Решение № 5878 от 29.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5878 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20251100505939 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 020971 от 22.04.2025 г. на „Юробанк България“ АД – взискател по изп. д. № 20178410402569 по описа на ЧСИ Н.М. срещу отказ на съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия по изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 14.04.2025 г.

Според жалбоподателя разпореждането противоречи на практиката на Върховния касационен съд, която е намерила израз и в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2023 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че по изпълнително дело с настъпила перемпция и при направено искане за нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител следва да предприеме поисканото изпълнително действие, като следва да преобразува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право поради перемпция. Съдебният изпълнител не може да откаже да предприеме изпълнителни действия по искане на взискателя, тъй като е подчинен на изпълнителния лист съгласно чл. 426 ГПК. Сочи се, че в конкретния случай са налице няколко молби за предприемане на изпълнителни действия, по които не предприето принудително изпълнение, включително искане за преобразуване на делото под нов канцеларски номер, обективирано в молба от 14.04.2025 г.

С оглед изложеното според жалбоподателя отказът на ЧСИ Н.М. да 1 предприеме изпълнителни действия по изп. д. № 2569/2017 г. е незаконосъобразен и неправилен и следва да бъде отменен от настоящата инстанция.

В законоустановения срок от длъжниците по изпълнителното дело Н.И., И.И. и Я.Т. са постъпили писмени възражения, наименувани „отговор на частна жалба“, с които е взето становище за неоснователност на жалбата.

Ответниците по частната жалба излагат, че изпълнителното дело е прекратено с постановление от 22.02.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното извършено валидно изпълнително действие по него е от 30.07.2019 г. Намират, че в случая няма висящо изпълнително дело, по което съдебният изпълнител да извършва нови изпълнителни действия, тъй като същото е прекратено, следователно молбите на взискателя са висящи и правилно не са били уважени от ЧСИ Н.М.. В допълнение сочат, че не са заплатени и таксите за осъществяване на изпълнителните действия, поради което молбите са и нередовни.

Вземат отношение и относно погасителната давност на вземането, като считат, че към момента на подаване на молбата от 11.04.2025 г. за преобразуване на делото под нов канцеларски номер, същата е изтекла. В тази връзка молят въззивния съд в мотивите на решението си да се произнесе и относно изтичане на погасителната давност на задълженията по изпълнителния лист от 13.02.2017 г. към дата на депозиране на молбата на взискателя от 11.04.2025 г.

В отговора е посочено още, че процесуалният представител на жалбоподателя няма необходимите правомощия да представлява банката кредитор пред ЧСИ Н.М. по образуването на ново изпълнително дело, тъй като правомощията му важат само за изп. д. № 2569/2017 г. Ето защо считат, че съдебният изпълнител няма как да образува ново дело, без да му е представено пълномощно с представителна власт за това действие, поради което намират жалбата за неоснователна и на това основание.

Предвид изложеното в отговора е отправена молба до настоящата инстанция за оставяне частната жалба без уважение и присъждане на направените съдебни разноски за заплатени адвокатски хонорари.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител взема становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност – за нейната неоснователност.

По отношение допустимостта на жалбата излага, че абсолютна процесуална предпоставка за обжалване действията на ЧСИ е наличието на висящо изпълнително производство. Намира, че в случая е налице едно безспорно прекратено изпълнително дело, а „Юробанк България“ АД е бивш взискател по него, както и собственик на ценна книга – издадения в негова полза изпълнителен лист, находящ се в кориците на прекратеното изпълнително дело. Счита, че бивш взискател по прекратено изпълнително 2 дело не следва да има правомощията на взискател по висящо изпълнително дело, включително правото да обжалва действията на съдебния изпълнител съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК. В допълнение застъпва теза, че „Юробанк България“ АД няма и правен интерес от настоящата жалба, тъй като във всеки момент може да поиска връщане на издадения в негова полза изпълнителен лист и незабавно след връщането му може да поиска образуване на ново изпълнително дело.

По отношение основателността на жалбата съдебният изпълнител излага, че когато едно изпълнително дело е прекратено и постановлението за прекратяване е влязло в сила, то не може да бъде „преобразувано“, тъй като не е предвиден специален ред за това. Намира, че в конкретния случай взискателят може да поиска обратно изпълнителния титул и да образува ново изпълнително дело, което обаче не е равнозначно на „преобразуване“ на прекратеното изпълнително дело, тъй като наложените обезпечителни мерки по последното следва да се заличат, а по новообразуваното да наложат наново, да се връчи нова покана за доброволно изпълнение и т.н.

Съдебният изпълнител застъпва и теза, че следва да се прави разграничение между хипотезите на „перемиране“ на изпълнителното дело, като е възможно това да е станало поради изтичане на двугодишния срок, без по делото да има изрично прекратяване със съответните последици, или както е в настоящия случай – делото да е прекратено с влязло в сила постановление.

