Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12144 от 02.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51991/2021
Вид
Решение № 12144
Подписан
02.11.2022
Състав
НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12144 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110151991 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

Ищецът С. Т. Т. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор № 1/25.03.2010 г. и допълнителни споразумения към него при ответника на длъжност „ Шофьор на специализиран автомобил“. Заявява, че със Заповед № 926/31.08.2021 г. му е наложено дисциплинарно наказание

„уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено, считано от 31.08.2021 г. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.190, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.1, т.10 КТ, поради допуснати системни, груби и тежки нарушения на трудовата дисциплина и неизпълнение на трудовите задължения в дните посочени в приложените пътни листове/поради непопълване по надлежния ред на процесните пътни листове за извършената работа/. Твърди, че процесните пътни листове са приети от съответните длъжностни лица без забележки/върху същите няма отразени забележки/.

Заявява, че е попълнил процесните пътни листове с всички необходими реквизити. Поддържа, че е полагал изключително голям брой извънредни часове работа. Претендира уволнението да бъде признато за незаконно и неговата отмяна/да бъде отменена Заповед № 926/31.08.2021 г./ и да му се плати сумата от 10465.02 лева, представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението- за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2022 г., както и разноските.

Ответникът „С.Е.“ ЕАД е получил препис на чл.131 от ГПК е представил писмен отговор.

Длъжностната характеристика, подписана от

1 исковата молба и в срока по

Заявява, че съгласно т.2.18 от ищеца на 01.10.2019 г. пътните листове се попълват от ищеца, като същите нямат характера на приемо-предавателен протокол и не е предвидено вписването на забележки. Твърди, че длъжностното лице (Донка Маринова) се занимава със събирането и отчитането на първичната информация, която се извлича от пътните листове и няма задължение да контролира дали същите са попълнени по надлежния начин, както и дали описаното в тях е извършено реално.

Поддържа, че се правят периодични прегледи на видеозаписите на камерите, намиращи се на входа на трамвайното депо „Банишора“, където се намира водоизточника, от който се пълнят водоноските, какъвто е и управлявания от ищеца автомобил. Заявява, че ищеца е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина, тъй като е извършил пет отделни нарушения на трудовата дисциплина в рамките на една година- непопълване на всички реквизити в пътните листове за 26.06.2021 г.; 27.06.2021 г.; 28.06.2021 г.; 29.06.2021 г. и 30.06.2021 г., както и вписване на неверни данни в същите пътни листове, относно изминатите маршрути за тези дати, с управлявания от ищеца автомобил „ЗиЛ 130“, с рег.№ С 8295 ВН

/в посочения от ищеца времеви интервал, вписан в пътните листове и видно от видеонаблюдението се установи, че процесния автомобил в съответния времеви интервал не е влизал в депо

„Банишора“ за наливане на вода/. Твърди, че на основание чл.193, ал.1 КТ с

Писмо (изх.№1098/05.08.2021 г.) са поискани писмени обяснения от ищеца, преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание, като такива са дадени (вх.№153/06.08.2021г.). Поддържа, че процесната

Заповед № 926/31.08.2021 г. е постановена при спазване разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, като съдържа всички реквизити, както и че е подписана от надлежен орган на дисциплинарна власт- Изпълнителния директор на „С.Е.“ ЕАД. Заявява, че заповедта е издадена в сроковете по чл.194, ал.1 КТ, както и че при налагане на наказанието са съобразени критериите, визирани в чл.189, ал.1 КТ, а именно, че служителя е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина (пет отделни нарушения, които в съвкупност водят до системност, т.е. системно поведение на ищеца, в разрез с вменените му трудови задължения) и наказанието „уволнение“ е законосъобразно, правилно и пропорционално. Твърди, че хипотезата на „други трудови задължения определени при възникване на трудовото правоотношение“, са тези регламентирани в длъжностната характеристика- раздел II „Основни функции и задължения“, т.2.18 „в края на всеки работен ден попълва ясно и четливо всички реквизити на пътния лист…и го представя за проверка и подпис на оторизираното от ръководството на поделението лице“ и т.2.2 „добросъвестно, точно и в срок, изпълнява възложените му транспортни задачи“. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички събрани доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ

2

С изготвения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните правнорелевантния факт, че ищеца С. Т. Т. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „Шофьор на специализиран автомобил“, прекратено със Заповед

№11/28.07.2021г. на основание чл.330, ал.2, т.6, във връзка с чл. 188, т. 3, във връзка с чл.187, ал.1, т.10 и чл.190, ал.1, т.3 КТ, при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Тази заповед, видно от направеното върху нея отбелязване е връчена на лицето-лично на 31.08.2021 г. С горецитираната заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че е вписал неверни данни в изготвените от него/ищеца/ пътни листове: №0001477/26.06.2021 г.; №010191/27.06.2021 г.; №010192/28.06.2021 г.;

