Решение № 301 от 07.10.2024, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. П., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101476 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Ю., чрез пълномощника юрисконсулт И. Н., срещу Г. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ул. “Б.“ № 26.

Ищецът твърди, че на 09.11.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между Б. П.

П. Ф. С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-Б./ PLUS-18962127 от 15.06.2023 г.

Посочва, че на 30.11.2021 г. между кредитора Б. П. П. Ф. С.А., клон България, като Кредитор и Г. М. К., като Кредитополучателят е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-18962127, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, който договор урежда реда и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит за закупуване на маса на кредитополучателя, при размер на кредита – 15 000 лв. Уговорена е и застрахователна премия в размер на 2 098,80 лева.

Кредитополучателят се съгласил да заплати на Кредитора погасителните вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.

Страните договорили, че погасителните вноски съставляват изплащане на главница по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на Кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 19 768,68 лева, така договорната лихва по кредита е в размер на 2 678,88 лева. По силата на цитирания договор кредитополучателят се е съгласил да върне сумата по кредита в срок до 15.11.2024 г. на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 549,13 лева, при първа погасителна вноска 15.12.2021 г., съгласно 1 погасителния план посочен в договора. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 15.12.2024 г., но поради обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителни вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора стана предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 15.06.2023 г. Съгласно условията на договора, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. В тази връзка на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1 457,07 лева, като за периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

В тази връзка се иска от съда да от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. М. К., ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 878/2023 г. по описа на РС – П., а именно: 13 489,39 лв. (тринадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки) - представляващи главница по Договор за потребителски кредит с № PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., за периода от 15.03.2022 г. до 15.11.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от 15.06.2023 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2078,04 лв. (две хиляди седемдесет и осем лева и четири стотинки) - представляващи договорна лихва за периода от 15.03.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.06.2023 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 1475,07 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и седем стотинки) - представляващи обезщетение за забава, считано от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда (28.06.2023 г.); законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда (28.06.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението; както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за отговор, такъв е постъпил от страна на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че е бил жертва на измама и реално тези пари били взети от друго лице, но тъй като се води кредитополучател оставя на преценката на съда основателността на претенцията. Моли съда при разглеждане на делото да прецени обстоятелствата свързани с действителността на договора, съответствието му с добрите нрави и други обстоятелства, за които съдът е призван да се произнесе по справедливост.

В проведените по делото съдебни заседания страните, не се явяват и представляват.

От процесуалния представител на ищеца са депозирани молби, с които поддържат предявените искове.

В хода на производството по делото са ангажирани писмени доказателства, прието е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства , приема за установено следното от фактическа страна:

2

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч. гр. д. № 878/2023 г. по описа на РС гр. П., че със заявление, депозирано на 29.06.2023 г. ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Издадена е Заповед № 498/30.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът Г. К. /ответник по делото/ да заплати на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец по делото/ претендираните в заявлението суми произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта сключен на 30.11.2021 г. между Б. П. П. Ф. С.А., клон България и Г. К., вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно Приложени № 1 от 09.11.2022 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 13.09.2023 г. и на 25.09.2023 г длъжникът е подал възражение срещу заповедта. С разпореждане от 26.09.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 12.10.2023 г. и в едномесечния преклузивен срок, а именно на 09.11.2023 г. заявителят е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното:

Ищцовото дружество "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е предявило срещу Г.

М. К., ЕГН: ********** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по:

1/ чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. ЗПК за сумата от 13 489,39 лева главница, 2/ чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. ЗПК за сумата от 2 078,04 лева договорна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 15.06.2023 г.; 3/ по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 088,19 лева, обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до 29.06.2023 г. /датата на подаване на заявлението в съда/.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за следните суми: главница в размер на 13 489,39 лв., договорна лихва в размер на 2 078,04 лв. за периода от 15.03.2022 г. до 15.06.2023 г. и сумата от 2 088,19 лева обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 30.11.2021 г. между Б. П. П. Ф., С.А., клон България в качеството на кредитор и Г. М. К., с ЕГН: ********** в качеството на кредитополучател е сключен от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18962127 със следните параметри/размер на кредита за потребителски цели – 15 000 лв., застрахователна премия по застраховка "защита на плащанията" – 2 089,80 лв., която застрахователна премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора еднократно такса ангажимент в размер на 300 лв. срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от кредитополучателят при усвояване на кредита, като кредиторът удържа с тази сума от общия размер на кредита.

Страните са уговорили лихвен процент – 11,32 % и годишен процент на разходите 13,55 %.

Кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора общо сумата от 19 768,68 лв. на 36 броя равни месечни вноски всяка от вноските в размер на 549,13 лв., платима на 15-то число на съответния месец като първата погасителна вноска е с падеж 15.12.2021 г., а последната е с падеж 15.09.2024 г. съгласно погасителен план, съдържащ се в текста на договора като в погасителния план е посочено падежната дата на всяка вноска и размер на вноската /а именно 549,13 лв./ както и оставащата главница. В чл. 3 от договора е уговорено, че погасителните вноски съставляват главница по кредита, ведно с надбавка, представляваща печалба на кредитора. Съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска.

При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата втората 3 непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включващо всички определени в договора надбавки, ведно с обезщетението за забава. В чл.

26 от договора е уговорено, че кредиторът може да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице без да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя.