Определение № 543 от 14.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. С.З., 11.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000127 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба от адв. Н. Н., като пълномощник на Н. Й. Б. против определение № 418/13.02.2023 г. постановено по гр. д. № 4642/2022 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е оставена без уважение молба вх. № 3033/06.02.2023 г. на Н. Й. Б. за изменение на постановеното по делото решение № 40/19.01.2023 г. в частта му за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение и моли въззивния съд да отмени същото и да измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от другата страна „В.“ ЕООД.

Окръжен съд – гр. С.З. в настоящия си състав, след като обсъди частната жалба и данните по първоинстанционното дело, УСТАНОВИ:

С решение № 40/19.01.2022г., постановено по гр.д № 4642/2022г. на Районен съд - С.З. е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от Н. Й. Б. срещу „В.“ ЕООД за признаване за установено, че задълженията на ищцата към ответника по издаден изпълнителен лист от 10.10.2014 г. по ч.гр.д. № 3687/2014 г. на С. районен съд въз основа на влязла в сила заповед № 2178/04.09.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /дължими по договор за доставена питейна и отведена канална вода/ и образувано изпълнително дело № 20208690400061 пред ЧСИ И.Б., рег. № 869 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие С. окръжен съд за сумата от 687, 33 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 28.08.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 143, 35 лв. за периода от 01.07.2010 г. до 1

01.05.2014 г. и 225 лв. разноски по делото, са погасени по давност. Със същото решение ищцата Н. Й. Б. е осъдена да заплати на „В.“ ЕООД сумата от 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от адв. Н. Г. Н. за изменение на постановеното по делото решение № 40/19.01.2023 г. в частта му за разноските, чрез оставяне без уважение на искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на Н.

Й. Б. за изменение на постановеното по делото решение № 40/19.01.2023 г. в частта му за разноските.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В настоящия случай видно от приложения по делото договор за правна помощ между „В.“ ЕООД и адв. С. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС. В него е отразено, че възнаграждението е платено при подписване на договора. Освен това по делото са представени фактура и извлечение от банкова сметка /л. 139 и л. 140 от първоинстанционното производство/, от които е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че пред първоинстанционния съд са представени доказателства в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от които категорично се установява реалното заплащане на договореното между „В.“ ЕООД и адвокат С., адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 418/13.02.2023 г. постановено по гр. д. № 4642/2022 г. по описа на Районен съд – С.З..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3