Решение № 288 от 30.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Русе, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200061 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. Т. Г. против наказателно постановление № 25 – 1085 003895/05.12.2025г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

АУАН бил предявен, подписан с възражения и връчен на жалбоподателя. Въз основа на така съставения АУАН АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил горепосоченото наказание.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност кат. D,C,B,M,Ce,Tkt,A M ,B1.

Жалбоподателят е управител на „Борн Интернационал“ ЕООД. Дружеството е собственик на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ .....,който се управлява само и единствено от жалбоподателя. Г. като търговец е наел под наем помещение за кантора за медиация в офис в сграда, находяща се в гр.Русе ул.Духовно възраждане“№16, която граничи с бл. „Стела“. До месторабота жалбоподателят пътува с л.а. Ситроен Берлинго с рег.№ .... и през работно време паркирал пред входа за подземните гаражи, тъй като в района местата за паркиране са силно ограничени. Точно до имота ползван от дружеството на жалбоподателя била построена рампа водеща към тези подземни гаражи. До нея има вход за задния двор на кооперацията където са построени надземни гаражи. Пространството пред вратите било оформено като тротоар и до него имат достъп минувачи. Г. претендирал пред собствениците в бл.“Стела“ да му осигурят достъп до надземните гаражи, но те му отказали ключ за достъп и той започнал да паркира служебния автомобил точно пред вратата на рампата за подземните гаражи по начин, който препятства отварянето на вратата и достъп дори на пешеходци, защото според него гаражите нямали удостоверение за ползване и съответно не следва да се ползват, а и защото заедно с наема на помещението е наел и общи части, като паркирането по този начин е упражняване на правото му да ползва общи части. На 27.10.2025 г., около 13:32 ч., св.Т. Е. забелязала, че пред вратата на входа за подземните гаражи, на която били поставени надписи „Гаражът се ползва“ и „Не паркирай– вход-изход гаражи“ бил паркиран лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ...... Тя направила една фотоснимка и още на същия ден, около 14 ч. 14мин., изпратила по електронна поща, използвайки имейла– [email protected], писмо до Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе с приложени към същото снимки на нарушението, отбелязвайки че така паркиран автомобилът създава неудобство за собствениците на гаражите и блокира достъпа до тях. Във връзка с подадения сигнал била образувана проверка, която установила, че лекият автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ..... е собственост на търговското дружество "Борн Интернационал" ЕООД. Проверката била възложена на полицейския служител св.П.

А. и в резултат на същата съставил АУАН против жалбоподателя за нарушение на чл. 98, ал.

1, т. 1 ЗДвП за това, че нарушавайки правилата за престой и паркиране, паркирайки МПС в частен имот пред вход за гараж, е създал пречка за движението. Жалбоподателят вписал собственоръчни възражения в АУАН, че възразявал срещу всички констатации в присъствието на адв. К. от АК – Русе. Въз основа на така установеното и съставения АУАН АНО, на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП, му налага административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева /51.13 евро/.

Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. В случая е допуснато нарушение на материалния закон, но това не е основание за отмяна на наказателното постановление, а е налице основание за преквалифициране на състава на нарушението в по-леко наказуем състав на административно нарушение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Приетото за установено налага единственият и несъмнен извод относно деяние и вина, а именно, че на 23.10.2025г. в гр.Русе жалбоподателят е паркирал л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ..... непосредствено пред вход на подземни гаражи,като по този начин затруднява достъпа до гаражите. С това си поведение е нарушил забраната въведена с разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП. Видно от приложените по делото фотоснимка, автомобилът собственост на управляваното от жалбоподателя дружество е паркиран на място и по начин, който създава пречки на останалите участници в движението каквито са собствениците на подземните гаражи. Това се потвърждава изцяло и от показанията на св.Т. в с.з. В своите показания тя заявява :“ Г-н Г. блокира достъпа до гаражите. Автомобилът му престоява почти цял работен ден и никой не може да влезе и може да излезе от гаражите.

