Акт от 29.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ V-260009 29.06.2023 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, пети въззивен състав

На двадесет и осми март през две хиляди и двадесет и втора година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вяра

Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева

2. мл.с. Димитър Стоянов

Секретар: Жана Кметска

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 337 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „САКСА“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Долна Баня, ул.“Търговска“ №1, представлявано от управителя Атанас Груев Димов, чрез адвокат Ангелина Тодорова от САК, съдебен адрес: гр.София, ул.“Позитано“ №39, против Решение №

2708/27.12.2018г., постановено по гр.д.№ 538/2018г. по описа на РС- Бургас.

С последното е отхвърлен иска на въззивното дружество за осъждане на ответника „ТРАНСОЙЛ 1“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, “Северна промишлена зона“, транспортна база Трансойл, представлявано от управителя Христо Янев Янев да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща частичен иск от претенция с общ размер от 44830,64 лева, платена от ищеца на ответника по договор от 01.01.2013г. за превоз на горива, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноските, направени в съдебното производство, а въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемото „ТРАНСОЙЛ“ ЕООД деловодни разноски в размер на 900 лв.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. На първо място се изтъква, че първоинстанционният съд е квалифицирал неправилно иска като такъв по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.376 от ТЗ, а в случая процесното материално правоотношение касаело международен автомобилен превоз на течни горива, поради което съобразно практиката на ВКС приложение намирала Конвенцията СМR. Твърди, че правната квалификация на иска е като такъв за обезщетение по чл.17, ал.1 от Конвенцията СМR, както и че е направил своевременно това възражение срещу доклада на първоинстанционния съд предвид обстоятелството, че двата фактически състава се различават коренно, а това е от значение за правилното разпределение на доказателствената тежест и съответно за доказването.

Намира за неправилен извода на районния съд, че от приложените писмени доказателства- товарителници, се установявало, че стоката е била доставена до базата на ищеца в гр.Нови Искър. В противоречие със събраните по делото гласни доказателства съдът приел, че от показанията на разпитаните свидетели не можело да бъде направен извод за проведено успешно насрещно доказване от страна на ищеца, при наличието на СМR. Сочи, че от приетата по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установявало безспорно, че ответното дружество като превозвач по процесното правоотношение не е изпълнил задължението си да разтовари превозваните стоки /гориво/ по процесните 41 брой превози за периода от 21.01.2013г. до 02.07.2013г. на уговореното по договор място- в складовата база на ищцовото дружество. Същото обстоятелство се установявало и от показанията на свидетеля Илиев, който бил свидетел на това как превозваните от ответника стоки се отклонявали и се разтоварвали на място, различно от посоченото в процесния договор, като били предавани в държане на трети лица, които не били представители на дружеството- ищец. В този смисъл били и показанията на св.Мицев, от които се установявало, че за процесните 41 превоза липсват записи за разтоварване на цистерните в базата на ищцовото дружество в съответствие със задължението по чл.13, ал.1 от процесния договор. Същевременно не били събрани доказателства ищецът- товародател да е искал от ответника- превозвач промяна на предвиденото място за крайно доставяне на товара и/или доставяне на товара на друг краен получател. Изтъква още, че ответникът не е установил наличието на обстоятелства, които да изключват вината му за установеното неизпълнение на процесния договор за превод, поради което отговорността му като превозвач следвало да бъде ангажирана и същият да плати обезщетение на ищеца в претендирания размер.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго такова, с което предявеният иск бъде уважен, ведно с претенцията за законна лихва. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК въззиваемото дружество „ТРАНСОЙЛ 1“ ЕООД, представлявано от пълномощника- адв.С.Ч. от БАК, е представило писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Във връзка с оплакването на въззивното дружество за неправилна правна квалификация на иска изтъква, че съгласно чл. 32, т.1 от Конвенция СМR искове, свързани с превоз, подчинени на конвенцията, се погасяват с изтичане на едногодишен давностен срок, а съгласно чл.32, т.4 от същата конвенция погасен по давност иск не може да бъде предявен дори и под формата на насрещен иск или възражение. Ето защо счита, че дадената от районния съд правна квалификация е не само правилна, но и ползва въззивника. Намира, че не са налице основания за преразпределение на доказателствената тежест по делото от въззивната инстанция, тъй като районният съд не е допуснал процесуално нарушение. Счита, че предвид установените факти по делото, а именно, че ищцовото дружество е удостоверило със своя подпис и печат цялата изготвена във връзка с договора за превоз на горива документация /ЧМР, данъчни фактури/, без никакви възражения, то ответникът превозвач е изпълнил точно, навременно и правилно всички свои договорни задължения, поради което извършеното на „ТРАНСОЙЛ 1“ ЕООД плащане е основателно съгласно чл.3, вр. чл.13, ал.3 от договора за превоз на горива. Това било установено и от заключението на вещото лице Генко Генков по извършената съдебно-икономическа експертиза, съгласно която процесните данъчни фактури били осчетоводени в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС, а по отношение на изготвените товарителници ЧМР било установено съответствието им на всички законови изисквания. Тъй като фактическият състав на чл.79, ал.1, предл. последно от ЗЗД не бил завършен, въззиваемата страна намира, че районният съд е отхвърлил правилно иска. По тази причина съдът не разгледал възражението за давност, което било самостоятелно основание за отхвърлянето на претенцията.В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат своите жалби, респективно- отговори на жалбите. Не са ангажирани нови доказателства.

