Решение № 194 от 21.10.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Кубрат, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20253320100977 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес в *** , наст. адрес в ***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Н. Р. И., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст адрес в ***.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита: Ю. М. Х. и Н. Р.

И. са живели на семейни начала, като от това съжителство имат родено едно дете – Б. Н. Р.. След раздялата им ответникът се установил да живее в ***, а молителката – в ***. Синът им учи в ***.

Съобщава, че на процесната дата 06.09.2025 г. е завела сина си в дома на баща му в ***, за да остане за няколко дни. След като синът им е излязъл да играе с приятели молителката е влязла вътре в къщата, за да остави багажа на сина си. Ответникът тогава я попитал дали ще остане при него, защото му трябвала жена, която да чисти, да готви, да пере. Молителката му отказала и станала да си върви. В този момент ответникът заключил вратата като взел тръбата на прахосмукачката и започнал да я удря навсякъде, хванал я за когато и я влачил в стаята. Заплашил я, че ще я остриже и ще я зарови жива.

Молителката е потърсила съдействие от служителите при РУ – Кубрат.

В съдебно заседание Ю. М. Х. заявява, че поддържа молбата. Признава, 1 че на датата на осъществяване на домашно насилие ответникът й се извинил, но въпреки това счита, че има нужда от това да бъде защитена от действията на бившия си съжителник. Твърди, че това е поредна такава проява, като на 20.08.2025 г. е подала сигнал в РУ – Кубрат за това, че ответникът я преследвал. Назначеният й особен представител пледира за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН и издаване на заповед за защита.

Ответникът Н. Р. И. се явява лично и признава частично фактите, описани в обстоятелствената част на молбата. Потвърждава, че е искал за пореден път молителката да се върне при него, направил опит да я прегърне и целуне, при което тя се съпротивила. Той се ядосал и й ударил един шамар, а тя го блъснала в областта на гърдите, при което той усетил силна болка в сърдечната област и приклекнал. Молителката му дала вода и опитала да го успокои. Твърди, че е пенсионер по болест, във влошено здравословно състояние и единственото му желание е да живеят отново заедно с молителката и сина си. Заявява, че щом като молителката не желае това, повече няма да я притеснява. Не възразява да се уважи молбата на молителката и да бъде издадена исканата заповед за защита.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства – декларация, писмо от РУ – Кубрат, както и от обясненията на страните, се установява, че на 06.09.2025 г., когато ответникът направил опит да целуне молителката и тя го отблъснала, той я ударил. Този факт се установява несъмнено и от признанието на ответната страна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Твърдяната връзка между молителя и ответника – бивши съжителници – не е спорна по делото.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Ю. М. Х. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява упражнени спрямо деклараторката актове на домашно насилие от страна на ответника Н. И., изразяващи се в проява на психически, емоционален и физически тормоз върху пострадалата, съответни на описаните в молбата за защита параметри на конкретното деяние.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.

За да проведе успешно доказване на оспорените твърдения за 2 осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.

Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмо от РУ – Кубрат и обяснения на страните, съдебният състав намира, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на Ю. М. Х. акт на домашно насилие под формата на психическо, емоционално и физическо насилие спрямо нея. Деянието, изразяващо се в проява на грубо и агресивно поведение от страна на ответника И. към молителката, извършено на посочената дата – 06.09.2025 г., когато й нанесъл удар с шамар, както и авторството му се установява от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, от кое лице и в какво се състоят същите. Декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). В подкрепа на изложеното в декларацията са и материалите към полицейската преписка.

Ответникът И . не ангажира доказателства, които да оборят доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея факти. Дори напротив – същият признава, че е извършил описаните в молбата актове на домашно насилие.

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена като в защита на молителката бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН. Отчитайки интересите на пострадалата за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника съдът намира мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. Последните се явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо нея от ответника домашни насилия. Срокът на действие на мярката по т. 3 следва да е дванадесет месеца.

На основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН съдът обяви Заповед за незабавна защита № 11/29.09.2025 г., постановена в настоящото производство за изгубила своето действие по силата на закона, считано от момента на издаване на Заповед за защита от 21.10.2025 г.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв.

3

Мотивиран от така изложените съображения съдът, СЪДЪТ РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че на 06.09.2025 г. в ***, е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН спрямо Ю. М. Х., ЕГН **********, с пост. адрес в ***, наст. адрес в ***.

ОПРЕДЕЛЯ мерки за защита от извършеното домашно насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Н. Р. И., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ю. М. Х., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в ***.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на Н. Р. И. да приближава на по-малко от 50 метра пострадалото лице – молителката Ю. М.

Х., ЕГН **********, жилището, което обитава в *** и в ***, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от 1 2 (ДВАНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, от така определените мерки периодът изтекъл от връчването на Заповед за незабавна защита № 11/29.09.2025 г., считано от 29.09.2025 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Р. И., че следва да изпълни незабавно заповедта и че при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.

ОСЪЖДА Н. Р. И. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

ИЗДАВА въз основа на настоящото решение ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, неразделна част от същото.

ОБЯВЯВА Заповед за незабавна защита № 11 от 29.09.2025 г., постановена в настоящото производство за изгубила своето действие, считано от момента на издаване на Заповед за защита, съгласно чл. 19 от ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 7дневен срок от връчването му на страните, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за защита.

Преписи от настоящото решение и Заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и служебно ДА СЕ ИЗПРАТИ до РУ – Кубрат .

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 4