Решение № 18140 от 27.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18140 гр. София, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110111166 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против М. К. Н., с искане да бъде да бъде установено между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 771,40 евро, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, Красно село, бул. „Христо Ботев“ №49, ет.2, ап. 6, аб.№ 409960, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 202,68 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., сумата 28,57 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2025г. до изплащане на вземането, сумата 7,44 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.02.2023 г. до 27.10.2025 г..

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 1

ЗЕ, тъй като ответникът, притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ответникът да има качеството потребител. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице-помагач „ДАЛСИЯ” ООД на страната на ищеца.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 6586/2025г. по описа на РС - Перник, се установява, че 31.10.2025г. полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено М. К. Н., да заплати сумите, посочени в заповедта. Заповедта е редовно връчена на длъжника на 10.03.2026г., който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение.

С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба №69, том I, рег. № 2157, дело №53/2015г.по описа на нотариус Надежда Димова, на 19.10.2015г. Софрони К.ов Тодоров и Добрина К. Тодорова са прехвърлил собствеността върху процесния имот на ответницата М. К. Н.. По делото е представено заявление от 05.01.2017г. от Софрони К.ов Тодоров, с което е поискал от топлофикационното дружество закриване на партидата му по отношение на процесния апартамент, доколкото същият е продаден. При тези данни съдът приема за установено при условията на пълно и главно доказване, че през периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. ответницата е била собственик на процесния топлоснабден имот и в това си качество е имала качеството на клиент на топлинна енергия, респективно е отговаряла за заплащане на стойността на доставената за имота топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Неоснователно е възражението на ответницата, че не дължи заплащане на начислената топлинна енергия, тъй като не живее в процесния имот и не го ползва. Качеството на потребител на топлинна енергия и произтичащото от него задължение за заплащане на доставената топлинна енергия не са обусловени от фактическото обитаване или лично ползване на имота, а от качеството на собственик на имот, присъединен към топлопреносната мрежа.

В конкретния случай от заключението на вещото лице и от представените писмени документи от третото лице – помагач се установява, че за процесния имот не е осигурен достъп за извършване на отчет, поради което количествата топлинна енергия са начислявани служебно по предвидения в действащата нормативна уредба ред. Самото обстоятелство, че ответницата не обитава имота, не я освобождава от задължението за заплащане на дължимата като собственик топлинна енергия, още повече че служебното начисляване е извършено поради неосигурен достъп за отчет.

Поради което искът се явява основателен по основание за този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото 3 си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. От заключението се установява, че общият топломер, измерващ количеството топлинна енергия в абонатната станция, е преминал съответните метрологични проверки, като за процесния период са налице данни за отчетените количества топлинна енергия. Вещото лице е посочило, че начислените технологични разходи са определени съгласно действащата за процесния период методика. Видно от заключението, за периода 05.2022 г. – 04.2024 г. общата сума на начислената по прогнозни данни топлинна енергия за абоната възлиза на 1038,87 евро, от които 630,30 евро за отопление на имота и сградна инсталация и 409,57 евро за битово горещо водоснабдяване.

След извършеното изравняване е установен резултат -208,30 евро, представляващ сума за получаване, поради което вещото лице е определило задължението за топлинна енергия за процесния период в размер на 830,57 евро.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.10.2025г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди 30.10.2022г. погасени по давност. В Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо при преценката кои от процесните вземания са погасени по давност следва да се изхожда не от периода на потребление, а от момента на изискуемост на всяко отделно месечно задължение, съобразно предвидения 45-дневен срок. С оглед на това погасени по давност са вземанията за онези месечни начисления, чийто падеж е настъпил преди 30.10.2022 г., а вземанията, станали изискуеми след тази дата, не са погасени по давност. Следователно към 30.10.2025 г. са погасени по 4 давност именно вземанията за м. май, юни, юли и август 2022 г., т.е. за периода 01.05.2022 г. – 31.08.2022 г.

Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице, приема, че периода 01.05.2022 г. – 31.08.2022 г. количеството доставена топлинна енергия възлиза на 60 евро.

Следователно, при съобразяване на установеното от вещото лице количество топлинна енергия, извършеното изравняване и направеното от ответницата възражение за погасяване на вземанията по давност, искът за главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен до размера на 711,40 евро, а за горницата до 771,40 евро следва да бъде отхвърлен.

Искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи, доколкото от доказателствата по делото се установява, че за процесния имот е извършвана услугата дялово разпределение от „Далсия“ ООД. Съгласно представения договор между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение същото е определено да извършва услугата по отчитане и разпределение на доставената топлинна енергия. Вещото лице е проверило извършеното дялово разпределение и е установило, че същото е извършено съобразно действащата методика. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия ответницата дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение. Предвид изложеното искът за сумата 28,57 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2022 г. – 30.04.2024 г., се явява основателен и следва да бъде уважен.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: