Решение № 88 от 11.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Кюстендил, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500028 по описа за 2025 година

„*******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„***************“ № ***, чрез пълномощника адв. И. Д. от АК Кюстендил, със съдебен адрес гр. К., ул. „***************“ № *, обжалва Решение № 1160 от 05.12.2024 г. постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 977 по описа за 2024 г. на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Р. К. М., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със Заповед № 3-94/01.03.2024г. на работодателя „********“ ЕООД ; осъдил е „********“ ЕООД да заплати на Р. К. М.: на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 101.14 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2024 г.; на основание чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ, сумата в размер на 1 011.37 лева, представляваща обезщетение на ищеца за времето от 01.03.2024г. до 30.04.2024г., включително, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение; на основание чл.128, т.2 КТ, сумата от 0.20 лева, представляваща разликата от изплатеното на ищеца месечно трудово възнаграждение за месец януари 2024г. до дължимия размер на трудовото му възнаграждение за този месец.

С посоченото решение КнРС е отхвърлил предявения на основание чл.128, т.2 КТ иск „********“ ЕООД да заплати на Р. К. М. сумата в размер на 10 лева, представляваща разликата от изплатеното на ищеца месечно трудово възнаграждение за месец февруари 2024г. до дължимия размер на трудовото му възнаграждение за този месец, поради плащане, както и е отхвърлил предявения на основание чл.224, ал.1 КТ иск „********“ ЕООД да заплати на Р. К. М. сумата от 10.00 лева, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск от 10 дни през 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2024 г, поради плащане; респ.на основание чл.224, ал.1 КТ е осъдил „*******“ ЕООД да заплати на Р. К. М. сумата от 48.16 лева, 1 представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск от 3 дни през 2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2024 г.

С първоинстанционното решение на основание чл.78, ал.1 ГПК „********“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. К. М. сумата от 1 333 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил, сумата от 380 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 335 лева – възнаграждение за вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Въззивникът обжалва постановеният от Районен съд – Кюстендил съдебен акт в частта, с която се уважават част от исковите претенции, а именно - исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и служебно направеното прихващане на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ с това по чл. 220, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските, релевирайки доводи за неговата неправилност и необоснованост, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основаващо се на вътрешно протИ.речиви мотиви.

Навежда пространни съображения за неправилност на решението в частта, в която е признато прекратяването на трудовия договор за незаконосъобразно. Намира протИ.речие между изложеното в мотивите, че порокът на действието по прекратяване на трудовото правоотношение е изначален и се състои в непосочване фактическата причина за прекратяване на договора, и същевременно допускане до разпит на свидетел за доказване именно на тези основания. Твърди се, че в първоинстанционното производство е допуснато нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните. Подчертава, че ищецът не сочи нито с исковата молба, нито на по-късен етап факти, които да опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, и счита, че по делото било извършено недопустимо обръщане на доказателствената тежест като ответникът е доказвал законосъобразност на заповедта, а не обратното. Сочи, че първоинстанционният съд не е допуснал по реда на чл. 176 ГПК разпит на ищеца, поискан с цел установяване на обстоятелствата дали ищецът е бил запознат с причините, поради които е прекратен договорът.

Същевременно не се споделя констатацията на решаващия състав, че прекратяването на договора е резултат от субективната преценка на работодателя или трети лица, че работникът държи неправомерно лични вещи на работното си място. Аргументира се, че е налице договорно задължение за работодателя с обслужвания обект, от което приема, че произтича ситуацията на обективна невъзможност, като за ищеца счита, че е била налице възможността да оспори законността на прекратяването от гледна точка на това договорно задължение на работодателя, за което е бил надлежно уведомен, което обаче той не е направил, а в исковата молба изложил неверни твърдения, че не знае причините за отстраняването му. Поддържа, че съдебният състав, в разрез с диспозитивното начало, е направил служебна проверка на законовите предпоставки за прекратяването, допускайки по този начин съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото проверката следва да се основава на очертания с исковата молба предмет на спора.

