Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 403 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 187/2026
Вид
Решение № 403
Подписан
21.09.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Пазарджик, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Е. Здр. М. като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500187 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 1/05.01.2026 г., постановено по гр.д. № 20255210100918 по описа на Районен съд – В., е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ 2 да заплати на Г. И. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 3, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1533,88 евро /равняващи се на 3000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано ЗМ 609/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО В., което е прекратено с постановление от 23.07.2025 г. на Районна прокуратура- Пазарджик, ТО В. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно: 18.09.2025 г. до окончателно плащане на главницата, като е отхвърлен искът над горницата от 1533,88 евро до пълния претендиран размер от 7669,38 евро /равностойността на 15 000 лв./ като неоснователен.

Отхвърлен е предявения от Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„Л.“ № 3 срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ 2 иск за заплащане на сумите от 1022,58 евро /равностойност на 2000 лв./ представляваща обезщетение за сторени имуществени вреди за платено възнаграждение за адвокат по наказателното производство; сумата от 1

185,80 евро /равностойност на 363,40 лв./, разноски за платен ремонт на автомобил, както и сумата от 25,56 евро /равностойност на 50 лв./ разноски за анализ за независим тест, всички вследствие на претърпени вследствие на образувано ЗМ 609/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО В., което е прекратено с постановление от 23.07.2025 г. на Районна прокуратураПазарджик, ТО В. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно: 18.09.2025 г. до окончателно плащане на главницата като неоснователен.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ 2 да заплати на Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1,72 евро /едно евро и седемдесет и два евроцента/, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 177,05 евро /сто седемдесет и седем евро и пет евроцента/, адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок против така постановеното съдебно решение в уважената част от исковата претенция, е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Република България с искане решението да бъде отменено в тази част и исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Пресъздадени са обстоятелствата, във връзка с които е започнало и протекло производството. Пояснено е, че обвинение срещу В. не е повдигано, той е разпитан еднократно само като свидетел и производството по заявителския материал е било прекратено, без да му е повдигнато обвинение.

При така установеното неправилно РС бил приел, че Прокуратурата следва да носи отговорност, тъй като поради факта, че не е повдигнато обвинение, на практика не бил осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Практиката, на която РС се позовавал, според представителя на Прокуратурата вече не била актуална, защото била съотносима към редакцията на НПК от по - ранен етап, когато в НПК е съществувала фигурата на уличено лице и когато за действията на органите на МВР отговорност е носела Прокуратурата. Към настоящия момент в НПК липсвала фигурата на уличено лице и за задържането на лицето за 24 часа по ЗМВР Прокуратурата не носела отговорност. В рамките на образуваното досъдебно производство обвинение на ищеца не е повдигано и не е поддържано от Прокуратурата.

Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Г. И. В., чрез адв. Добрева с изложени доводи в подкрепа на изводите на РС. Твърди се, че макар и да е разпитан само като свидетел, срещу В. са предприети действия, които са го поставили в положение на фактически 2 обвиняем и с прекратяването на производството е осъществена хипотезата на ЗОДОВ, след която следва да бъде уважена отговорността на Прокуратурата за нанесени вреди. В заключителната част на писмения отговор, адв. Добрева е посочила, че присъдената сума от 3000 лв. не съответства на икономическия стандарт и на интензитета на страданието, поради което счита, че тя следва да бъде увеличена до пълния предявен размер от 15 000 лв. Относно имуществените вреди е оспорено твърдението на жалбоподателя за липса на причинно-следствена връзка за имуществени вреди, с твърдение, че заплащането на адвокатския хонорар и ремонта на автомобила са преки и непосредствени последици от действието на ответника, тъй като автомобилът е повреден през време на незаконното му съхранение от органите на МВР.

Искането е да се остави без последици въззивната жалбата, а на основание предоставените доказателства и мотиви, решението в осъдителната му част да бъде потвърдено, като бъде увеличен размерът на неимуществените вреди съобразно справедливостта и реално претърпените страдания.

След прекратяване на делото, образувано пред ОС-Пазарджик и връщането му с указания да се администрира надлежно подадената насрещна въззивна жалба, на 11.05.2026 г. е представена писмена молба, с която е внесена определената от РС-В. държавна такса и е представен препис от въззивна жалба с копие за връчване на другата страна. Препис от тази жалба е връчена на Прокуратурата на БР, но писмен отговор не е постъпил.

