Определение № 586 от 16.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Шумен, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500208 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 1008/27.02.2025 г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.

София, действащо чрез пълномощника юриск. С.С. против разпореждане № 93/29.01.2025 г. по ч.гр.д. № 55/2025 г. по описа на Районен съд гр. В. Преслав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Х. Ш. И.. Счита, че районният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че заявителят е изпълнил изискванията на ЗПК в чл.10 от Договора. Банката е посочила ГПР в размер на 58,07%.

Договорът е сключен на 31.01.2024 г., към която дата основният лихвен процент на БНБ е бил 13,97% /като сбор от ОЛП в размер на 10 процентни пункта и надбавка в размер на 3,79%/, което съобразно чл.19, ал.4 ЗПК означава, че ГПР по този договор не може да надвишава 68,95%. Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в неговата отхвърлителна част и да уважи изцяло подаденото заявление, като постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Прилага справка за основния лихвен процент на БНБ за периода 01.01.2024 г. – 01.12.2024г.

След преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският окръжен съд, в настоящия състав счита, че частната жалба е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за основателна, поради следното:

Ч.гр.д. № 55/2025 г. по описа на ВПРС е образувано по заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против длъжника Х. Ш. И., за следните суми, основани на извлечение от счетоводните книги на банката: сумата от 495,69 лв., представляваща обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 7200312072864 от 31.01.2024 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.01.2025 год. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 121,83 лв., начислена за периода от 15.06.2024 год. до 25.11.2024 год. и обезщетение за забава в размер на 11,40 лв. за периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г., както и направените в заповедното производство разноски за внесена държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С атакуваното разпореждане № 93/29.01.2025 г. заявлението е отхвърлено в следните части: за горницата над 475,76 лв. до пълния предявен размер от 495,69 лв., представляваща обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 1

7200312072864 от 31.01.2024 год., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от датата на подаване на заявлението – 24.01.2025 год. до изплащане на вземането, за сумата от 121,83 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 15.06.2024 год. до 25.11.2024 год., за сумата от 11,40 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г., както и за сумата в размер на 100.00 лв., представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК заповедния съд е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане. В останалата част заявлението е уважено, като е издадена заповед № 27/29.01.2025 г., а именно за сумата от 475,76 лева, представляваща обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 7200312072864 от 31.01.2024 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.01.2025 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За посочените вземания е допуснато незабавно изпълнение на заповедта, като е издаден изпълнителен лист.

Заповедният съд е изложил мотиви, че разпоредбата на чл.10 от договора за кредит представлява неравноправна клауза, тъй като е договорен ГПР в размер на 58,07%, който надхвърля предвидения максимум от 50% в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това договорения ГЛП в размер на 47,82% надвишава почти 5 пъти законната лихва по просрочени задължения, която се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Доколкото е видно, че по договора е внесена една вноска в размер на 22,04лв. с която е погасена главница 2,11лв. и лихва 19,93лв., следва да се издаде заповед само за чистата стойност на отпуснатия кредит в размер на 475,76лв. /след съотнасяне на сумата 19,93лв. за погасяване на главница/, като в останалата част заявлението се отхвърли.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България".

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.

Законната лихва по реда на чл. 86, ал.2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. В случая договора е сключен на 31.01.2024г. , като към този момент основният лихвен процент /ОЛП/ определен от БНБ е бил 3,79 %. Увеличен с 10 пункта означава, че ГЛП е 13,79%, трикратният размер е 41,37%, а петкратния размер е 68.95лв. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР /58,07%/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница и поради това уговорените клаузи за възнаградителна лихва и ГПР не са нищожни.

2

На съда е известна съществуващата съдебна практика възприемаща извода, че възнаградителна лихва над посочения трикратен размер на законната лихва се явява нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл.26 от ЗЗД, но намира, че не е относима в настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди приемането на чл.19 ,ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014г.). Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. Към настоящият момент е налице нормативен текст - чл.19,ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014г.), който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 58,07%, т.е. не надхвърля размера предвиден в чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, налице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за отхвърлените вземания и за разноските сторени от заявителя в заповедното производство, респ. уважаване на жалбата, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде отменено в отхвърлителните му части.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 93/29.01.2025 г. по ч.гр.д. № 55/2025 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Х. Ш.

И., за следните суми: за горницата над 475,76 лева до пълния предявен размер от 495,69 лева /т.е. за сумата 19,93 лв./, представляваща обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 7200312072864 от 31.01.2024 год., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от датата на подаване на заявлението – 24.01.2025 год. до изплащане на вземането, за сумата от 121,83 лева - договорна лихва, начислена за периода от 15.06.2024 год. до 25.11.2024 год., за сумата от 11,40 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г., както и за сумата в размер на 100.00 лв., представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист, по заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК:

131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.... № 52-54, представляван по закон от Н.Г.С. – изпълнителен директор и А.Ч.Д. – изпълнителен директор, срещу длъжника Х. Ш. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Върбица, общ. Върбица, обл.

Шумен, ул. ...... № 6 и настоящ адрес: гр. Върбица, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. ...... № 8, 3 за следните суми: за горницата над 475,76 лв. до пълния предявен размер от 495,69 лв. , което е сумата 19,93 лв., представляваща обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 7200312072864 от 31.01.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.01.2025 год. до изплащане на вземането, за сумата от 121,83 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 15.06.2024 год. до 25.11.2024 год., за сумата от 11,40 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г., както и за сумата в размер на 100.00 лв., допълнително юрисконсултско възнаграждение.

Връща делото на ВПРС за техническото издаване на заповедта и изпълнителния лист, и изпълнение на процедурата по връчването й.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4