Решение № 1402 от 16.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1402

11.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IIа състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100501705 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 628/28.01.2020 г., депозирана от К. Г. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Н.Т., с адрес за призоваване гр. София, бул.

„Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 8, срещу Решение № 243/06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 879 по описа на РС-Девня за 2017 г., с което е допуснато да бъде извършена делба на недвижим имот, представляващ Дворно място с площ от 17 680 дка, представляващо поземлен имот № 164 в квартал 65 и 75 по плана на село Караманите, общ. Вълчи дол, одобрен със Заповед № 1644/04.06.1931г.

Във въззивната жалба с вх. № 628/28.01.2020 г. Кр.Г. сочи, че атакуваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилното приложение на материалния закон и явно необоснованост. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът за допускане на делба да бъде отхвърлен, тъй като правото на собственост на общия на страните наследодател не е доказано. Твърди, че при нарушение на процесуалните правила, съдът не е му е дал указания, че следва да докаже отблъскването на намеренията на някой от наследниците да владее имота.

Сочи, че исковата молба не е отговаряла на изискванията на закона, тъй като въпреки дадените указания на съда, ищците не са посочили ясно и еднозначно на какво придобивно основание твърдят да е възникнала собствеността на общия им наследодател. Заявява, че в производството се е установило, че представения по делото нотариален акт от 1915г. не е за процесния имот, поради което правото на собственост за част от имота с площ от 10 декара е останало недоказано. Въпреки това, при липса на изменение на иска, съдът е уважил иска за целия имот, което според жалбоподателя е недопустимо.

Кр.Г. твърди, че съдът е извел извод , че общия на страните наследодател е бил собственик 1 на процесния имот, като е придобил собствеността върху него на основание придобивна давност, а за начален момент на владението е приел 1931г. – датата на записване на името му в разписния лист към плана на село Караманите, а записването е прието като индиция за владение. Сочи, че съдът необосновано не е приел следващия факт в това отношение, а именно че впоследствие в същия разписен лист като владелец на имота е посочен неговия баща и пряк наследодател – Г.К..

Заявява, че съдът е приложил принципните постановки от съдебната практика по отношение на владението на съсобствен имот и за възможността за придобИ.ето му по давност, но само по отношение на владението на неговия наследодател, а не и по отношение на общия такъв, поради което е достигнал и до неправилни правни изводи. Твърди, че за да се придобие собствеността върху недвижим имот по давност е необходимо изрично волеизявление на носителя на това субективно право, а по делото се е установило, че още преди смъртта си, общият на страните наследодател е предал владението на имота чрез неформално дарение на своя единствен син, който е починал и владението е продължено от неговата съпруга и син – наследодател на въззивника. Сочи, че около 20 години преди общият наследодател да почине, имотът се е владял от неговия внук – Г.К., като последният е получавал и доходите от него, чрез стопанисването му и отдаването му под наем. Предвид това, Кр.Г. твърди, че неговият баща и внук на общия наследодател е станал собственик на процесния имот в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност.

Сочи, че съдът не се е съобразил с приетото становище в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, че когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическата власт върху чужда идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е необходимо само да се докаже, че е упражнено владението върху целия имот в сроковете по чл. 79 от ЗС.

Твърди, че фактическата обстановка по делото е точно такава, а владението на неговия наследодател е установено чрез предаване на владението от общия наследодател, посредством неформално дарение, поради което съвладението между всички наследници е било изключено.

В заключение моли за отмяна на атакуваното решение, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли иска за делба. Претендира и сторените разноски по делото.

В отговора на въззивната жалба, ищците, чрез процесуалния си представител адвокат М. считат, че решението е напълно обосновано, правилно и законосъобразно. Твърдят, че съдът е изследвал задълбочено събраните доказателства и е извел абсолютно правилен, логичен и мотивиран извод. Заявяват, че по делото се е установило, че процесният имот е бил собственост на общия на страните наследодател К.Г.. Намират твърденията във въззивната жалба, че сънаследниците на Г.К. не са желали и не са търсили делба на имота за безпочвени, тъй като те единствено са се съгласили той да ползва общия им наследствен имот и да получава рента за него, защото е бил социално слаб.

Сочат, че отразяването в разписния лист към регулационния план на село Караманите, че Г.К. владее имота, е направено едва след като последният се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2013г. Заявяват, че обстоятелството, че Г.К. е сключил договор за аренда за процесния имот по никакъв начин не налага извода, че той е придобил правото на собственост. В подкрепа на това си твърдение излагат подробни съображения, изведени от съдебната практика, съгласно която сключването на договор за заем или аренда не отрича правото на собственост на останалите наследници, тъй като тези договори са облигационни и като такива могат да бъдат сключени от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо съгласие на останалите съсобственици. Предвид това заявяват, че щом един 2 от съсобствениците е държател на чужди общи части, то той трябва да предприеме активни действия по повод изразяване на намерението си за своене. Заявяват, че нотариален акт за собственост по давностно владение се издава без участието на останалите съсобственици, а неговото вписване също не е действие за довеждане на намерението да се свои имот до знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова действие. Сочат, че и по настоящото дело не се е установило останалите наследници да са узнали за отричането на тяхното владение върху сънаследствения имот, като липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Намират твърденията на въззивника, че баща му е декларирал надлежно собствеността си пред местните данъчни звена и е заплащал дължимите данъци за голословни, тъй като при справка в Дирекция ФМП при Община Вълчи дол се е установило, че едва през месец юни на 2013г., Г.К. е заплатил данък за имота за 5 години назад, за да се снабди с нотариален акт.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адвокат М. поддържа въззивната жалба, като моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи жалбата и да отмени обжалваното първоинстанционно решение. Претендира и сторените разноски по делото.