По допустимостта на насрещната въззивна жалба и въззивната жалба, депозирана от Г. В. чрез неговия процесуален пълномощник на 11.05.2026 г.:

След заплащане на дължимата държавна такса въззивният съд приема насрещната въззивна жалба, инкорпорирана в отговора на първоначалната въззивна жалба, подаден на 16.02.2026 г., за допустима. Формулираното в нея искане е за потвърждаване на решението в осъдителната му част и увеличаване на размера на неимуществените вреди съобразно справедливостта и реално претърпените страдания. Липсва формулиран петитум за отмяна на решението в отхвърлителната му част относно претендираните имуществени вреди и присъждането им в пълен или частичен размер с въззивното решение.

Такова искане е формулирано едва с подаването на въззивна жалба на дата 11.05.2026 г.. Следва да се посочи, че тази жалба е постъпила много след изтичането на двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение, което е връчено на ищеца на 07.01.2026 г. и двуседмичният срок за обжалването му е изтекъл на 21.01.2026 г.

Съгласно чл.263, ал.2 от ГПК в срока за отговор насрещната страна 3 може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. Такава е подадена на 16.02.2026 г. само срещу отхвърлителната част на решението относно неимуществените вреди. Тъй като подадената на 11.05.2026 г. въззивна жалба е депозирана извън законния преклузивен срок, въззивният съд приема, че е надлежно сезиран с разглеждането на въззивна жалба, депозирана от Прокуратурата на РБ и насрещна въззивна жалба, депозирана от ищеца в срока на отговор на въззивната жалба (инкорпорирана в отговора на въззивната жалба), само срещу отхвърлителната част на решението относно размера на претендираните неимуществени вреди. Поради просрочие на въззивната жалба, включваща и претенцията за имуществени вреди, въззивният съд приема, че не е надлежно сезиран и не дължи произнасяне по нея.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на РБ ищецът Г. И. В. е твърдял, че като водач на МПС, на 08.11.2024 г. бил спрян за проверка.

Извършена му била проба за наркотични вещества, която била положителна за кокаин. Съставен бил АУАН, а на ищеца бил издаден талон за медицинско изследване.

Със Заповед по чл. 72 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 ч.

След изготвяне на химическа експертиза се установило, че в кръвта на В. не са намерени следи от наркотични вещества. Наказателното производство било прекратено с Постановление от 23.07.2025 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Ищецът е твърдял, че в резултат на действията на Прокуратурата са му причинени следните неимуществени вреди: бил е лишен от правото да управлява МПЗ за дълъг период от време, изпитвал страх от наказание, накърнено било и доброто му име в града. Освен това В. работел в чужбина и от тогава до момента на подаване на молбата е трябвало да получи трудово възнаграждение в размер на 25300 паунда, но не ги е получил. Сочи, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв.; платил е 363,40 лв. за ремонт на автомобила и сумата от 50 лв. - такса за изследване на наличието на наркотични вещества в кръвта.

Искането е Прокуратурата на РБългария да бъде осъдена да заплати на Г. В. обезщетение за причинени му неимуществени вред в размер на 15000 лв., 4 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното увреждане, както и сумата от 2413,40 лв. представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на РБългария, с който искът се оспорва по основание и размер. Счита същият за недопустим, тъй като е предявен срещу лице, което не разполага с пасивна процесуална легитимация. Всички действия, които се твърди да са нанесли неимуществени вреди, били осъществени от други държавни органи и институции, а не от ответника.

Поддържа се, че ищецът не е бил привлечен в качеството си на обвиняем по ДП 6760/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО В. и за него не е имало вредни последици. Твърдяните душевни страдания били негови субективни усещания, които не можели да бъдат свързани с действията на Прокуратурата.

Отделно от това се твърди, че претендираният размер на неимуществени вреди от 15000 лв. е силно завишен и не съответства на критериите за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.

По отношение на претенцията за имуществени вреди се твърди, че този иск е изцяло недоказан, тъй като към исковата молба не са приложени доказателства за упълномощаване на адвокат и заплащане на възнаграждение.

Не били представени доказателства и за това, че автомобилът е увреден на паркинга на МВР и ищецът е предприел действия за отстраняване на повредите.

От събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства, в т.ч. и преписка по ДП ЗМ 609/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО В., се установява, че на основание чл. 212, ал. 3 от НПК, на 08.11.2024 г. е започнато бързо производство, за това, че на 08.11.2024 г. в 20,25 ч. в гр. В., ул. „Устето“, е управлявано моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.А.“ с прег. № РА **** КР, след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин, установена по надлежния ред с техническо средство, представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На същата дата ищецът е бил задържан със Заповед за задържане на лице № 367зз-229 за срок от 24 часа. Подписан е и протокол за доброволно предаване на управлявания от него автомобил за нуждите на разследването.

На

02.07.2025 г. е изготвено заключение по съдебна химикотоксикологична експертиза, видно от която след извършване на изследвания на предоставените кръвни проби не се установява наличие на алкохол и наркотични вещества.