Решение № 56 от 17.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пазарджик, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220201609 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С жалбата си срещу Електронен фиш серия К №*********** на ОДМВР Пазарджик, жалбоподателят Н. Т. Р. , ЕГН ********** твърди, че електронният фиш, с който му е наложена глоба в размер на 50лв., е неправилен и незаконосъобразен Моли да бъде отменен Електронен фиш серия К №*********** на ОДМВР Пазарджик. Сочи доказателства и не претендира разноски.

За наказващия орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален представител. Постъпило е становище за неоснователност на жалбата, като претендира разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Пазарджишкият районен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от Електронен фиш серия К №*********** на ОД МВР Пазарджик, на 25.09.2023 г. в 22.39ч а с а , с автоматизирано техническо средство № 00209D32F68B, к м . 86 + 400 от АМ „Тракия“ , с посока на 1 движение от гр.Пловдив към гр. София, е заснето МПС Ауди А8 4.2 Куатро, специален автомобил, с рег.№В **** КТ, което е управлявано със скорост от 154км.ч., при максимално разрешена скорост за движение от 140 км.ч.

Посочено е, че собственик,на когото е регистрирано МПС/ползвател е Н. Т. Р. , ЕГН ********** от с.*******. Наложена е на жалбоподателя Н. Р. глоба в размер на 50лв. за нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.2т.2 ЗДвП.

Към процесния електронен фиш е приложена един брой снимка /л.7/, на която се вижда рег.№В **** КТ на МПС , данните от която съответстват на релевантните във фиша обстоятелства. Включително е видно, че наказуемата скорост е 159км.ч. ,преди да е отчетен е толеранс от минус 3% от измерената скорост.

Прие се Удостоверение /л.13 / за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 на видео радарна система тип MULTA RADAR SD580 , вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по под №4888, със срок на валидност до 08.12.2020г.

Това удостоверение е съпроводено с писмо на Български институт по метрология до сектор ПП Пазарджик, с уведомление, че на видео радарна система тип MULTA RADAR SD580 с MAC №00209D32F68B е извършена последваща проверка през месец юли 2023г. , за което е издаден Протокол за проверка №107-СГ-ИСИС/26.07.2023г., като периодичността на проверката на видео – радарните системи е една година.

По делото се прие още цитираният по-горе Протокол за проверка №107СГ-ИСИС/26.07.2023г на БИМ относно видео радарна система тип MULTA RADAR SD580, № в регистъра 4888 MAC №00209D32F68B, място на монтаж гр.Пазарджик, магистрала Тракия, км. 86 + 400.

Установява от Справка за промяна на регистрацията и собственици на ППС,находяща се на л.6 , че МПС Ауди А8 4.2 Куатро, вид специален автомобил, с рег.№В **** КТ е собственост на *************, ЕГН **********.

Прие се по делото

Декларация по чл.189ал.5 ЗДвП от

*************,която е декларирала, че на дата 25.09.2023г. в 22.39ч. превозно средство рег.№В **** КТ е било във владение на Н. Т. Р., като МПС и е върнато в 12.00ч. на 27.09.2023г.Приложено е и копие от свидетелството за 2 управление на Н. Т. Р. , ЕГН **********.

От справка в системата АИС АНД на ОДМВР Пазарджик е видно, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 21.10.2024г., като въззивната жалба е депозирана с пощенско клеймо от 28.10.2024г.

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в преклузивния 14 дневен срок по чл.189ал.8 ЗДвП.

По същество Съдът намира жалбата за неоснователна.Единственият довод на жалбоподателя е, че не е собственик на МПС Ауди А8 4.2 Куатро, вид специален автомобил, с рег.№В **** КТ.

От правна страна, според чл. 189, ал. 4 изр. първо от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.Т.е. когато е налице нарушение ,установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., са съобразе н и с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС положения относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес".