Въззиваемите С. К. К. , Н. К. В. , И. К. Й. и Г. И. З. , редовно призовани за същото съдебно заседание, чрез адвокат М. поддържат отговора на въззивната жалба, като молят същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Останалите въззиваеми не се явяват и не се представляват по делото. Не претендират и разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Производството по гр.д. № 879/2017г. е образувано по искова молба на С. К. К. , Н.К.К. И.

К. Й. и Г. И. З. срещу А.К.Щ., Г. К. Г. , П. К. Г. , Д.П.К., Г. П. К. , В. П. Т. , З. П. Г. , К. Г. П. , Т. И. К. , Й. В. Й. , К.В.Т., К. Г. Г. (заместил починалия си баща Г.К. К.), Т. И. К. , К.И., за делба на съсобствен по наследство недвижим имот. Ищците сочат, че всички страни по делото имат общ наследодател – К.Г. Д., който е починал на 24.10.1959г. Твърдят, че приживе К. Д. е придобил собствеността на Дворно място с площ по нотариален акт от 17 680 дка, представляващо поземлен имот № 164 в квартал 65 и 75 по плана на село Караманите, общ. Вълчи дол, одобрен със Заповед № 1644/04.06.1931г., като 10 декара от имота е закупил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 1915г., а останалите 7,680 дка, е придобил по давност вследствие на владение от 1931г. до смъртта си. Ищците сочат, че през 2013г. ответникът Г.К. Г. (починал в хода на процеса и заместен от сина си Кр.Г.) се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота, издаден след производство по обстоятелствена проверка. Сочат, че страните не са в състояние да поделят имота доброволно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна Т. И. К. , с който предявеният иск не се оспорва.

Постъпил е отговор и от К. Г. Г. , с който искът се оспорва. Ответникът намира иска за неоснователен, като сочи, че съсобственост между страните не съществува. Ответникът твърди, че е единствен собственик на имота, като твърди, че само част от наследниците на общия наследодател са владели имота. Сочи, че считано от задомяването на сина на К. Д., владението е преминало изцяло в К. К., като след неговата смърт владението е продължило от неговите наследници. Считано от 2000г. бащата на ответника е получавал доходите от арендата на процесния имот, като го е стопанисвал и получавал доходите от него. Твърди, 3 че владението е продължило и след дата на издаване на констативния нотариален акт.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор от ответника А. К. Щ. , с който ответницата не оспорва иска.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че страните са наследници на общия наследодател К.Г. Д., роден на 19.02.1875г. и починал на 24.10.1959г.

От Нотариален акт № 2, том II, рег. № 1920 по дело № 630 от 2013г. се установява, че Г.К. К. е бил признат за собственик по давностно владение на процесния имот , представляващ дворно място с площ от 17 680 кв.м., находящо се в село Караманите, община Вълчи дол.

От заключение на вещо лице по назначената от съд СТЕ, неоспорено от страните, се установявя, че единствения кадастрален и регулационен план за с. Караманите е този, одобрен със заповед през 1931 г., като планът за процесния имот не е обжалван. Съгласно същия, за частта на процесния имот № 164, попадаща в строителните граници на населеното място с обща площ от 17 680 кв. м. и записан в разписния лист на К.Г., а впоследствие на Г.

К. К., са отредени: в квартал 75 - УПИ I - 164, УПИ II - 164 с неуредени регулационни сметки, УПИ III -164 и УПИ IV - 164; в квартал 65: - УПИ IV -164 с неуредени регулационни сметки, УПИ V - 164 и УПИ VI - 164 с неуредени регулационни сметки. В оригинала /картона/ на плана на границите на УПИ I - 164, УПИ II - 164 с неуредени регулационни сметки, УПИ III -164 и УПИ IV - 164 от квартал 75 и УПИ IV -164 с неуредени регулационни сметки, УПИ V - 164 и УПИ VI -164 с неуредени регулационни сметки от квартал 65, е поставен знак за общност /Z/, т.е. УПИ в отделните квартали - в квартал 65 и квартал 75, се обединяват в един, като се запазва улицата между двата квартала от осова точка 218 до осова точка 224. При извършена справка в Община Вълчи дол на вещото лице не са били предоставени данни за обединяването на имотите. Вещото лице е установило, че от процесния имот към УПИ III - 160 от квартал 65 се придават от процесния имот 450 кв. м., към УПИ V -1 61 от квартал 75 се придават от процесния имот 160 кв. м., към УПИ VI 162 от квартал 75 от процесния имот се придават 174 кв. м., към УПИ VII -163 от квартал 75 от процесния имот се придават 161 кв. м., към УПИ VI - 170 от квартал 76 се придават от процесния имот 28 кв. м., за VI -164 от квартал 65, целят с площ от 2264 кв. м. се придават от имот №158 - 158 кв. м., за IV -164 от квартал 65, целият с площ от 2 549 кв. м. се придават от имот №158 98 кв. м. , за II - 164 от квартал 75, целият с площ от 1 890 кв. м. се придават 27 кв. м. от имот № 165. От изследваните документи за собственост за така описаните имоти, съхранявани в Община Вълчи дол, вещото лице констатира, че имотите са с неуредени регулационни сметки. Площта от процесния имот, попадаща в улици по одобрения регулационен план е 3 169 кв. м. От извършеният оглед на място вещото лице констатирало, че процесния имот не е ограден и се ползва като нива, независимо че попада в регулационните граници на селото. Вещото лице твърди, че не е налице идентичност съобразно площта на имота и неговите съседи с имота, описан в нот. акт № 569/ 1915г. на Провадийски районен съдия.