Решение № 465 от 22.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500625 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата инстанция по въззивната жалба на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: град София, Младост 3, ***, вход А, етаж 9, офис 20, представлявано от управителя Д. В. Н., чрез упълномощения му процесуален представител адв. Емил Цанев против решение № 435 от 18.10.2023г., постановено по гр. дело № 54/2022 г. по описа на РС- Несебър,В ЧАСТТА, с която е обявен за нищожен договор № 1055073 от 19.08.2021г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен между ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, от една страна в качеството му на заемодател, и ищцата З. Ц.

Ц. с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Н., кв. К. № *, етаж *, ап.**, от друга страна в качеството й на заемател.

Със същото решение въззивното дружество-ответник е осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 25 лв., представляваща половината от разноските за платена държавна такса., както и да заплати на процесуалния представител на ищцатаадвокат Д. В. М. – АК-Пловдив, сумата в размер на 240 лв. с включен ДДС, представляваща половината от дължимото адвокатско възнаграждение, като е отхвърлена претенцията на въззивното дружество – ответник за осъждане на ищцата да му заплати сумата в размер на 600 лв., представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с 1 твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, като се сочи, че формирането на ГПР се изчисляван съгласно посочената в Приложение № 1 към ЗПК формула, която включва като елементи при изчисляване единствено главница, лихви, разходи по кредита, погасителни вноски. Сочи се, че съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК общите разходи по кредита включват известните на кредитодателя суми по допълнителните услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита, които компоненти се съдържат в чл. 1-3 от договора за кредит. На следващо място заявява, че сключването на договор за поръчителство от длъжника не е било задължително условие при отпускане на кредита, а избор на длъжника, за което излага подробни съображения. Предвид това заявява, че обратно на изводите на съда включване на клаузата за обезпечение чрез „Фератум банк“ /Малта/ в чл. 5 от договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения на страните. Възразява, че възнаграждението, дължимо от длъжника на това трето за договора лице „Фератум банк“ /Малта/ няма как да бъде включено в ГПР, поради което счита, че невключването му не води до нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, респ. на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Счита, че включването му би довело винаги до надвишаване на размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че такова възнаграждение може и да не се дължи, ако длъжника предостави обезпечение чрез поръчителство от физически лица.

Предвид това заявява, че ГПР е правилно посочен в договора за кредит и не е налице хипотезата на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. На следващо място моли да се приеме, че уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснатия кредит, поето доброволно от длъжника не нарушава закона и не представлява неравноправна клауза, за което излага подробни аргументи, от който счита, че се налага извода, че горепосоченото задължение не цели заобикаляне на императивни норми на ЗПК. По така изложените доводи в жалбата моли за отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и отхвърляне на предявения срещу дружеството- въззивник иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата З. Ц. Ц., чрез пълномощника си адв. Д. М.- АК-Пловдив е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Заявява, че счита, че процесния договор за кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в подкрепа на становището си излага подробни аргументи относно обстоятелството: че в ГПР следва да се включват всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, а спазването на това изискване дава точна информация на потребителя как е образуван размера на ГПР; че с предвиждането за заплащане от длъжника на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Фератум банк“ ЕАД /Малта/ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК; че невключване на разходите по договора за предоставяне на поръчителство в размер на ГПР означава несъответствието му с действително прилагания от кредитора ГПР в кредитното правоотношение. Изложени са и съображения за нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и „Фератум банк“ ЕАД /Малта/ - поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, подкрепени с цитирана в писмения отговор съдебна практика. По подробно наведените и доразвити в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

2

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени от ищцата З.