Това означава, че контролният орган не се намесва директно в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, като за тези действия се съставя 3 протокол.От тази гледна точка, нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

Съдът на първо място отбелязва, че спрямо жалбоподателя Н. Р. изтекъл давностния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН . не е

Налице специфични особености в производството по издаване на електронен фиш, включително относно субекта на нарушение – когато собственик е физическо или юридическо лице или МПС е предоставено за ползване от друго лице – несобственик , или различно от законния представител на ЮЛ. Поради това е необходимо в един по –късен момент от деня на нарушението да се установи действителният извършител на нарушението. От тази гледна точка, датата на издаване на електронния фиш не може да бъде начален момент на сроковете по чл.34ал.1 ЗАНН.Още повече , че в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не е предвиден като изричен реквизит дата на издаване на електронен фиш.

Ето защо следва да се приложат относимите разсъждения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. В него се посочва, че " понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/, и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 ЗАНН/. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Т.е. налага се извода, че относно давността за погасяване на наказателно преследване в случая се прилагат сроковете, свързани с абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН – четири години и половина .Тази давност не е настъпила, считано от датата на извършване процесното нарушение – 25.09.2023г.

Следва да се отбележи, че обжалвания електронен фиш съдържа всички реквизити, изисквани от нормата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . В съдебната практика е изяснено, че в случая се касае до специален ред за ангажиране на 4 административно наказателна отговорност, като нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП е специална по отношение на разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.

Според § 1 т . 1 от ДР на ЗАНН ,електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш по силата на закона, не е изявление на определен орган, а електронно обективирано изявление.Поради това е обективно невъзможно да има волеизявление на конкретно физическо лице.

В частност, не е съществено нарушение пропуска, че в електронния фиш не е отбелязано обстоятелството , че е отчетен е толеранс от минус 3% от измерената скорост. Както се установи, измерената скорост е била 159км.ч. но след отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост жалбоподателят е санкциониран за управление със скорост от 154км.ч.

Съдът счита, че няма съмнение и относно в годността на техническото средство, измерило скоростта, съответно и всички останали данни, регистрирани от това техническо средство.

От цитираните по делото Протокол за проверка Протокол за проверка №107-СГ-ИСИС/26.07.2023г. на БИМ относно видео радарна система тип MULTA RADAR SD580 , № от ДР 4888 MAC №00209D32F68B, място на монтаж гр.Пазарджик, магистрала Тракия, км. 86 + 400 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 на видео радарна система т и п MULTA RADAR SD580 се установява, че това техническо средство отговаря на условията за използването му, по смисъла на чл.4 от Наредбата 8121 з-532/2015 г., включително към датата на нарушение – 25.09.2023г. е било със срок на валидност. Към тази дата е била валидна извършената последваща проверка, съобразно чл.43ал.1- 3 от Закона за измерванията.

Ето защо няма основание за съмнение в достоверността на техническите данни, регистрирани от процесната видео радарна система тип MULTA RADAR SD580 и обективирани в обжалвания електронен фиш, включително и относно данните от приетата снимка, която е доказателствено средство, съобразно чл.189ал.15 ЗДвП.

5

Съдът намира още, че при издаването на обжалвания електронен фиш е приложен правилно материалният закон.

От обективна страна се установи, че на 25.09.2023 г. в 22.39часа, с автоматизирано техническо средство № 00209D32F68B, км. 86 + 400 от АМ „Тракия“, с посока на движение от гр.Пловдив към гр. София, е заснето МПС Ауди А8 4.2 Куатро, специален автомобил, с рег.№В **** КТ, което е управлявано със скорост от 154км.ч., при максимално разрешена скорост за движение от 140 км.ч.Така направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване да бъде отграничено несъмнено от друго място по автомагистралата. Законосъобразно е наложена на жалбоподателя Р. глоба в размер на 50лв. за нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.2т.2 ЗДвП. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. Р. в качеството на ползвател ,на основание чл.188ал.1 ЗДвП и предвид представената Декларация по чл.189ал.5 ЗДвП от собственика *************.Ето защо доводът на жалбоподателя в смисъл на за неправилно ангажирана отговорност поради факта, че не е собственик на МПС Ауди А8 4.2 Куатро, специален автомобил, с рег.№В **** КТ, е неоснователен.

Поради изложеното Съдът счита, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото , основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и с това становище е направено искане за присъждане на разноски , което е основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без лично явяване на юрисконсулта и не е с правна и фактическа сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.