По допустимостта на жалбата, въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го оспорва. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор съдът взе предвид следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „САКСА“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Долна Баня, представлявано от адв. Т. от САК против „Трансойл 1“ ЕООД със седалище гр.Бургас, с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 5000 лв., представляваща частична претенция от общо дължими 44830,64 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 1.01.2013г. в качеството на товародател е сключил с ответното дружество, в качеството на превозвач, договор за превоз на горива. Предметът на договора включвал извършване на автомобилен превоз на течни горива, собственост на товародателя срещу задължението на последния заплаща възнаграждение на превозвача. Страните уговорили товародателят да заплаща дължимото възнаграждение след издадена фактура за извършен превоз и представени товарителници /ЧМР за превоза. Ответното дружество изпълнявало заявения от ищеца превоз на горива, като един от пунктовете, от който камиони на „Трансойл 1“ ЕООД товарили горива бил „Hellenic Petroleum“ S.A., гр.Солун, Гърция.

При проверка от ищцовото дружество било установено, че в периода от 21.01.2013г. до 2.07.2013г. част от камионите, които следвало да разтоварят превозваните количества горива в базата на „САКСА“ ООД, находяща се в гр.Нови Искър били отклонявани, а превозваното гориво не било разтоварено в базата /представляваща лицензиран данъчен склад, която била единствения обект на ищцовото дружество в този град/. По тази причина срещу лицето Владимир Кирилов Бояджиев-бивш служител на ищцовото дружество било образувано

НОХД №978/2017г. по описа на СГС за присвояване на чужди вещи- горива, общо в размер на 1334418 литра, собственост на „САКСА“ ООД, чрез насочване горивото за разтоварване извън търговската база за получаването му, находяща се в „Нови Искър“ и вместо това го претоварвал и предавал на трети лица на асфалтовата база на „Асфалтбал“ ЕООД в кв.“Орландовци“, ул. „Нешо Бончев №26“. В исковата молба са описани подробно процесните 42 курса за доставка на гориво, като са индивидуализирани датите, на които са извършени превозите, вида и държавния контролен номер на превозното средство, количеството превозвано гориво, както и възнаграждението на превозвача. Посочено е също, че основно задължение на превозвача е да извърши превоза със задължението на добър търговец/ превозвач.

Последното включвало както извършването на превоза в уговорения срок и опазването на товара, така и предаването на товара на мястото, определено в товарителницата във вида, количеството и качеството, в които е бил натоварен, съгласно придружаващите документи. В договора било уговорено изрично, че промяната на мястото на разтоварване на стоките се извършва задължително с писмено уведомяване от страна на ищцовото дружество, а такова не било налице при нито един от процесните превози. Сочи, че след като товарът не е бил разтоварен в складовата база на ищцовото дружество в гр. Нови Искър, превозвачът не е изпълнил задълженията си по договора с необходимата грижа.

За услугата по договора за превоз били издадени фактури, в които била включена и стойността на превоза по отклонените камиони. Фактурите са подробно индивидуализирани в исковата молба с номер и дата на издаване, като е посочено за кои курсове се отнася съответната фактура, както и датата, на която фактурата е заплатена от ищеца. Моли, с оглед неизпълнението на задълженията от страна на ответното дружество да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на процесните суми.

Претендират се разноски по делото. Ангажирани са доказателства.

С молба от 21.02.2018г. /л.216 от делото на РС- Несебър/, във връзка с указания на съда за отстраняване нередовности на исковата молба, ищцовото дружество е заявило, че договорът е прекратен с изтичане на срока му на действие, а не чрез разваляне.

Посочило е, че претенцията е за обезщетение за неизпълнение, представляващо платената стойност на услугата за отклонените камиони, общо в размер на 44830,64 лв., от която се претендира частично заплащане на 5000 лв.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответното дружество „Трансойл 1“ ЕООД е представило отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв.Ч. от БАК. С него исковете се оспорват по основание и размер, като се иска същите да бъдат отхвърлени.

Според ответника не са налице предпоставки за търсене отговорността на ответното дружество в качеството му на превозвач по процесния договор за превоз. Не оспорва, че между страните е сключен договор за превоз с описаното в исковата молба съдържание, но заявява, че съгласно чл.13, ал.3 от договора страните са уговорили, че при предаване на товара от превозвача на легитимирания получател да бъде подписана товарителница, с която да се приеме доставения товар по вид и количество. От приложените фактури и товарителници било видно, че ответното дружество е предало, а ищцовото е приело доставените в базата на последния горива на разтоварен пункт Нови Искър. Със своя подпис и печат ищцовото дружество удостоверило без никакви възражения приемането на доставените по договора горива. По тази причина следвало да се приеме, че превозвачът е изпълнил точно, навременно и правилно всички свои договорни задължения. Затова счита, че не е налице вреда, която да е пряк и непосредствен резултат от виновното неизпълнение на превозвача. Акцентира, че действията и събитията, настъпили след доставянето по надлежния ред на горивата, състоящи се в това, че служител на ищцовото дружество е претоварвал стоката и предавал на друга фирма доставената и вече приета стока, не обвързват по никакъв начин превозвача.