира се по делото, че договорът е преустановен от страна на потребителя с писмено изявление от 01.11.2018 г. Дори да се приеме, че това е 30-дневното писмено предизвестие за прекратяване на договора, то по делото се установи по несъмне начин, че още на следващия ден – 02.11.2018 г., между страните е подписан приемо-предавателен протокол, от който се констатира предаването на оборудването, посредством което се доставят услугите, за които се претендират процесните суми, а именно приемник за телевизионните услуги и модем за интеренет услугите, а видно от ангажирания договор № 505503164 /л. 56/, считано от 17.10.2018 г. същите тези услуги се доставят от оператора „А* Б.“ ЕАД.