010193/29.06.2021 г. и №010195/30.06.2021 г., относно изминатите маршрути за същите дати с управлявания от него автомобил „ЗиЛ 130“, с рег.№С 8295 ВН, като вписаните като извършени курсове от трамвайно депо „Банишора“ на ответника за всяка от горецитираните дати не отговаря на реално извършените курсове за същите дати от депо „Банишора“, като с посочените действия служителят е нарушил задължението, предвидено в т.2.2 от длъжностната характеристика за длъжността „Шофьор на специализиран автомобил“, а именно „добросъвестно, точно и в срок изпълнява възложените му транспортни задачи“, като описаните действия са пет, което представлява системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ.

Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно неизпълнение на задължения на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира, чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл.

194 от КТ и въз основа на мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се посочват нарушителят, извършеното от работника или служителя дисциплинарно нарушение с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая тежестта на доказване на законността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, съобразно посочените императивни правила носи ответникът – „С.Е.“ ЕАД. Съгласно константната практика- Решение № 849/12.01.2011 г. по гражданско дело №40/2010г. на ІV ГО при ВКС;

Решение № 266/26.09.2011 г. по гражданско дело № 311/2011 г. на ІІІ ГО при ВКС;

Решение№432/07.11.2011 г. по гражданско дело № 65/2011 г. на ІV ГО при ВКС и други е прието, че мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и осигуряване на възможност на работника/ служителя да се защити ефективно, чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Също така е прието, че задължителните реквизити по чл.

3

195, ал.1 от КТ могат да се съдържат, както в един акт, така и да препращат към друг, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчване на самата заповед.

Според чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В тази връзка е и константната съдебна практика- Решение №43/07.03.2018г. по гражданско дело №2085/2017г. на IV ГО при ВКС; Решение №221/30.07.2014г. по гражданско дело №7639/2013г. на IV ГО при ВКС и други. По делото се доказа, че ответника-работодател е изпълнил това свое задължение, като е връчил на ищеца Искане на работодател до служител за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ(изх.№1098/05.08.2021 г.) в тридневен срок, връчено на ищеца-лично на 05.08.2021 г. Последният е дал обяснения (вх.№ 153/06.08.2021 г.) в указания му срок.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според съдебната практика- Решение №167/30.07.2014г. по гражданско дело №6368/2013г. на IV ГО при ВКС, съдът не следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание, като в тази връзка този срок е давностен, тъй като всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни /в това число и сроковете за надлежното му сезиране/. Ето защо, когато работодателят наложи дисциплинарно наказание след срока по чл.194, ал.1 от КТ и работникът не обжалва наложеното наказание, то поражда правни последици /като в тази връзка работникът не може да претендира вреди от незаконно наложеното дисциплинарно наказание/. „Откриване на нарушението“, по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци- субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, индивидуализиращите признаци на деянието, квалифициращи го като нарушение- Решение №203/24.06.2015г. по гражданско дело №6889/2014г. на I V ГО при ВКС; Решение №256/18.05.2012г. по гражданско дело №1036/2011г. на I V ГО при ВКС. Достатъчно е както в искането за обяснения, така и в заповедта нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин- Решение №128/28.05.20913г. по гражданско дело №726/2012г. н а I V ГО при ВКС. В разглеждания случай съдът счита, че процесното дисциплинарно наказание „уволнение” е наложено на ищеца в рамките на двумесечния срок по чл. 194 , ал. 1 от КТ. Същият тече от узнаването за нарушението от субекта на дисциплинарна власт – Писмо(изх.

№1012/09.07.2021 г.) за направена проверка на 01.07.2021 г., относно отчетността на горивосмазочни материали, в звено „Автобаза“ при поделение „Трансенерго и РП“ на ответника за м.юни 2021 г. и констатирани несъответствия при попълване на отчетността в пътните листове.

4

Отговорността на ищеца е реализирана и въз основа на мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в системни нарушения на трудовата дисциплина- вписване на неверни данни в изготвените от него/ищеца/ пътни листове: №0001477/26.06.2021 г.;

№010191/27.06.2021 г.; №010192/28.06.2021 г.; 010193/29.06.2021 г. и №010195/30.06.2021 г., относно изминатите маршрути за същите дати с управлявания от него автомобил „ЗиЛ 130“, с рег.№С 8295 ВН, като вписаните като извършени курсове от трамвайно депо „Банишора“ на ответника за всяка от горецитираните дати не отговаря на реално извършените курсове за същите дати от депо „Банишора“, като с посочените действия служителят е нарушил задължението, предвидено в т.2.2 от длъжностната характеристика за длъжността „Шофьор на специализиран автомобил“, а именно