Счита, че предвид така направеното разграничение, не следва да се разглеждат по един и същи начин последващи молби на взискателя, тъй като в хипотезата на прекратено с влязло в сила постановление изпълнително дело подаването на последващи молби за действия е недопустимо, защото в противен случай, не би имало необходимост да се прекратяват изпълнителните дела.

Ето защо според съдебния изпълнител подадената частна жалба е недопустима, респ. неоснователна, а отказът на ЧСИ от 14.04.2025 г. е правилен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Същата е и основателна поради следните съображения:

Производството по изп. д. № 20178410402569 по описа на ЧСИ Н.М. е било образувано по молба от 16.03.2017 г. на взискателя „Юробанк България“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжниците И.И., Н.И. и Я.Т., с който са присъдени дължими парични вземания.

3

По делото са налагани различни обезпечителни мерки и са предприемани изпълнителни действия, като последното такова се изразява в извършен опис на недвижими имоти от 30.07.2019 г. С постановление от 22.02.2022 г. изпълнителното производство по делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което не е обжалвано от взискателя.

Впоследствие от взискателя по изпълнителното дело са постъпили общо 4 броя молби за предприемане на изпълнителни действия – от 24.02.2023 г., 2 броя от 06.06.2024 г. и от 11.04.2025 г. С последната молба взискателят е заявил, че поддържа молбата от 24.02.2023 г. за налагане на запор на вземанията на длъжника И.И. и е отправил нова молба за налагане на запори върху вземанията на всички длъжници по изпълнителното дело. В молбата е обективирано и искане за „преобразуване“ на делото под нов канцеларски номер срещу всички длъжници и насочване на изпълнението срещу секвестируемото им имущество.

С разпореждане от 14.04.2025 г. съдебният изпълнител е приел, че исканията на взискателя не могат да бъдат удовлетворени, тъй като изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в допълнение е посочил и, че в закона не е предвиден ред за преобразуването на вече прекратено изпълнително производство. Ето защо е отказал да уважи постъпилата молба на „Юробанк България“ АД от 11.04.2025 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

На първо място следва да бъде изяснена правната същност и последиците от прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция. ВКС последователно приема в практиката си, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (перемпция) настъпва по силата на закона (ex lege), а постановлението на съдебния изпълнител има само декларативен характер. Ето защо не може да бъде споделена тезата на съдебния изпълнител, че следва да се прави разграничение между хипотезите на „перемиране“ на изпълнителното дело.

Това прекратяване не води до погасяване на материалното право на взискателя, нито на правото му да иска принудително изпълнение.

Единствената правна последица е прекратяване на конкретното процесуално правоотношение по старото изпълнително дело, като изпълнителният лист запазва характера си на изпълнително основание. Действително, както правилно посочва в мотивите си съдебният изпълнител, по новообразуваното изпълнително дело следва да се наложат наново обезпечителни мерки, да се връчи нова покана за доброволно изпълнение и т.н. Именно в това се изразяват правните последици на перемпцията – взискателят се лишава от прогреса, който е постигнал до момента по прекратеното изпълнително дело.

След настъпване на перемпция и прекратяване на изпълнителното дело, взискателят обаче не губи правото си да иска ново принудително изпълнение 4 въз основа на същия изпълнителен лист, стига материалното право да не е погасено по давност. Ново писмено искане на взискателя за изпълнителен способ поставя началото на ново процесуално правоотношение, което изисква образуване на ново изпълнително дело. Съдебният изпълнител е длъжен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане и не може да откаже да изпълни искания нов способ, когато е налице ново искане от взискателя след перемпция.

Ирелевантно е, че в случая в депозираната на 11.04.2025 г. молба взискателят е поискал „преобразуване“ на изпълнителното дело, доколкото видно от цялостното съдържание на молбата, волята му категорично е била за предприемане на принудително изпълнение, а предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е било прекратено, съдебният изпълнител е следвало да образува ново изпълнително дело. Впрочем тук е мястото да се посочи и, че настоящата съдебна инстанция не следва да обсъжда възраженията на ответниците по частната жалба във връзка с редовността на молбата, изразяваща се в липсата или наличието на представителнат власт на пълномощника на „Юробанк България“ АД и внасянето на такси по изпълнението, доколкото тази проверка следва да бъде осъществена от съдебния изпълнител.

С оглед изложеното отказът на съдебния изпълнител да предприеме изпълнително действие по молба на взискателя след прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция е незаконосъобразен, ако молбата представлява ново искане за изпълнителен способ и са изпълнени изискванията на закона. Съдебният изпълнител е длъжен да образува ново изпълнително дело и да изпълни искания способ, освен ако не е налице материалноправна пречка.

Ето защо отказът на ЧСИ Н.М. за предприемане на изпълнителни действия и образуване на изпълнително дело, обективиран в разпореждане от 14.04.2025 г. следва да бъде отменен, а делото – върнато на съдебния изпълнител за образуване на ново изпълнително дело и продължаване на принудителното изпълнение.