Решение № 1627 от 09.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1627 гр. Варна, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110115017 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег.№ 87257/21.11.2023 г., депозирана от ищеца М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, чрез упълномощения адвокат А. Д., вписана в адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и съобщения: *, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: * , Искова молба, предявена на 21.11.2023 г.,е надлежно уточнена с молба от 24.11.2023 г.и предявена против ответника „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:

* представлявано от З. С. Р. и А. М..

В титулната част на исковата молба ищецът е посочил, че предявява установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Предявените по делото установителни искове заявени в условията на главен и евентуални, съгласно исковата молба и уточняваща , съдът е квалифицирал с правни основания чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с искането за прогласяване нищожността на договорена в Договор за кредит № */* г. клауза на „Такса за бързо разглеждане“, поради:

-противоречието й със закона на основание чл.26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД (вр.чл.10 а, ал. 2 ЗПК)

1

-в условия на евентуалност: поради накърняване на добрите нрави на осн.чл.26, ал.1 пр. 3-то ЗЗД.

Ищецът е навел и самостоятелно основание в уточняващата си молба, в условия на евентуалност, че клаузата е нищожна поради неравноправност на клаузата -чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, но не е сезирал съда с искане за прогласяване на нищожността на осн. чл.146 вр. чл. 143 ЗЗП.

В условията на ОСИ, ведно с иска по чл. 26 ЗЗД, е предявен и осъдителен иск с правно осн. чл. 55, ал.1 пр.1 -во ЗЗД и акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД (за присъждане на законна лихва върху главницата по осъдителния иск, считано от датата на подаване на исковата молба в съда).

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

На дата *г. между страните бил сключен Договор за кредит № *

По силата на договора била предоставена на кредитополучателя главница в размер на 200 лева.

Съгласно раздел „Условия по кредита“, заемателят дължал „Такса за бързо разглеждане“ в размер на 39.07 лева.

По същество ищецът счита, че клаузата „Такса за бързо разглеждане“ е нищожна, като релевира следните основания за нищожност:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК , кредиторът можел да събира от потребител такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Услугата, описана в договора за заем, смята ищеца, че имала характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранявала заплащането на такси. Разглеждането на заявление за предоставяне на заем категорично представлявало част от действията по усвояване на кредита. Противоречието на цитираната клауза с чл. 10а, ал. 1 и 2 , намира ищеца, че води до нищожност, съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК.

Отделно от горното , ищецът смята клаузата за неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради противоречие с императивни норми на закона.Договарянето, че кредитополучателя ще заплати горепосочената такса, противоречало на закона и добрите нрави, внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора, било в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради горепосоченото , намира ищеца, че бил изпълнен общия състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка, тази клауза следвало да бъде квалифицирана 2 като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, подчертава ищеца в исковата си молба, договорът следвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволил с посочване на размер на ГПР без да поясни как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая събраната такса представлявала разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. При положение че таксата е била включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР щял да бъде надвишен.

На второ място, в раздел втори от исковата молба, ищецът сочи, че общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема възлизала в размер на 242.42 лева. Сумата била изцяло заплатена на 07.07.2023 г. В подкрепа на това твърдение с исковата си молба ищецът представя платежно нареждане за извършеното плащане.

В общата дължима сума, твърди ищеца, че била включена и таксата, която счита за нищожна. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът, според ищеца, се обогатил неоснователно, събирайки таксата, съответно дължал нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията на договорите/ЗЗД/.Всички горепосочени обстоятелства, обобщава ищеца, че обуславят правния му интерес за предявяване на настоящите два иска срещу ответника, а именно установителен иск за прогласяване на нищожността на таксата за бързо разглеждане от договора и осъдителен иск за връщане на недължимо платената такса за бързо разглеждане в размер на 39.07 лева.

В изпълнение на дадените от съда указания и в срок, ищецът е депозирал уточняваща молба от дата 24.11.2024 г. / л. 34 - 36 от делото / .

Видно от уточняващата молба, исковете които предявява ищеца, са предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване, като желае съдът да се произнесе по установителния иск за обявяване на нищожността на клаузата в Договор за кредит № * от *г., предвиждаща „Такса за бързо разглеждане“ /Таксата/, както и по осъдителния иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл.1-во ЗЗД - за сумата от 39.07 лева, с която ответникът се обогатил ведно със законната лихва за забава.

