Решение № 436 от 11.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Пазарджик, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500636 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 876/21.12.2022 г., посТ.ено по гр.д. № 20215240101364 Пещерският районен съд е отхвърлил предявения от „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. “Б.“, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. К. иск против Д. С. Т. от гр. П., ул. “М.Т.“ № 171 с ЕГН ********** за признаване за усТ.ено по отношение на Д. С. Т., че „П.К.Б.“ ЕООД има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на 3353.30 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението - 26.08.2021 година до окончателното й изплащане; договорено възнаграждение в размер на 1451.92 лева; лихва за забава в размер на 599 лева за периода от 04.07.2018 година до 06.01.2021 година; лихва в размер на 427.15 лева за периода 01.01.2021 година до 25.08.2021 година, за които е издадена заповед за изпълнение № 204 от 26.08.2021 година по ч.гр.дело № 1027/2021 година по описа на ПщРС.

Прекратил е производството по гр.дело № 1364/2021 година по описа на ПщРС по отношение на претенцията на от „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* за осъждане на Д. С. Т. за заплащане на сумата от 1824.38 лева представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги като недопустима.

1

Осъдил е „П.К.Б.“ЕООД гр. С. да заплати на Д. С. Т. разноски по делото в размер на 2311.20 лева

С определение № 101/16.02.2023 г., посТ.ено по реда на чл.248 от ГПК Пещерският районен съд е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил „П.К.Б.“ЕООД да заплати на Д. С. Т. разноски, в т.ч. възнаграждение за адвокат в размер на 1065.54 лв. и разноски за вещо лице в размер на 510 лв.

С решение № 437/002023 г. Пещерският районен съд е отхвърлил иска на „П.К.Б.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. “Б.“, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. К. иск против Д. С. Т. от гр.

П., ул. “М.Т.“ № 171 с ЕГН ********** за осъждане на Д. С. Т. за заплащане на сумата от 1824.38 лева представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

Против решение № 876/21.12.2022 г. в законния срок е постъпила въззивна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че между кредитора и Д. Т. не съществува облигационна връзка, а съдът не бил обсъди цялостно събраните по делото доказателства. Договорът бил сключен при общи условия и тъй като в случая законът не предвиждал солидарна отговорност между съдлъжниците, такава била договорена изрично по волята на страните. От клаузите на договора ставало ясно, че ответникът се бил съгласил да отговаря солидарно, наред с кредитополучателя, за същата престация към кредитора, който можел да я поиска от всеки от тях.

Качеството на съдлъжник за Д. Т. се усТ.явало от подписания от него договор за потребителски кредит при общи условия, а допълнителен аргумент за това била нормата на чл.304 от ТЗ. След като ответникът бил поел задължение като солидарен длъжник, кредиторът имал право да предяви вземането си срещу всеки един от длъжниците по свой избор.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъдат уважени предявените положителни усТ.ителни искове.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с искане решението на районния съд да бъде потвърдено с присъждане на разноски за тази инстанция.

В исковата си молба против ответника Д. Т. ищецът „П.К.Б.“ ЕООД е твърдял, че на 17.04.2018 година е сключен договор за потребителски кредит № 3030633192 между „П.К.Б.“ ЕООД в качеството на кредитор и Н.И.А. и Д.

С. Т. в качеството на солидарни длъжници. Договорът бил сключен при следните параметри: сума по кредита от 5000 лева; договорен срок от 36 месеца; размер на вноска от 243.98 лева; годишен процент на разходи (ГПР) от 49.89%; годишен лихвен процент от 41,17%; лихвен процент на ден от 2

0.11%, като общото задължение по кредита възлизало на 8783.28 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги се дължало възнаграждение в размер на 3284.28 лева, което се заплащало чрез месечна вноска в размер на 91.23 лева. Общото задължение по кредита възлизало на 12 067.56 лева, а месечната вноска (включваща и вноската по пакет от допълнителни услуги) възлизала на 335.21 лева.

Ищецът е твърдял, че длъжниците се запознали подписали Общи условия като неразделна част от договора, както и стандартния европейски формуляр. На 28.08.2018 година длъжникът по договора Н.А. подала заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3030623192, с което пожелала да й бъде отложено плащането на погасителна вноска № 1. На 12.09.2018 година между посочените по-горе страни бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 3030623192, с който страните по договора се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 4, която трябвало да се заплати в края на погасителния план. Неразделна част от сключения анекс бил нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се променяли от 36 броя на 37 броя. На 01.10.2018 година длъжникът Н.А. подала заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3030623192, с което поискала да бъде отложено плащането на 2 погасителни вноски, като на 02.10.2018 година е бил сключен анекс № 2 към ДПК № 3030623192, с който страните се договаряли да бъдат отложени погасителни вноски № 5 и 6, като същите следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения анекс бил нов коригиран погасителен план, в който погасителните вноски се променяли от 36 на 39 броя. Ищецът е твърдял, че договореното възнаграждение по договора за заем е следвало да се изплати разсрочено в рамките на погасителния план. Неизплатеното от длъжника договорно възнаграждение било в размер на 1451.92 лева и се претендирало от падежа на първата неизплатена вноска - 03.01.2020 година до датата на предсрочната изискуемост 06.01.2021 година. Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги длъжникът дължал възнаграждение в размер на 3284.28 лева, от която сума била заплатена сумата от 1459.90 лева и оставало да се заплати сумата от 1824.38 лева.