Счита, че районният съд е тълкувал превратно закона, приемайки че работодателят не може в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ да прави преценка за възможността трудещият се да изпълнява работата. Допълва, че решението е необосновано, предвид липсата на изложени мотиви в насока поради каква причина не се кредитират свидетелските показания.

Уточнява, че причината за обективната невъзможност е изричното искане от страна на възложителя НОИ за обект РАЦ, с. Н., да бъде отстранен конкретният служител, което е било заложено в самия договор за осъществяване на охранителна дейност.

Възразява срещу извършеното от съдебния състав служебно прихващане по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ с обезщетението по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, с аргумента, че такова прихващане може да се извърши след 2 изрично направено възражение от ответника, не от ищеца, и каквото не е било заявено.

Счита, че районният съд необосновано е присъдил на ищеца обезщетение за два месеца, и твърди, че съдът се е произнесъл „свръхпетитум“ в тази част, като се аргументира с наличието на частичен отказ от иска от страна на ищеца, заявен с молба от 04.11.2024г., с която се претендира обезщетение за един месец.

Оспорва като незаконосъобразен и вътрешно протИ.речив извода на първоинстанционния състав, че обезщетение се дължи само за периода от изтичане на срока за предизвестие до започване на работа и оспорва присъденото обезщетение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ за срок, който не започва от деня на прекратяване на договора.

С оглед заявените оспорвания, възразява и срещу решението в частта му, в която е осъден да заплати изцяло претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, както и разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което се отхвърлят исковите претенции. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна Р. К. М. чрез процесуалния й представител адв. А. Т., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, и се твърди, че първоинстанционният акт не страда от сочените от въззивника пороци.

Иска оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноските във въззивното производство.

Окръжният съд е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Районният съд е обявил с Определение № 1226/06.09.2024г. за безспорни фактите, че е бил налице сключен трудов договор между страните Р. К. М. и „********“ ЕООД, прекратен със Заповед № 3-94/01.03.2024г. От последната е видно,че трудовото правоотношение между страните по договор № 3-33/31.01.2023 г. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, считано от 01.03.2024 г. В първоинстанционното производство е представено предизвестие отстрана на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на 01.03.2024г., а също и справка от НАП, ТД-София, от която е видно, че ищецът е сключил трудов договор с друг работодател, считано от 30.04.2024г

От районния съд са събрани гласни доказателства - разпитан е свидетелят К. Р.в Х. – 3 охранител по СОТ към Охранителна фирма „********“ ЕООД. Същият сочи, че в началото на месец февруари 2024 г. му се обадила К. Х. – началник-отдел „******************“ към ТП на НОИ Кюстендил и го запознала с обстоятелството, че ищецът М. – охранител към ответното дружество на обекта, е сложил свои лични вещи – ел. уреди: хладилник, микровълнова печка, и други, в служебното помещение, което създава затруднения на служителите към ТП на НОИ да изпълняват служебните си задължения. Свидетелят заявява, че изготвил докладна записка до управителя на фирмата и го уведомил писмено за случая.

Твърди, че при разговор с г-жа К. Х. тя го помолила ищецът да бъде преназначен на друг обект, на което свидетелят отговорил, че няма други обекти за охрана към ТП на НОИ освен в Кюстендил и Невестино, а решението следва да бъде взето от управителя.

Видно от заключението на вещото лице М. В., начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец - февруари 2024 г., е в размер на 1 011,37 лв., формирано от основна заплата – 933 лв. и нощен труд – 78,37 лв., а среднодневното брутно трудово възнаграждение е 48,16 лв. Отбелязано е, че служителят не е представил трудовата си книжка след изтичане на изискуемия период и не е удостоверил оставането си без работа, поради което не му е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а това обезщетение би било в размер на 1 011,37 лв. На 19.06.2024 г. на ищеца били изплатени следните суми: 433,44 лв. с посочено основание „обезщетение чл.224/2023/2024 г./“ и допълнително пояснение „7 дни 2023/3 дни 2024 г.“; 910,23 лв. – обезщетение по чл.220, ал.1. на същата дата били изплатени и сумите от 253,33 лв., 154,81 лв. и 910,23 лв. С Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната от 933 лв.