В уточняващата си молба ищецът е допълнил твърденията си, в частта касаеща предявения осъдителен иск. Ищецът счита, че е налице хипотезата на чл. 55 , ал. 1, пр. 1-во ЗЗД - а именно-изначална липса на основание за предаване на паричната сума.Задължението за потребителя за заплащане на такса за бързо разглеждане, сочи в уточняващата си молба ищеца, че е предвидено в раздела „Условия по кредита“ от Договор за кредит № * от *г., а подробно описание на посочената клауза се съдържало в Общите условия към договора Раздел Трети - Разглеждане на искане за кредит и сключване на договор за кредит, т. 4.1. 4.5.

3

Главното основание, на което ищецът претендира прогласяване на нищожността на клаузата по процесния договор, съгласно която заемателят дължи такса за бързо разглеждане в размер на 39.07 лв., съгласно уточняващата молба е поради противоречие със закона, в частност с разпоредбата на чл.10а , ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 21 , ал.1 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 пр. 1-во ЗЗД.

Самостоятелно основание за нищожност на процесната клауза в договора според ищеца е чл. 146 ал. 1 ЗЗП, т.к. същата представлявала неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, което самостоятелно основание предявява под формата на евентуалност.

Също - при условията на евентуалност, ищецът счита, че процесната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които следва да се изпълняват от кредитора, сочи ищеца, че е в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по- слаба икономически страна.

Предявените установителни искове за нищожност на различните основания , предвидени в чл. 26 , ал.1 предл. първо и предл. трето ЗЗД , пояснява ищеца, че са заявени в условията на обективно съединяване , при евентуалност, като в случай, че съдът отхвърли главния иск за установяване нищожността на процесната клауза поради противоречие съд закона,следва да се произнесе и по евентуалните искове .

С оглед на нищожността на горепосочената клауза ищецът поддържа твърдението си, че задължение за заплащане на таксата не е възникнало , поради което ответникът дължи на ищеца сума в размер на 39.07 лв. на осн. чл.55, ал.1 пр. 1 -во ЗЗД , с която сума ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането.

При така изложеното по-горе и съгласно уточняваща си молба ищецът е сезирал съда с исканията съгласно чл.127, ал.1 т. 5 ГПК:

Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че клаузата в раздел „Условия по кредита“ по Договор за кредит № * от * год., установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, подробно разписана в т.4.1 - 4.5 от Общите условия към договора за кредит е нищожна на основание чл.10а , ал.2 , вр. чл. 21 , ал.1 ЗПК , вр. чл.26 , ал.1 предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност на осн. чл.26, ал.1 предл. трето ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

Моли да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца СУМАТА от 39.07 лв. заплатена от ищеца на дата 07.07.2023 год., като платена при начална липса на основание по чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2023 г., до окончателното заплащане на дължимата сума.

4

Обективирано е искане ответника да бъде осъден за заплати на ищеца всички направени по настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

С исковата молба ищецът е посочил и банкова сметка, по която ответникът може да извърши плащане, така както повелява нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК .

В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е представил и моли по делото да бъдат приети като писмени доказателства: Договор за кредит № */*г. Платежно нареждане за погасяване на договор № */*г. С оглед становището на ответника и оспорване на настоящите искове, ищецът чрез процесуалния си представител, сочи че ще представи допълнителни доказателства и доказателствени искания във връзка с доказване на претенциите.В случай че са налице предпоставките за това, моли да бъде приложен чл. 238, ал. 1ГПК.Прилага към исковата молба екземпляр от същата за ответника, заедно с копия от приложените към нея писмени доказателства, адвокатско пълномощно и платежно за платена държавна такса. На основание чл. 73, ал. 4 от ГПК, моли държавната такса да бъде намалена с 15%. Обръща внимание за приложението на нормата на чл. 50, ал. 5 от ГПК, тъй като ответникът е финансова институция и връчването на съдебни книжа следва да се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В. Б.“ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: *, представлявано от З. С. Р. - управител, чрез пълномощника Десислава Димитрова - юрисконсулт, с електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК: *, посредством Единния портал за електронно правосъдие е депозирал ОТГОВОР на исковата молба.

На първо място, ответникът моли съда да приеме /за установени и безспорни/ следните факти и обстоятелства: На * г. между „В. Б.“ ЕООД, с ЕИК * като Кредитодател и М. Д. Д. като Кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № * в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил за срок от 15 дни и с падежна дата 11.07.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита били: договорна лихва в размер на 3,35 (три лева и тридесет и пет стотинки) лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 39,07 (тридесет и девет лева и седем стотинки) лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят трябвало да погаси на падежната дата, бил на стойност 242,42 (двеста четиридесет и два лева и четиридесет и две стотинки) лева.