Решение № 609 от 18.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 57 от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 525/2024 г. по описа на РС – Костинброд, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е осъдена на основание чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД да заплати „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, сумата от 1 809,00 лева, от които 1 794,00 лева - представляващи изплатеното застрахователно обезщетение и 15,00 лева – ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 595,63 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 26.10.2023 година. В тежест на ответника са присъдени и разноските по делото.

Срещу решението е продадена въззивна жалба от ответника в производството – Агенция „Пътна инфраструктура“, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се, че не са налице безспорни доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило 1 процесното ПТП. Не били представени от застрахователя актуални общи условия, поради което необоснован бил изводът за наличие на покрит застрахователен риск. Също така липсвал и протокол на КАТ за евентуалното ПТП, т.е. служителите на МВР не са били очевидци на случилото се, което от своя страна влизало и в противоречие с Общите условия на компанията.

Налице било и противоречие в механизма и причината за ПТП, като в тази връзка според жалбоподателя доказателствата по делото не били еднопосочни.

Неправилно според жалбоподателят първоинстанционният съд е кредитирал представените от застрахователя частни свидетелстващи документи, като посоченото в тях не се потвърждавало от останалите доказателства по делото.

Оспорва се заключението по приетата съдебно техническа експертиза, доколкото същото било изготвено на база описаното от водача. Оспорва се също така валидността на сключения застрахователен договор.

Основателността на иска се изключвала и поради липсата на доказателства, че водачът е управлявал без да се намира под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия. Направено е и възражение за съпричиняване на вредата. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Същото е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК, насатоящият състав препраща към мотивите на обжалвания акт.

За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното 2 дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В разглеждания случай по делото е налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско +“, сключено между дружеството ищец и трето за спора дружество – „ОТП Лизинг ЕООД“ ЕООД, с обект лек автомобил „Инфинити Q30S“ с рег. № ............, и със срок на застрахователно покритие от 21.11.2018 г. до 20.11.2029 година. Така сключеният договор, под формата на застрахователна полица № ................, е действителен и съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на този договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в полицата застрахователна сума, имуществените вреди, които би претърпял застрахования, в качеството му на собственик на лек автомобил.

Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото че във връзка с настъпило на 26.05.2019 г. застрахователно събитие, дружество-ищец е заплатило обезщетение в размер на 1 794,00 лева, както и че третокласен път III-8132 Годеч-Ропот-Бърля е част от републиканската пътна мрежа, и като такъв се стопанисва от АПИ.

Спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит застрахователен риск.

За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебно автотехническа експертиза.

От представените писмени доказателства, в това число – Уведомление за щета, Известие за събитие, опис заключение по щета, снимков материал, Жалба от Р. Б. до РУ – Годеч и отговор по нея, възлагателни писма и писмо от 3

Община Годеч, се установява, че на 26.05.2019 г. трето по делото лице – Р. Г.

Б., управлявайки процесния автомобил по път III-8132, в участъка между с.

Ропот и гр. Годеч, претърпяло ПТП изразяващо се в следното – около 13.00 часа на посочените дата и място специализирана асфалтополагаща машина с д.к. № ............. извършвала ремонт на пътното платно – запълване на дупки с течен асфалт с маркуч от машината. Ремонтът не бил обозначен и преминавайки покрай него процесния автомобил бил изпръскан с асфалт, поради това, че работниците изгубили контрол върху маркучът. В резултат на това по автомобила са нанесени претендираните в исковата молба вреди.

В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. Б., както и заключението на съдебно автотехническата експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява, както че механизмът на произшествието е именно този, описан в исковата молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето заключение, което настоящият състав възприема като обективно и компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което и възражението на ответника, че не са доказани механизмът и причинната връзка е неоснователно. Освен това, следва да се посочи и обстоятелството, че по делото няма никакви данни - преки или косвени, които да сочат на вероятен друг механизъм на увреждане на процесния автомобил.

Неоснователно е възражението на ответника, че настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит по полицата риск. В настоящия случай застраховката е сключена с покритие по клауза "Пълно Каско", и допълнителни договорености "Официален сервиз" . Съгласно уредбата на клаузата „Пълно Каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, като по дефиниция ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Безспорно установените повреди по лекия автомобил и начинът по който са получени попадат под посочената дефиниция и представляват покрит застрахователен риск.

4

Неоснователно ответникът поддържа и, че претенцията е недоказана поради липсата на съставен Протокол за ПТП от компетентните органи на КАТ, съответно непредставянето на снимков материал. Съгласно чл. 125 ЗДвП службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Също така в чл. 6, т. 4 от Наредба № I-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр. 19 от 2017 г.) е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

В настоящият случай се установи, че в порцесното ПТП участник е бил само водачът на МПС „Инфинити Q30S“ с рег. № ............, няма пострадали лица, а автомобилът е продължил движението си на собствен ход, в който случай както беше посочено не е необходимо уведомяването на компетентните органи. Следва да се посочи също така, че съставянето на протокол не е задължителен елемент за възникване на правото на обезщетение. Протоколът е само един от възможните начини за установяване на реализираното пътнотранспортно произшествие, като в него се обективират обстоятелствата около него, участниците и видимите увреждания.

Настъпването на застрахователното събитие може да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства, включително гласни доказателства, какъвто е разглеждания случай.

По изложените съображения настоящият състав намира предявената регресна претенция за доказана по основание.

Въз основа на заключението по приетата съдебно автотехническа се установява и размерът на претенцията. В тази връзка вещото лице посочва, че 5 средствата за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат на 1 794,00 лева, в какъвто размер, редом с дължимите ликвидационни разноски от 15,00 лева, предявеният иск следва да бъде уважен. Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 27. 10. 2023 г. - до окончателното му заплащане.

За пълнота следва да се посочи, че недоказано по делото остана възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. Именно в негова тежест е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението за неоснователно.

Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали доказателства водачът да е управлявал превозното средство без да се намира под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.

Предвид, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция, които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение, се установяват в размер на 698,00 лева за адвокатско възнаграждение.