Решение № 5471 от 27.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5471 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100506109 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена по пощата на 28.2.2022 г., на ответника „Д.З.“ АД срещу решение № 1058/14.2.2022 г., постановено по .гражданско дело № 39810/2021 г. на Софийски районен съд, 128 състав, с което съдът признава за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на Д. В. П. сумата 1348.39 лева, представляваща обезщетение по щета № 210774472 от 01.02.2021 г. за настъпило застрахователно събитие на 31.01.2021 г. по застраховка „Домашно имущество“, съгласно застрахователен сертификат

№

081220085503155 към

Групова застрахователна полица № 0810160126010208/30.11.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 11.05.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца 53.94 лева, представляваща направени разноски по делото и по ч. гр. д.№ 26016/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

1

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд било неправилно. Необосновано съдът приел, че процесните бойлер и циркулационна помпа били обект на договора за застраховка – съгласно уговореното в ОУ движимите вещи не били застраховани, вкл. и ако са част от инсталация. Предмет на застраховката било само недвижимото имущество, а клаузата, покриваща движимото имущество в къщата, не била включена в процесния договор. В нарушение на материалния закон съдът не тълкувал договора според действителната обща воля на страните. От доказателствата по делото се установявало, че вещите, обезщетение за които се претендира, не били вградени в застрахования недвижим имот, поради което представлявали движими вещи, изрично посочени в ОУ. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и ищец по иска Д. В. П. оспорва същата.

Поддържа, че процесните бойлер и циркулационна помпа били неразделна част от отоплителната инсталация на застрахованата къща и не попадали в понятието движими вещи, предвидено в ОУ. Това се установявало и от заключението на СТЕ, а и било в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и чл. 1, ал. 1 от Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 1348,39 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Домашно имущество“, заедно със законната лихва от 11.5.2021 г. до погасяване на задължението. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 31.1.2021 г., в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Домашно имущество“, сключен с ответника, е настъпило събитие, вследствие на което е била увредена отоплителната инсталация в застрахования недвижим имот, част от която били бойлер и циркулационна помпа. Поддържа, че размерът на вредата на инсталацията възлизал на 1446,00 лева. След покана ответникът заплатил само част от дължимото обезщетение в размер на 97,61 лева. Моли съда да установи вземането за непогасената част така, както е предявено в заповедното производство.

Ответникът оспорва иска и поддържа, че с извършеното плащане е погасил изцяло задължението си, както и че уредите, чиято възстановителна стойност ищецът претендира, не били застраховани.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже 3 погасяване на дълга.

При така разпределена доказателствена тежест въззивният съд намира иска за неоснователен.

С оглед доводите на страните пред въззивния съд не е спорно наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Домашно имущество“, по който е застрахована собствената на ищеца къща, плащането на премията, че на 31.1.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, вследствие на което е била увредена отоплителната инсталация, както и процесните бойлер и циркулационна помпа; че същите са на стойност 1348,39 лева.

Единственият спорен между страните въпрос е дали посочените вещи са предмет на договора за застраховка между страните, по който въззивният съд намира следното:

Видно от събраните писмени доказателства – застрахователен сертификат и групова застрахователна полица, предмет на процесния договор е единствено недвижимото имущество, а не и намиращите се в жилищния обект движимости. Подобно обстоятелство не се твърди, а и видно от описаните писмени доказателства няма уговорена застрахователна сума за такива. Ето защо, няма никакво съмнение, че процесната застраховка не покрива увреждания върху движимите вещи.

В общите условия на ищеца – раздел II, т. 3.1.1.4, страните са уговорили, че предмет на застраховката е жилищната сграда, вкл. вградените инсталации /газови, електрически, телефонни, водопроводни, отоплителни, канализационни, пожарогасителни, пожароизвестителни, климатични, вентилационни, алармени и други, но без крайните устройства на тези инсталации, които попадат в група „техника и уреди“ и/или обзавеждане.

В т. 3.2.2 от същия раздел е дадена дефиниция на движимо имущество „техника и уреди“, в която попадат: бяла и черна техника, климатици, бойлери, отоплителни уреди, битова електроника, компютри видеоигри , стационарни телефони, алармени системи, СОТ, видеокамери, фотоапарати, преносими компютри, таблети, и други домакински електроуреди.

Според заключението на СТЕ и обясненията на вещото лице Б.Й. процесните бойлер и циркулационна помпа са част от отоплителната инсталация на къщата, като са нейни отделни елементи, не са вградени в 4 стените на къщата, а са монтирани в котелно помещение. Могат да бъдат демонтирани и отнесени от там. При това положение и с оглед конкретните уговорки в ОУ, тълкувани според чл. 20 ЗЗД, няма никакво съмнение, че процесните бойлер и циркулационна помпа не са част от вградената отоплителна инсталация по смисъла на т. 3.1.1.4 от ОУ, а са чест от движимостите в нея, които не са застраховани. Волята на страните е да се застрахова само недвижимият имот и вградените в него /в смисъл на в стените му/ инсталации, като крайните устройства са конкретно посочени като предмет на застраховка на движими вещи, каквато в случая не е сключена. Цитираните от ищеца нормативни актове /ЗЕ и Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия/ не са приложими, доколкото същите се отнасят до установяване на технически правила, като ОУ не препращат към тях. Ето защо и няма как съдържащите се в тези нормативни актове разпоредби, уреждащи частите от инсталациите от техническа гледна точка, да се прилагат при изясняване волята на страните по застрахователния договор, която е и достатъчно ясна и от нея следва, че крайните устройства попадат в договорното определение за движими вещи.

Предвид изложеното настоящият състав на въззивния съд, намира, че увреденото имущество, което застрахователят не е заплатил, не е предмет на застраховката, поради което и за него не е възникнало такова задължение.

Искът за установяването му е неоснователен. Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, като следва да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора на въззивника следва да бъдат присъдени разноски, както следва: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 126,97 лева – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция /над 26,97 лева държавна такса не се дължи и подлежи на възстановяване/; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лева - за възнаграждение за

СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на 5 основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1058/14.2.2022 г., постановено по .гражданско дело № 39810/2021 г. на Софийски районен съд, 128 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. П., ЕГН ********** срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ******* установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 1348,39 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Домашно имущество“ за застрахователно събитие, настъпило на 31.1.2021 г., изразяващо се в стойността на повредени бойлер и циркулационна помпа.

ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН ********** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 126,97 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - сумата 400 лева – разноски за възнаграждение за

СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6