Определение № 118 от 22.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Бургас, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Михова

Членове:

Даниел Н. Марков

Гергана Ж. Кондова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600120 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба на защитника на лишения от свобода Н.

Д. К. с ЕГН ********** против Определение № 487/25.05.2023 г., постановено по ЧНД № 532/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на последния за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от десет години, наложено му с Присъда № 9 от 07.03.2018 г. по НОХД № 47/2018 г. на Окръжен съд – Сливен.

В жалбата се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт.

Жалбоподателят излага довод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, т.к. е изтърпял необходимия законов минимум за това, имал е добро поведение за времето на търпяното до момента наказание, изградил е добри трудови навици в затворническото заведение, не са му били налагани от затворническата администрация дисциплинарни наказания, а напротив - бил е награждаван многократно.

Изтъква, че през годините на изтърпяване на наказанието актуалната оценка на риска от рецидив е била намалена. Заявява, че при постановяване на обжалваното определение, първоинстанционният съд не е обсъдил в детайли и не е взел предвид в пълна степен изложените по-горе обстоятелства.

Намира, че посоченото дава основание молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена. В тази връзка защитникът заявява искане атакуваното определение да бъде отменено и апелативният съд да постанови ново, с което Н. К. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура частната жалба е оценена като неоснователна. Предлага се същата да не бъде уважена.

Прокурорът изразява съгласие с първоинстанционния съд, че доказателствата по делото сочат на липса на настъпили трайни съзнателни положителни промени в поведението на осъденото лице, от които да се направи извод за 1 постигнато поправяне на последното. В подкрепа на този извод прокурорът е изложил подробни аргументи. Счита, че обжалваният съдебен акт е постановен след подробен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се прецени за неоснователна.

Въззивната инстанция намира установената от първия съд фактическа обстановка за обоснована на доказателствата и относима към изискванията на материалния наказателен закон.

По делото се установява, че осъденият Н. К. е на 42 години, български гражданин, със средно образование, неженен.

Установява се по безспорен начин и това, че Н. К. изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода за пръв път. Към момента търпи наказанието лишаване от свобода за срок от десет години при строг режим, наложено му с Присъда № 9 от 07.03.2018 г. по НОХД № 47/2018 г. на Окръжен съд – Сливен, влязла в сила на 03.12.2018 г., с която е осъден за извършено на 10.05.2017 г. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК.

По време на изтърпяване на наказанието оценката на риска от рецидив на лишеният от свобода варира в границите на средните стойности от 65 до 46 т., като към момента отново е завишена, в рамките на 52 точки. Към настоящият момент е установено, че зони с нужда от корекционно въздействие остават - отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми, умение за мислене и начин на живот и обкръжение.

Към момента Н. К. полага доброволен труд във връзка с благоустройството, поддържане и хигиенизиране на района на ЗО „Дебелт“ и изпълнява съвестно и отговорно поставените му задачи. В условията на затвора също е полагал доброволен труд като гледач на служебни кучета. По време на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения са наложени общо четири дисциплинарни наказания, две от които са заличени. Последното му дисциплинарно наказание наложено със заповед № 323/26.11.2021 г. е заличено със заповед № 541/09.12.2022 г. и към настоящия момент не е в срок на дисциплинарно наказание. През периода на изтърпяване на наказанието Н.

К. е и награждаван, като две от наградите са за заличаване на наложени му вече наказания. Едно от наложените му наказания е за несправяне със служебното му задължение като гледач на служебни кучета в затвора, във връзка с което е спрян от работа и е преместен в ЗО „Дебелт“.

Към момента лишеният от свобода Н. К. не признава вината си за извършеното и не изказва съжаление към жертвата.

По време на изтърпяване на наказанието Н. К. показал променливо поведение и в определени емоционални ситуации показвал нисък праг на търпимост.

Установява се също, че на 12.05.2017 г. К. е започнал изтърпяването 2 на наказанието, като на 02.03.2023 г. е получил право за условно предсрочно освобождаване. Към датата на съдебното заседание пред окръжния съд 25.05.2023 г., К. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, а именно - 6 /шест/ години и 13 /тринадесет/ дни, от работа 11 /единадесет/ месеца и 10 /десет/ дни, или всичко е изтърпял към посочената дата 6 /шест/ години, 11 /единадесет/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни.

Остатъкът за изтърпяване към 25.05.2023 г. е 3 /три/ години и 7 /седем/ дни.

Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод за това, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Н. К. по смисъла на чл.70 от НК, тъй като е изтърпяно фактически повече от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

За да бъде уважено искането за предсрочно освобождаване обаче, Н.

К. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа на тази кумулативно изискуема предпоставка е мотивирало окръжния съд да откаже да уважи молбата на осъденото лице.

Настоящият състав споделя виждането на първостепенния съд. Решаващият съд е изследвал поправителната възпитателна програма на осъдения и обосновано е констатирал липсата на съществена промяна в посока занижаване в първоначално идентифицираната стойност на риск от рецидив, който първоначално е в размер на 65 точки, а понастоящем е в размер на 52 точки - все в зоната на средните стойности. Конкретните зони, нуждаещи се от корекционно въздействие остават съществените такива - отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми, умение за мислене и начин на живот и обкръжение. Отчетено е от съда и отразеното в психологичните заключения, че повишаването в стойността на риска от рецидив е в резултат на това, че същия не умее да идентифицира проблемите, които има, както и стъпките за разрешаването им. Не без внимание е оставено обстоятелството, че по време на престоя си в затвора К. показвал променливо поведение и в определени емоционални ситуации показвал нисък праг на търпимост. В допълнение, въззивният съд намира за нужно да бъдат отчетени и нагласите на осъдения в хода на индивидуално-корекционната дейност и конкретно заявеното от него, че не приема личната си отговорност и личния си принос за деянието, за което е осъден и не изказва съжаление към жертвата. В резултат, правилно първият съд е отчел като неблагоприятна прогнозата за поведението на осъдения на свобода.

Липсата на промяна за продължителния период на изтърпяване на наложеното наказание, както за първоинстанционния съд, така и за въззивния състав е показателно, че не са констатирани доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо добро поведение от осъдения при изпълнение на наказанието му лишаване от свобода в затвора. Това обосновава правилността на извода на окръжния съд, че към момента търсеният поправителен ефект на наказанието не е постигнат, индивидуално-корекционният процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата.

Въз основа на изложеното по-горе, въззивният съд прецени за неоснователни възраженията в жалбата за неправилност на контролирания 3 съдебен акт. На база обективен и всеобхватен анализ на събрания доказателствен материал Окръжен съд Бургас е достигнал до правилния извод, че на този етап лишеният от свобода все още не е дал доказателства за своето поправяне. Следва да се отбележи, че законодателят е посочил като абсолютна предпоставка за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останала част от наказание лишаване от свобода, не относително/частично поправяне, а пълно и трайно такова, каквото в настоящия случай не се открива да е налице. Ето защо коректно се оказва виждането на окръжния съд, че работата с Н. К. трябва да продължи за оставащия период на изтърпяване на наказанието.

Липсата на една от изискуемите предпоставки за условно предсрочно освобождаване – поправяне на осъдения – води въззивната инстанция до извод за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакувания съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 487/25.05.2023 г., постановено по ЧНД № 532/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4