Решение № 48 от 25.03.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пирдоп, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20251860100280 по описа за 2025 година

Предявени искове е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.11 и чл.19, ал.4, вр. с чл.22 ЗПК.

Постъпила е искова молба от И. К. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес обл.С., гр.Б., ул."***********" №**, притежаваща лк.№ *********, валидна до *********г. чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр.С., бул."******************" №**, ет.*, оф.**, представлявано от Д. М. М. – Управител, СРЕЩУ „Сити кеш“ ООД с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2025г. между И. М. в качеството и на заемополучател и „Сити Кеш" ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № 1225209. В чл. 3 от Договора праните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 2600 лв. с краен срок за погасяване 20.06.2025 г. За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 49% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 63,98%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат па 23 седмични вноски 3 по 24,77 лв. и 20 седмични вноски по 143.40 лв., дължими всеки петък. В чл. 5 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това.

При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели 1 или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора обезпечението следва да се представи в 3 -дневен срок от сключването на Договора, като съгласно 11 от Договора при неизпълнение се дължи фиксирана неустойка в размер на 1473,69 лв. В исковата молба се твърди, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 1473,69 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало. Към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.

Считам, че уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. На първо място считат, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/- чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият ла остане под установената граница от 64,1 %/към датата на подписване на договора/. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пap. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика. В исковата молба се твърди, че видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 49% за срока на договора се равнява на 342,31 лв., а неустойката в размер на 1473,69 лв. е над четири пъти по-голяма, с което реалният ГПР става близо 576,81%. Определянето в Договора на сумата в размер на 1473,69 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място считат, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на 2 закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане па заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на над 100 % от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 181 от 26.02.2015г., по т.д. 4386/2013;. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение № 247 от 11.01.2011:. по т.д. № 115/2010:. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция. На следващо място считай, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намират подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. В исковата молба се твърди, че освен това считат, че клаузата на чл.

11 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърдят, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Независимо от горното считат, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза. Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 3 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение № 262394 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 3657/2021 г. на Възз. III-в състав на Софийски градски съд.

В исковата молба се твърди, че предвид гореизложеното за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1225209 от 10.01.2025 г., евентуално за обявяване на клаузата на чл. 11 от процесния договор за недействителна поради противоречие със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона. Към договора за потребителски кредит има включена застрахователна полица, съдържанието на която е изписано с шрифт, по-малък 12. Смятат, че тя следва да се включи в ГПР, тъй като е заплатена допълнителната стойност от 40 лв.

Ищецът в исковата молба моли съда да постанови решение, с което:

1. Да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит №1225209 от 10.01.2025г., сключен между ищеца И. М., ЕГН:********** и „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

2. В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли първоначалния иск, то да прогласи нищожността на клаузата на чл. 11 в Договор за потребителски кредит № 1225209, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между И. М. ЕГН: ********** и „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК: 202531869, гр. София, бул.

„Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

Ищецът в исковата молба моли да им бъдат присъдени сторените съдебни разноски, представя списък п очл.80 ГПК.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „***************“, код по БУЛСТАТ *********, чрез адвокат Х.М. - САК, със съдебен адрес: гр. С., ул."*************" №**, офис *, в дадения им от съда срок, са дали писмен отговор, представили са писмени доказателства и са направили доказателствени искания.

В отговора на ИМ се твърди, че по основателността, претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение са неоснователни. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.