Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 11.02.2020, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
335/2019
Подписан
11.02.2020
В сила
11.02.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.14, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.338 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.02.2020 година гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав на 21 януари 2020 г. в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ВЕСЕЛА СПАСОВА секретар Л.Р. като разгледа докладваното от съдия СТОЕВА въззивно гражданско дело № 335 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "ВЕДО" ЕООД - гр.Ямбол, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.А.К., чрез пълномощника адв.Ж.А. от ЯАК против Решение №724/18.10.2019 г., постановено по гр.д.№4541/2018 г. по описа на ЯРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от "Ведо“ ЕООД гр.Ямбол против Община - Ямбол искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за осъждане на ответника за връщане на ищеца на сумата от 11 400 лв., претендирана като дадена на неосъществено правно основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и по чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 774.00 лв. - лихва за забавено плащане, считано от 13.03.2018 г. до 12.11.2018 г.

С въззивната жалба решението на

ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност и като постановено при нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че за да приеме исковите претенции за неоснователни, първостепенния съд се е позовал на влязъл в сила административен акт - Заповед №ОС/07-00017 от 07.09.2016 г. на Кмета, с която ищцовото дружество - въззивник по настоящото производство, е било определено като спечелило търга за отдаване под наем на процесния недв.имот, но не е съобразил факта, че тази заповед е влязла в сила едва на 31.01.2018 г. В същото време се сочи, че от доказателствата по делото е безпорно установено промененото влошено състояние на този търговски обект в сочения продължителен период от време поради неохраняването му от ответника като негов собственик. Въпреки това въззивникът сочи, че ЯРС с едно изречение в мотивите си към решението е отбелязал, че това обстоятелство не може да бъде причина за отказ от страна на ищеца-въззивник да сключи наемния договор. За неправилен с оглед установеното влошено състояние на търговския обект към м.02.2018 г., а и предвид условията на наемния договор относно срока на същия /до извършване на разпоредителна сделка, но не повече от три години/, се сочи изводът на първостепения съд, че ищецът не е доказал, че наемният договор между страните, не е бил сключен поради обстоятелства, които могат да бъдат вменени във вина на ответната страна. В жалбата си въззивникът въвежда доводи за наличие на елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, поради което е изразил становище за основателност на предявената главна искова претенция, като се навеждат и аргументи, че не се изисква в случая доказване наличие на вина у неоснователно обогатилата се страна, както и че с оглед търговския характер на сделката, тя не е сключена в разумен срок. Според въззивника незаконосъобразно първоинстанционния съд в обжалваното решение се е позовал на разпоредбата на чл.338 от ТЗ, като не е съобразил, че в конкретния случай исковата претенция не е обвързана с предложението на ищеца като участник в търга, в което е включен размера на предложената наемна цена, а не внесеният депозит за участие в търга. Цитираната разпоредба от ТЗ се сочи, че е неприложима и поради това, че същата регламентира правилата при продажба чрез публичен търг, какъвто не е настоящият случай. Предвид на тези си съображения въззивникът иска въззивния съд да отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови решение по съществото на спора като бъдат уважени предявените от въззивника-ищец искови претенции и му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК за отговор на въззивната жалба, е постъпил писмен отговор от Община Ямбол, в който се изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна, а решението на ЯРС е правилно и законосъобразно, както и че същото е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. В отговора си въззиваемата страна е изложила подробни аргументи и съображения, с които е оспорила възраженията в жалбата, позовавайки се на доказателствената съвкупност. Иска въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

В о.с.з. въззивника "ВЕДО"

ЕООД - гр.Ямбол не изпраща представител, но чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции.

В о.с.з. въззиваемата страна

Община - Ямбол не изпраща представител.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

В производството пред първостепенния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 11400,00 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 774,00 лв. - лихва за забавено плащане, считано от 13.03.2018 г. до 12.11.2018 г.

Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване без основание, за чужда сметка.

В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. При определяне на понятието "неоснователно обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 ЗЗД трябва да се има предвид, че под "обогатяване" се разбира както получаване, така и придобиване или спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг правен субект, а под "неоснователно" се разбира липсата на каквото и да било основание за разместването на имуществени блага. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. В този смисъл, с иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Третата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже, че това основание е отпаднало.

