Определение № 559 от 15.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Варна, 15.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500401 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Ф. П., гражданин на Република Румъния, против определение № 1554/27.03.2026 г., постановено по гр. д.

№ 2262/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената от жалбоподателя искова молба и производството по делото е прекратено.

Изложените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че същото е непропорционално и в нарушение на ЕКЗПЧОС /чл. 6 и чл. 13/. Наведени са доводи, в това число и цитирана практика на ЕСПЧ, че наложената санкционна последица – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, е прекомерна и нарушаваща правото му на достъп до съд. Твърди се, че съдът е приложил прекомерен формализъм като не е отчел, че допуснатите нередовности на исковата молба били отстраними, поради което връщането на исковата молба съставлява непропорционална мярка и водеща до ограничаване правото му на достъп до съд и лишавайки го от ефективно средство за защита. Счита се също така, че съдът не е оказал необходимото съдействие по повод търсената защита на нарушените му права.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 129, ал. 3 ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещна страна.

1

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 2262/2025 г. на ОС - Варна е образувано по искова молба на жалбоподателя П. Д. Ф. с посочени множество ответници /Българската държава, чрез министерството на финансите, ОД на МВР – Варна, Пето РУ-Варна /„Златни пясъци“/, Полиция Несебър/Слънчев бряг, Дирекция „Регистрация на МПС/ и обективираща искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 45 000 евро и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 евро, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им плащане и заличаване на записи от административен регистър. В същата са наведени твърдения за извършена кражба на притежаван от него в режим на съпружеска имуществена общност лек автомобил с описана хронология на извършени във връзка с нея действия от различни органи и други лица, за несъгласие/неудовлетвореност от действия по разследването, както и за неправомерно извършена нова пререгистрация на автомобила.

При извършената проверка по редовността на исковата молба законосъобразно е констатирано от първоинстанционния съд, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което и с разпореждане № 6348/24.10.2025 г. на жалбопадателя са били дадени указания и срок за отстраняване на нередовностите. Това разпореждане е било връчено на посочения в исковата молба електронен адрес, като с две молби от 31.10.2025 г., депозирани в срок по мейл, са представени доказателства за заплатена държавна такса от 5 лв.; посочени са исканите лични данни; уточнено е, че искът за имуществени вреди се предявява само от жалбоподателя; посочени са от кои органи какви незаконни действия и бездействия се твърдят, а именно - 1) ОД на МВР – Варна (Пето РУ и РУ „Златни пясъци“), които не предприели необходимите оперативно-следствени действия след кражбата на автомобила му; 2) РУ Несебър / Слънчев бряг, тъй като не използвали информацията и показанията, предоставени им от румънски граждани, забелязали автомобила на 11-12.08.2022 г. и не координирали действията си с основното дело във Варна; 3) МВР, което не извършило проверка и корекция на невярната регистрация в националния регистър на МПС, според която автомобилът бил регистриран във Варна през декември 2019 г.; посочено е, че искът е по чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ /сегашна т.

10, ред. ДВ бр. 59/2026 г./, т. е. претендират се обезщетения за вреди, претърпени от жалбоподателя като пострадало лице.

С уточнителната молба е било направено и искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса /независимо, че същата е внесена/, както и за предоставяне на безплатна правна помощ.

С разпореждане № 7429/10.12.2025 г. ОС – Варна е приел, че 2 нередовностите на исковата молба не са отстранени /не е посочено срещу кого се предявява иска, как се претендират сумите – разделно или солидарно/ и е дал повторни указания за това. Относно искането за освобождаване от държавни такси и предоставяне на правна помощ съдът е дал указания за представяне на декларация и доказателства за имуществено състояние.

Доколкото жалбоподателят не е потвърдил получаването на това разпореждане, изпратено му на посочения от него електронен адрес на дата 10.12.2025 г., същото е било редовно връчено на съдебния адрес по чл. 40 ГПК на 27.01.2026 г.

Поради непредставяне на изисканата от съда декларация с определение № 737/10.02.2026 г. искането за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси и разноски е оставено без уважение. След влизането му в сила, с разпореждане № 1821/12.03.2026 г. първоинстанционният съд отново е оставил исковата молба без движение и е дал указания за отстраняване на нередовностите й, идентични на дадените с разпореждането от 10.12.2025 г. Това разпореждане е било изпратено както на електронния адрес на жалбоподателя, така и на съдебния му адрес, където е редовно връчено на 18.03.2026 г.

След изтичане на дадения нов срок, започнал да тече от датата на редовното връчване на адреса по чл. 40 ГПК, в който срок не е последвало изпълнение, е постановено и обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1554/27.03.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че определение № 1554/27.03.2026 г. е правилно и законосъобразно.

Безспорно е, че подадената от жалбоподателя искова молба не е отговаряла на изискванията за редовност. С направените с молбата от 31.10.2025 г. уточнения тази нередовност не е отстранена доколкото от същите не може да се направи еднозначен извод срещу кого и какви искове са предявени /напр. наведените твърдения за неправомерни действия от МВР, произтекли от неправомерна регистрация на лекия автомобил, би обусловило иск за вреди от административна дейност, а не иск за вреди от действия на орган по разследването, който иск, ако е предявен такъв би подлежал на разглеждане по друг процесуален ред/, не е ясно и как се претендират исковите суми – в условията на солидарност или разделно, уточнението на което обстоятелство ще очертае предмета на сезиране на съда, по който ще следва да се произнесе.

Въпреки повторно дадените указания с разпореждането от 12.03.2026 г., надлежно постановено при отчитане развилото се производство по чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 95 ГПК, жалбоподателят не е предприел каквито и да било процесуални действия за тяхното изпълнение, поради което и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил санкционната последица на чл. 129, ал.

3 ГПК.

3

Изложените в частната жалба доводи за непропорционалност на правния резултат с оглед естеството на нередовността на исковата молба, са неоснователни. Процесуалните норми, регламентиращи съдопроизводството в Република България, сред които са и чл. 127, ал. 1, чл. 129, ал. 2 и чл. 129, ал. 3 ГПК, са от императивен характер. Същите не разграничават изискванията за редовност на исковата молба на съществени и несъществени такива. За да бъде приета една искова молба за редовна, тя следва да отговаря на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК.

Несъответствието й с тях води до нейната нередовност, която от своя страна обуславя извод за липса на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

Неоснователни са и твърденията за неоказано съдействие от съда и нарушаване правото му на достъп до съд. На жалбоподателя са давани ясни указания, при това връчвани както на съдебния адресат, така и на посочения от него личен електронен адрес /независимо от предприетата от него позиция за непотвърждаване на получените ел. съобщения, съгласно изискването на съда/, т. е. същият обективно е разполагал и с по-дълъг срок за изпълнение, в това число и да организира защитата си чрез ангажиране на адвокат, познаващ приложимото материално и процесуално право. В същото време съдът не е ограничил възможността на жалбоподателя да се ползва и от института на безплатната правна помощ – отказът за предоставяне на такава е бил обусловен от поведението на страната, изразяващо се в непредставяне на изискуемите се доказателства за имуществено състояние.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1554/27.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2262/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5