Решение № 1234 от 15.07.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1234 гр. Пловдив, 15 юли 2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 3273 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на В.Я.Б.,

ЕГН **********, адрес: *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017г., с изх. № 02-160-6500/1962 от 15.02.2019 година на Заместник- Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

В жалбата са изложени доводи, че е допусната техническа грешка при попълване на кодовете, съответно при деклариране на имотите, която според жалбоподателя не променя статуса на парцелите (БИО или ПРЕХОД), и самата продукция се документира чрез сертификат, издаден от контролиращ орган. Сочи се, че неправилното деклариране не води до получаване на по-големи субсидии за бенефициента, нито „крие риск за предоставената продукция на пазара, тъй като това се случва под надзора на контролиращ орган и не е свързано по никакъв начин със заявлението за подпомагане.

На следващо място се оспорва наложената санкция като се твърди, че същата е непропорционална на допуснатата грешка и надхвърля необходимото за постигане на целите, заложни в Регламент (ЕИО) № 834/2007.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата с доводи, че е допусната техническа грешка, която земеделският производител има право да отстрани. Иска се отмяна на процесното уведомително писмо и присъждане на сторените разноски. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответникът- зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, за което оспореният акт е неблагоприятен. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на акта, като е спазен срокът по чл.149, ал.1 АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

Настоящият състав установи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия/чл.20, т. 3 и чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 2 от УП на ДФ“Земеделие“/.

В.Я.Б. е поел ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие" през кампания 2015. За кампания 2017 е подал заявление за плащане с УИН 16/120717/81413, с което кандидатства за трета поредна година по направление „Биологично растениевъдство" от мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., като е заявил шест парцела с обща площ 2.71 ха с код на дейност БРП 3 - за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза и 4.01 ха с код за дейност БР 12 - за биологично растениевъдство - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Не е налице спор между страните по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол с уникален регистрационен номер (УРН) 197646 и за кампания 2017 г. е подал заявление за плащане до Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, Разплащателна агенция с УИН 16/120717/81413, с което е заявил искането си за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11), направление "Биологично растениевъдство", за сумата от 3900,96 лв.

На 15.02.2019 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – уведомително писмо. В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2017г. площи по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", 2017 г. е втора година от последно поетия от кандидата ангажимент по това направление. В таблицата към Уведомителното писмо (стр. 6 от 10) е отразено, че е заявена площ за участие в заявлението за подпомагане за кампания 2017 г. – 2,71 ха (колона 2); установена от контролиращото лице площ – 2,71 (колона 3); установена от контролния орган наддекларирана площ – 0 ха/% (колона 4 и 5); санкционирана площ – 0 ха. (колона 6); площ годна за калкулиране след проверка за избираемост – 2,71 ха. (колона 7); установена площ след проверка за базови и други изисквания – 1,28 ха. (колона 8); санкционирана площ за неспазени базови изисквания – 1,43 ха. (колона 9); неспазване на базови изисквания – 2058,44 лева (колона 15). В пояснителен текст относно колона 9 е посочено, че в тази колона се вписва санкционирана площ съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от "БЗ" от ПРСР 2014 г. – 2020 г. ", б. "а" Направление "Биологично растениевъдство", буква А) "Базови изисквания", от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

В пояснителен текст относно колона 15 (неспазване на базови изисквания) е отразено, че в тази колона се вписва санкция в лева, наложена съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от "БЗ" от ПРСР 2014 г. – 2020 г. ", б. "а" Направление "Биологично растениевъдство", буква А) "Базови изисквания", от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения акт е колона 24 "Оторизирани суми", видно от която по направление "Биологично растениевъдство" е оторизирана сума от 1842,52 лева, при посочена обща сума в колона 23 - 2058,44 лв.

След обжалване по административен ред на процесното уведомително писмо е издадена Заповед № РД20-159 от 28.05.2019 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е оставена без уважение жалбата на В.Б..

В хода на съдебното производство са представени и приети доказателства по опис в молби с вх. № 1803/28.01.2020 г. и вх. № 9581 от 20.06.2020, както и сертификат за съответствие № 02/BG119/00056/17 от 15.05.2017г., валиден до 21.04.2018 г. сертификат за съответствие № 01/BG119/00049/16 от 22.04.2016г., валиден до 21.04.2017г. ,служебна бележка от контролиращото лице, ведно с приложен документ – сертификационно писмо №01/2017-ВG119, издадено на 14.06.2017г. и валидно до 31.12.2017 година.

Оспореният акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.

Със своя Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., издадена на основание чл.

20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6. 2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на Петя Д.

Славчева. – зам. -изпълнителен директор ДФЗ, да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (т. 1 от Заповедта). В т. 2 от заповедта са делегирани правомощия на зам. -изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма за одобрение и неодобрение, за участие на парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие".

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-160-6500/1962 от 15.02.2019 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН 16/120717/81413 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г. в размер на 1842,52 лева. Писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител – кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт и същото е било обжалвано по административен ред до министъра на земеделието, храните и горите, който е оставил жалбата без уважение. Според чл. 98, ал. 2 от АПК, когато висшестоящият административен орган е отхвърлил жалбата, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. От това следва, че на контрол за законосъобразност пред съда подлежи уведомителното писмо, издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ.

Като съобрази датата отбелязана върху жалбата, съдът намира, че същата се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ.

Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам. -изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., е делегирал надлежно на зам. -изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.