Това е вход-изход“, л.75. Чрез това свое действие жалбоподателят е препятствал достъпа на собствениците на гаражи както пешеходци, така и с автомобили. Независимо от правото му да ползва общи части в нает съсобствен имот той не може да упражнява това свое право в пречка на останалите съсобственици. В случая останалите съсобственици са други участници в движението и паркирането непосредствено пред вратата на общи гаражи създава пречка на другите участници в движението. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – с оглед на правоспособността и квалификацията си на водач на МПС,както и с оглед на вече възникналите конфликти със собствениците по повод паркирането деецът е съзнавал забраната на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП за паркиране и престой на място което затруднява и пречи за останалите участници в движението. Предвид горното изводът на наказващия орган правилно е установил нарушението, но неправилно е приложил при определяне на административно наказание за извършеното нарушение санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 100 лв. водач, който наруши правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Съставомерните признаци на сочената разпоредба от обективна страна предпоставят нарушаване на правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. В съдържанието на АУАН не е налице описание на пътното платно, с отразяване на брой на платната, респективно лентите за движение във всяка посока, наличието на кръстовище, в зоната на което е бил паркиран лекия автомобил, както и относно значими обстоятелства - по какъв конкретен начин е създавал опасност за другите автомобили, въобще преминавали ли са такива в този участък по това време на денонощието. Анализирайки тези данни съдът стига до извода, че в случая не е била налице 3 непосредствена опасност за движението. Изводът на наказващия орган относно създаване на непосредствена опасност за движението не може да се основава на предположения. В случая предположението и вероятностният извод, с който се характеризира то, са свързани с отсъствие на доказателства, необходими за формиране на категорично становище и за установяване с достоверност на действителното фактическо положение. Поради това вероятностното съждение е всякога основано на субективна оценка и субективен опит, а не на обективна информация. Съдът приема, че в случая изводите на наказващия орган относно създадена непосредствена опасност нямат своето легитимно основание в наличните доказателства, съответно и нужната солидна фактическа опора, като е аргументирал позицията си именно съобразно предположение, а не на базата на категорични доказателства. При така приетото от наказващия орган от фактическа страна виновно нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно "паркиране на лек автомобил към подхода на паркинга, с което създава пречка за движението в частен имот“, на жалбоподателя е следвало да бъде наложено наказание съобразно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т.

1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Това е така, защото жалбоподателят всъщност е нарушил разпоредбата на чл.98 ал.2 т.1 т.2 от ЗДвП, съгласно която паркирането е забранено и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях.

В случая, при така установените факти, АНО е дал неправилна правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. Така допуснатото нарушение следва да се санира, като на основание чл.63 ал.2 т.4 вр. ал.7 т.1 от ЗАНН нарушението следва да се преквалифицира, т.е. налице е хипотеза за изменение на наказателното постановление, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено да се изменя обстоятелствената част на нарушението. Нарушението е „същото“ по смисъла на разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДвП, а не на чл.98 ал.1 т. 1 от ЗДвП , тъй като нарушението му по никакъв начин не е свързано със създаване на други участници в движението. По този начин не се нарушава забраната да не се изменят съществено обстоятелствата на обвинението, тъй като същите са посочени ясно, недвусмислено и разбираемо в наказателното постановление – „.. като паркира на място , на което превозното средство създава пречки за останалите участници в движението ..пред вход на подземни гаражи“. Налице и следващата предпоставка за преквалифициране на нарушението, а именно нарушението е по-леко наказуемо , тъй като за нарушението по чл.98 ал.1 т.1 вр.чл.180 ал. 1 т.1 от ЗДвП наказанието е глоба в размер на 100лв., аза това по чл.98 ал.2 т.2 чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП е глоба в размер на 50 лв. По този начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то е имало възможност да се защитава по тези факти, т.е. промяната на обстоятелствата по обвинението не възниква за пръв път в тази фаза на процеса.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се 4 явява обосновано и законосъобразно, като единствено следва да бъде изменено.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т.1 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление 25 – 1085 - 003895/05.12.2025г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на Г. Т. Г. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.180 ал.1 т. 1 от ЗДвП, като го преквалифицира в такова по чл.180 ал.2 т.1 от ЗДвП и му налага наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5