В контекста на изложените разяснения, предявеният в производството иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Крайния извод на първостепенния съд за неоснователност на предявения иск е правилен, но изложените от същия мотиви се нуждаят от известна корекция и допълване.

ЯРС правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи.

Не спорно по делото, а и от доказателствата се установява, че със Заповед №РД/02-00564 от 05.08.2016 г. на Кмета на Община-Ямбол, издадена на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, вр.чл.14, ал.2 ЗОС и чл.58, ал.1 от Глава седма на НРПУРОИ на Общински Съвет-Ямбол, била определена комисия, която да проведе търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на нежилищни имоти или части от тях, като под номер три в заповедта бил записан обект: „клуб ресторант“ за обществено хранене, с обща площ 253 кв.м. в т.ч. търговска площ - ресторант - 215 кв.м. и складова площ - 38 кв.м., находящ се в нежилищен имот ЧОС с идентификатор №*** по КК на Ямбол, актуван с АОС №1916/08.07.2015 г., находящ се на ул.“Ал.Стамболийски“ №5 в гр.Ямбол, с начална тръжна месечна наемна цена - 1900 лв. без ДДС и депозит в размер на 11400,00 лв. С цитираната заповед са определени условията за отдаване под наем, чрез търгове с тайно наддаване, в т.ч. срок за отдаване под наем (за процесния обект определен на: до извършване на разпоредителна сделка с имота, но не повече от 3 години), осъществявана дейност в обектите (за процесния обект - заведение за обществено хранене), утвърдена е тръжната документация за всеки обект, таксата за участие, реда за внасяне на определения депозит, датата за оглед на всеки обект, сроковете в които се приемат предложенията /офертите/ и датата на провеждане на търговете.

Не е спорно, че ищеца (сега въззивник) е подал оферта за участие в обявения търг с тайно наддаване за отдаване под наем на нежилищни имоти, в частност за обект: „клуб ресторант“ за обществено хранене, като за целта внесъл е необходимия депозит за участие в размер на 11 400 лв. Не е спорно същото така, а и видно от Протокол №2/30.08.2016 г. на тръжната комисия, за спечелил търга за обект: „клуб ресторант“ за обществено хранене бил обявен ищеца „Ведо“ ЕООД с предложена наемна цена 3108 лв. без ДДС. Въз основа на резултатите от проведения търг Кмета на Община-Ямбол издал Заповед №ОС/07-00017 от 07.09.2016 г., с която е определен участника „Ведо“ ЕООД за спечелил търга. От приложеното по делото административно дело №220/2016 г. по описа на АС-Ямбол и административно дело №534/2017 г. по описа на ВАС, се установява, че описаната заповед на Кмета на Община-Ямбол е била обжалвана от друг участник в търга. С Решение №142/17.11.2016 г. по адм.д.№220/2016 г. на ЯАС жалбата е отхвърлена като неоснователна, потвърдено с Решение №1412/31.01.2018 г. на ВАС. След влизане в сила на съдебното решение до ищцовото дружество е изпратено писмо, рег.№2801-04067 от 06.03.2018 г., от Община –Ямбол, с което го уведомяват, че процесната заповед е влязла в сила на 31.01.2018 г. и го канят в 7-дн. срок от получаване на писмото да се яви в административната сграда на Община-Ямбол за подписване на договора за наем. Със Заявление от 13.03.2018 г. ищцовото дружество уведомило кмета на Община-Ямбол, че отказва да сключи договор за наем на имота и моли да му бъде възстановен внесения депозит.

Мотивирали се с твърдение, че при оглед на обекта констатирали, че същия бил в изключително лошо състояние, като за привеждането му в годно състояние за ползване, било необходимо инвестирането на много средства. В отговор на заявлението от „Ведо“ ЕООД, с писмо, рег.№2801-06406 от 12.04.2018 г. ответната община отказала връщане на депозита с аргумент, че съгласно разпоредбите на чл.68, ал.2 НРПУРОИ и условията по т.11, раздел IV от утвърдената тръжна документация за участие в търг с тайно наддаване за отдаване под наем на нежилищни имоти или части от тях, при отказ от страна на лицето, спечелило търга да сключи договор, внесеният от него депозит оставал в полза на общината.

При правилно установена фактическа обстановка, ЯРС е определил неправилна правна квалификация на предявения иск. С оглед твърденията в исковата молба предявения иск следва да се квалифицира по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, а не по посочената от ЯРС норма на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД.