Решение № 24 от 15.01.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1739/2024
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 15.01.2025
- В сила
- 02.05.2025
- Състав
- Ивайло Асенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 24, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
- чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
- чл. 8, ал. 1 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Русе, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520201739 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. И. подадена срещу наказателно постановление № 8845 от 13.09.2024г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалния закон. В подкрепа на ангажираните твърдения се релевират доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е специално ползване на пътя, разрешението за което се издава от държавен орган и дейността по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП не е идентична с тази по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗП и не представлява „специално ползване на пътя“. На следващо място се развиват съображения, че е налице разграничаване между „извънгабаритни“ и „тежки“ ППС, съгласно чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 11/2001г., а в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал „тежко“ ППС, съобразно чл. 7 от посочената наредба, без „специално разрешително“, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1, която разпоредба касае „извънгабаритни“ ППС и е налице съществено разминаване и неяснота относно извършеното нарушение. На следващо място се посочва, че жалбоподателят не е нито собственик, нито превозвач и няма задължение да се снабдява със съответното разрешително по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2001г. На последно място се развиват съображения, че в НП е посочено, че 1 нарушението е за първи път като липсват мотиви във връзка с изследване от страна на наказващия орган на имотното състояние на жалбоподателя, а на същия е наложено административно наказание „Глоба“, в троен размер над минимално предвиденото административно наказание, като във връзка с това липсват мотиви от страна на наказващия орган. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление, а в условията на алтернативност да се намали санкцията до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от същия, в която излага съображения, касаещи липса на индивидуализация на пътното превозно средство.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура” град София е депозирала писмено становище, в което оспорва жалбата и релевира доводи, че не са налице нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, за неоснователност на твърденията, че жалбоподателят не е субект на нарушението, както и за безспорна установеност е доказаност на същото. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призовани, не изпращат представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът, след като обсъди инвокираните от жалбоподателя доводи, съобрази релевираните от процесуалния представител на административнонаказващият орган съображения и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира, за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 0010172/15.08.2024г., за това, че на 15.08.2024 г. в 17:17 часа, на път III-2302, км 16+200 на разклон за гр. Ветово на отбивна площадка в посока гр. Ветово – гр. Сеново, жалбоподателят С. И.
И. е управлявал и извършвал превоз на товар (суровина огнеопор), без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на тежки ППС като необходимостта от разрешително е доказана от направено измерване с техническо средство – електронна везна модел DFW-KR № 118844 и ролетка за 5 метра № 1302/18, при което е констатирано, че са превишени максимално допустимите норми на раздел ІІ от Наредба № 11/2001г. на МРРБ, както следва: При измерено разстояние между 2 осите 1,42 метра на двойната задвижваща ос, сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на ППС-то е 28, 480 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. и съгласно чл. 7, ал: 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, ППСто е тежко.
Тези факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ.
АУАН е подписан от жалбоподателя, с отразяване, че няма възражения. Такива не са депозирани и в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на нарушението, че на 15.08.2024 г. в 17:17 часа, на път III-2302, км 16+200 на разклон за гр. Ветово на отбивна площадка в посока гр. Ветово - гр: Сеново, жалбоподателят С. И.
И. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС, с четири оси, с две управляеми оси марка МАН, модел ТГС с рег. № Р 27 05 КН, като в процеса на извършена проверка е установено, че водачът извършва превоз на суровина огнеопор, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11от 03:07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Посочено е, че необходимостта от Разрешително е доказана от направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натаварваие на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м. и при измерено разстояние между осите 1.42 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28,480 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 9,480 т. Посочено е, че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както и, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата, движението на тежки ППC е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимална допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 .г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). Прието е от наказващия орган, че като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата, превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице, по смисъла на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, е субект на административнонаказателна отговорност и като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от 3 нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППC, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата С наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева, на основание чл.
53, ал. 1 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ.
Видно от приетите по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 техническото средство (лист 120 от делото) везна с неавтомотично действие, тип DFW е одобрен тип средство за измерване, която е преминала последваща проверка на средствата за измерване (лист 109 – 110).
Актосъставителят е преминал проведено обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване (лист 119).
Джобната ролетка, с която е извършено измерването също е в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, което се установява и доказва от представената и приета по делото Декларация за съответствие и сертификат (лист 111-113 от делото)
Така приетата за установена фактическа обстановка, досежно факта на управление на ППС, извършената проверка и стойностите на превишенията еднозначно и безпротиворечиво се доказва от събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитания актосъставител А. М. А., както и от приобщените в хода на производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Въз основа на така установените от фактическа страна факти, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени от лица, притежаващи материална компетентност във връзка със съставянето на АУАН и издаването на НП по Закона за пътищата и съдържат необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в акта за установяване на административно нарушение, а така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушението. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушение, за 4 което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.
Разпечатката съдържа 30 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/072f4994-1ae8-4b53-91d0-75541f9dce38