Ц. Ц. при условията на обективно и субективно съединяване искове за приемане за установено по отношение на ответниците „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, че сключения между първия ответник и ищцата договор № 1055073 от 19.08.2021г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние и сключения между ищцата и втория ответник договор за предоставяне на поръчителство във връзка с първия договор за кредит са нищожни на няколкото посочени при условията на евентуалност основания: поради противоречието им със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП; поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал.1, пред второ от ЗЗД; поради противоречие с добрите нрави- чрез чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и първият ответник е сключен договор № 1055073 от 19.08.2021г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 800 лв., като тя се е задължила да върне на заемодателя сума в общ размер от 827,04 лв., включваща главницата от 800 лева, при ГПР 49,85% и лихвен процент 3,38% при срок на кредита 30 дни. Ищцата сочи, че н а основание чл.5 от договора за кредит тя е сключила договор за предоставяне на поръчителство с вторият ответним „Фератум Банк“ ЕАД, по силата на който за предоставената от него услига- поръчителство по кредита тя се е задължила да му заплати сумата в размер на 236,96 лева, включена и начислена към вноската по погасителния план по кредита. Ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен на няколко посочени при условията на евентуалност основания: на първо място поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, което обосновава с довода, че в него е посочен ГПР само като абсолютна стойност без да е ясно как е образуван и кои разходи са включени в него, въобще и кои са съставните му елементи. Заявява, че договорът за поръчителство е посочен като условие за сключването на договора за предоставяне на финансови услуги, поради което същият е нищожен поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, с мотив, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разгледано като елемент от общия разход по кредита за потребителя предвид, че е пряко свързано с договора за потребителския кредит, следователно трябва да бъде включен в ГПР, а това не е сторено. Сочи, че тъй като този разход за предоставеното поръчителство не е включен в ГПР, а доколкото и сумата, дължима от ищцата по договора за поръчителство е 236,96 лева, е в размер на около 1/4 от сумата по кредита, то е налице заобикаляне на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и същевременно съставлява 3 противоречие и на двата договора с добрите нрави и принципа на справедливостта. По така изложените съображения се иска да бъде прието за установено по отношение на двамата ответници, че и двата договори са нищожни при въведените от ищцата при условията на евентуалност основания, а именно: поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, и поради противоречие с добрите нрави. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Възразява против твърденията на ищеца, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит е нищожна и, че предоставяне на поръчителството от вторият ответник „Фератум Банк“ – Малта е условие за сключване на договора за кредит.

Посочва, че потребителят има право сам да направи избор за обезпечаване на кредита и за конкретен поръчител, а след като ищецата е направила избора при подаване от на заявката за кредит, че желае да бъде сключен договора за кредит при положението на чл.5 от него, означава, че тази клауза е индивидуално уговорена, доколкото счита, че именно към този момент ищцата е била уведомен и за таксите, които следва да заплати в полза на „Фератум Банк“ – Малта за това, че е избрала него като поръчител. Излага, че тази предоставена на ищцата като потребител информация представлява преддоговорната информация и проекти за договор за кредит, а от „Фератум Банк – Малта тя е получила и цялата документация, свързана с договора за гаранция и приложенията. Акцентира, че след тази процедура ищцата изрично е потвърдила, че желае да сключи договора за потребителски кредит при определени условия, поради което отрича спрямо нея да е приложена заблуждаваща търговска практика, с мотив, че на всеки етап от преддоговорните отношения тя е бил информирана за последиците о т своя избор и за дължимите суми, включително и по договора за поръчителство.

Възразява против доводите в исковата молба за наличие на нарушение на чл.143 от ЗЗПт, както и нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК с довода, че разходът за гаранция не се включва в ГПР по кредита, тъй като не е измежду изброените в пар. 1, т.1 от ЗР на ЗПК. Заявява, че в случая е имало необходимост кредитът да бъде обезпечен, с мотив, че кредитодателят е имал интерес от това с цел да избегне евентуални вреди, поради което договорът за гаранция не е сключен за начисляване на допълнителни разходи по кредита, а и ищцата не е била принуждавана да сключва такъв договор. Подчертава, че посочения ГПР от 49,85% е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК, като освен това ищцата е имала законовата възможност в срок от 14 дни от сключването на договора да се откаже от сключения договор за кредит, предвидена и в чл.9 от договора, а след като не се е възползвал от това свое право, то ответникът счита, че тя е приела клаузата на чл.5 от договора за кредит. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

В предоставения на вторият ответник „Фератум Банк“ ЕАД срок по чл. 131 от 4

ГПК, същият не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по исковете, нито е направил възражения и оспорвания.