Определение № 16 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. София, 08.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601637 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Д. Н. А. чрез защитника му адв.Т. П. срещу определение от 06.12.2024 г. постановено по н.ч.д. № 783/2024 г.по описа на Окръжен съдВраца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения А..Изтъква се,че същия няма дисциплинарни наказания,спазва установения ред в мястото за лишаване от свобода,сътрудничи на администрацията, а рискът от вреди е с ниска стойност.Има условия за успешна ресоциализация.

Постъпило е и становище от Окръжна прокуратура-гр.Враца,в което се посочва ,че първоинстанционния съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.Изтъква се,че осъдения не е доказал,че е настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене и не е разрушил криминалния модел на поведение.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният вярно е преценил фактите с 1 отношение към предмета на доказване и е установил следното:

Д. Н. А. ЕГН ********** е български гражданин,осъден за извършено престъпление по чл.316 вр.308 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,което изтърпява от 10.05.2024г.в затвора гр.Враца. Към 06.12.2024г.(датата на постановяване на определението на окръжния съд) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 6 месеца и 18 дни ,от работа-26 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 2 месеца и 16 дни.

А. търпи наказанието си при строг режим,съгласно присъдата.Осъждан е общо пет пъти,преди настоящото такова за ползване на неистински официален документ,като за втори път е в пенитенциарна изолация.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 56 точки (среден риск) и не е променена по време на изтърпяване на наказанието.

По време на престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода не са констатирани нарушения на реда и дисциплината и същия не е наказван дисциплинарно.Награждаван е веднъж с писмена похвала за участие в тържествения рецитал по случай 20-годишнитата на училището към затвора,в което през учебната 2024/2025 година е записан като ученик в 11 клас.В доклада на ИСДВР се посочва,че се наблюдава постоянство и настойчивост в учебния процес.Но стремежът му да се образова е насочен към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на образователната степен и постигане на положителни личностови промени,защото с посещението си в училище съкращава размера на присъдата.Аргумент за отбелязаното според администрацията на затвора е фактът,че А. е заявил желание да бъде ученик с ясното разбиране,че предвид малкия остатък от присъдата,не е възможно да завърши успешно учебната година.Освен това,А. е бил освободен от затвора при изтърпяване на предходната присъда на 14.10.2022г. но не е продължи образованието си в условията на свобода.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо четири- отношение към правонарушението ,взаимоотношения,криминално минало и умения за мислене.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал 2 доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения А. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.

Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на А.,показват ,че той не е дал сериозни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно ,че по време на престоя си в затвора рискът от рецидив не е коригиран.Същият остава в средните стойности,без промяна,което показва,че корекционната дейност не е постигнала необходимия резултат,въпреки,че А. е изтърпял поголямата част от наказанието си лишаване от свобода.Отсъствието на междинна оценка,каквато не се изисква съгласно методиката за оценка на риска не води до други изводи,тъй като оценката,изготвена с постъпването на осъдения в мястото на лишаване от свобода е актуална.Същият не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите лишени от свобода съгласно методиката/противно на изложеното в жалбата/,тъй като междинната оценка не е единствения показател,определящ настъпилите промени в поведението на осъдения,тъй като доказателствата по чл.439а от НПК ,от които се ръководи съдът при решаване на въпросите за условното предсрочно освобождаване,касаят поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието,индикатор за което са и поощренията,липсата на дисциплинарни наказания,участието в различни социални дейности в мястото за лишаване от свобода,семейните връзки,отношението към останалите лишени от свобода и служителите от затворническата администрация.

В случаят,САС поставя акцент върху два факта-първият,че проблемните зони при осъдения са повече от три,видно от доклада на ИСДВР,като сред тях са отношение към правонарушението и умението за мислене.Това не е без значение,тъй като настоящото правонарушение за осъдения е поредно.Той е санкциониран и друг път на наказания със и без лишаване от свобода, а в настоящата процедура се преценява дали престоят в затвора и корекционната работа действително са поправили осъдения или пък той има формално приемливо поведение само заради защитената среда на пенитенциарното заведение, в което се намира.По отношение на А. тази констатация трябва да бъде недвусмислено изведена,тъй като данните за всички негови осъждания,които в преобладаващата си част са все за престъпления против транспорта,индикират сериозен риск при излизане от затвора,той да се завърне към стари общественоопасни модели за поведение.

На второ място,предходната съдимост на осъдения повишава изискванията към неговото поведение в мястото за лишаване от свобода.Необходимо е същия да покаже 3 трайна положителна промяна в поведението си и да даде убедителни доказателства за поправянето си,за да се приеме,че корекционния процес е отбелязал значителен напредък.В конкретният случай от материалите в досието на осъдения не могат да се направят подобни изводи.А. е награден веднъж за целия престой в мястото за лишаване от свобода,поощрение,свързано с посещението му в училището към затвора,действие което е отчетено от служителите към затворническата администрация единствено като способ за съкращаване на присъдата ,без желание за постигане на по-висока образователна степен и умения за мислене.Фактът ,че не е допуснал дисциплинарни нарушения по време на престоя си в затвора не е достатъчен ,за да се приеме,че А. е постигнал онзи прогрес в поведението,който да покаже ,че действително се е превъзпитал,тъй като само по себе си спазването на вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода е задължение на осъдения, а предвид сравнително краткия престой в изолация на А. то и не носи висок положителен заряд в досието му.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения А.,поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.12.2024 г. постановено по н.ч.д. № 783/2024 г. на ОС - Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. Н. А. ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4