Длъжникът не бил изпълнил задължението си по договора, а именно да изплати заетата сума, като бил внесъл само шестнадесет погасителни вноски съгласно извлечение от сметка, поради което кредиторът обявил предсрочна изискуемост на кредита. Към момента размерът на погасеното от Н.А. и Д. Т. задължение по ДПК било в общ размер на 5445.58 лева, от която сума част от задълженията си по договора в размер на 5363.58 лева и 40 лева за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, съгласно 3 уговореното в ОУ. След приспадане на внесеното задължение длъжникът Т. дължал на „П.К.Б.“ ЕООД сума в общ размер от 7 655.40 лева, от която главница в размер на 3352.30 лева; договорено възнаграждение в размер на 1451.92 лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1824.38 лева; лихва за забава в размер на 599.65 лева и законна лихва в размер на 427.15 лева. Поради неизпълнение на задължението по договора ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-П., въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1027/2021 година по описа на ПщРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение, като по отношение на заявлението относно сумата от 1824.38 лева, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, заявлението е било отхвърлено. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК било депозирано възражение от длъжника Д. Т., което мотивирало правния интерес на кредитора да усТ.и вземането си. Искането е да бъде посТ.ено решение, с което да се признае за усТ.ено по отношение на ответника, че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу ответника в размер на сумата от 3352.30 лева -главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане; договорено възнаграждение в размер на 1451.92 лева; лихва за забава в размер на 599.65 лева и законна лихва в размер на 427.15 лева.

Моли да бъде посТ.ено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1824.23 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Претендират се разноски.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск с твърдението, че ответникът не бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорена е датата, съдържанието, както и подписът, положен от ответника Т. в документи Анекс № 1 и Анекс № 2 с твърдение, че те не са полагани от лицето Д. С. Т.. Направено е и възражение за неравноправни клаузи в договора, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Заявено е още, че ответникът не бил получил никакви пари от заетата сума като същите били преведени по личната банкова сметка на заемателя А..

Претендират си разноски.

УсТ.ява се от доказателстгвата по делото, че на 17.04.2018 година Н.И.А. чрез сътрудник е депозирала до „П.К.Б.“ ЕООД писмено искане за отпускане на потребителски кредит в размер на 7000 лева, като на същата дата е попълнен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Същите документи са подписани от Д. С. Т. в графата „съдлъжник“. На 17.04.2018 година е сключен и договор № 3030623192 между “П.К.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател и Н.И.А. в 4 качеството й на кредитополучател, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави в заем на А. сума в размер на 5000 лева за срок от 36 месеца. Уговорено било още от страните заетата сума да бъде издължена на вноски, всяка в размер на 243.98 лева, при годишен процент на разходи 49.89%; годишен лихвен процент от 41.17%; лихвен процент на ден от 0.11% или общото задължение по договора възлизало на 8783.28 лева, като бил закупен и пакет допълнителни услуги в размер на 3284.28 лева, а размерът на вноската по този пакет била договорена в размер на 191,23 лева или общият размер на вноската ставал 335.21 лева, а общият размер на задължението бил 12 067.56 лева. Договорът е подписан и от Д. С. Т. в качеството на съдлъжник.

Подписани от страните са и общи условия към договора, декларации и споразумение за закупен пакет допълнителни услуги, както и погасителен план - неразделна част от договора, в който ясно са посочени броят на месечните вноски, размерът на всяка вноска и падежната дата, като падежът на последната погасителна вноска бил на 03.05.2021 година. С платежно нареждане от 18.04.2018 година договорената от страните сума по договор за кредит от 5000 лева е преведена по банкова сметка на лицето Н.И.А..

По-късно са сключени Анекс № 1 към договор за потребителски кредит от 12.09.2018 година, с който кредитополучателят е поискал отлагане на плащането на погасителна вноска № 4 без причина, като крайната дата за издължаване на кредита е 03.06.2021 година, а с Анекс № 2 от 08.10.2018 година кредитополучателят е поискал отлагане на плащане на вноска № 5 и вноска № 6, поради което срокът за плащане е удължен до 03.08.2021 година.

Видно от останалите писмени доказателства, до длъжника Т. е било адресирано уведомително писмо от 08.07.2021 година, с което кредиторът го уведомява, че неплатеното задължение по договор за кредит № 3030623192 е 8095.21 и включва: непогасена част от задължението съгласно договора в размер на 6628.60 лева; лихва за забава в размер на 966.61 лева; такса по тарифа от 500 лева като обявява договорът за предсрочно изискуем считано от 06.01.2021 година. Съгласно обратната разписка за доставяне, това писмо с дата 08.07.2021 година е връчено на длъжника Т. лично срещу подпис на 12.01.2021 година.