Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 617 от 09.04.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2688/2019
Вид
Решение № 617
Подписан
09.04.2020
В сила
17.07.2020
Състав
ВАЛЯ ИЛИЕВА ЦУЦАКОВА НАНКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е изготвено на 09.04.2020година

№……………… гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

На единадесети февруари година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията

НАХД

№ 2688 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на З.М.А.-ЕГН**********,***-0819-005048 от 03.11.2017 г. на Началник група в сектор ПП- ОД на МВР – Варна, с което на въз.А. са наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 200лв., за нарушение чл.25 ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 10лв., за нарушение чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183 ал.1т.1пр.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10лв., за нарушение чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП, на осн. чл.183 ал.1т.1 пр.3 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и като процесуално допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, твърди се, че още при съставянето на АУАН са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са били отразени правилно обстоятелствата по нарушението и не е била изяснена фактическата обстановка, визира се като нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, твърди се, че нарушителят е в невъзможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, оспорва се размерът на наложените административни наказания и в заключение се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание въз.А., редовно призован, не се явява, представлява се в различни с.з. от адв.Д. и адв.В., като процесуалният представител поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество се иска НП да бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се излагат аргументи в подкрепа на становището, че авторството на нарушението не е установено по категоричен и несъмнен начин, визира се липса на попълнена декларация от собственика на автомобила и от жалбоподателя по отношение на фактът, кой точно е управлявал процесния автомобил към датата на нарушението, твърди се, че въззивникът не е напуснал умишлено произшествието, тъй като не е разбрал, че такова е настъпило, , като в условията на евентуалност се иска да бъдат намалени размерът и срокът на наложените наказания на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП.

Процесуалният представител на въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение, аргументира липса на допуснати съществени процесуални нарушения и безспорно установена фактическа обстановка, като моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2017г., въз. А., управлявайки л.а.

„Джип Гранд Чероки” с рег.№ В3206РС, собственост на С.Д.Д., се движил по бул.”Мария Луиза” в гр.Варна в посока бул.”Вл. Варненчик”. Около 14,45ч. жалбоподателят, с управлявания от него автомобил се намира на около 50м. след кръстовището с бул.”Сливница”, движейки се в дясната лента на пътното платно, като в този момент , автобус, намиращ се на автобусна спирка, потеглил рязко и вместо да намали скоростта и да спре, въз.А., с управлявания автомобил навлязъл в съседната лява пътна лента.В този момент, в лявата пътна лента се движил л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№ В 1258РТ, управляван от С.А., като при навлизането в лявата пътна лента от страна на автомобила, управляван от жалбоподателя, между този автомобил и автомобила, управляван от А. настъпило съприкосновение.С предната лява броня л.а с рег. .№ В3206РС причинил деформации на предния десен калник на л.а.с рег.№ В 1258РТ, като след настъпване на ПТП, въззивникът, без да спре на мястото на произшествието, го напуснал с управлявания от него лек автомобил.

За настъпилото ПТП бил подаден сигнал в сектор ПП- ОД на МВР-варна, като местопроизшествието било посетено от полицейски екип, в който участвали свидетелите С. и С..Водачът на л.а.”Фолксваген Пасат” обяснил на полицейските служители, че го е блъснал джип, който навлязъл в пътната лента, в която се е движил автомобила, управляван от А. и им предоставил рег.№ на джипа- рег. .№ В3206РС, като А. попълнил и сведение, в което описал обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

Малко по-късно на същата дата, при обход на бул.”Вл. Варненчик”, горепосочените полицейски служители установили, че процесният л.а. „Джип Гранд Чероки” с рег.№ В3206РС,е паркиран под спирката, намираща се в близост до сградата на ВРС.Докато полицейските служители оглеждали паркираният лек автомобил, при тях пристигнал въз.А. и след проведена беседа същият потвърдил пред служителите на сектор ПП, че само той управлява процесния джип, въпреки, че не е негова собственост и потвърдил и че и по-рано същият ден го е управлявал.На место бил повикан и А. с управлявания от него лек автомобил, бил извършен оглед на двата автомобила, установени били следните щети:- охлузване по лявата част на предната броня на джипа и деформация по предния десен калник на л.а.”Фолксваген Пасат”.Двата автомобила били съпоставяни, като щетите от съприкосновението съвпадали.

По време на проверката въззивникът не представил на проверяващите СУМПС и СРМПС.

Изготвен бил протокол за ПТП, в който били описани щетите по двата автомобила, участвали в произшествието, като на место св.С. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който били описани приетите за установени нарушения на чл.25 ал.2 от ЗДвП, чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП.АУАН бил съставен в присъствието на св.С. и в присъствието на водача на втория автомобил, участвал в произшествието и подписан от тях.

АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му го подписал и в съответната графа вписал, че не е участвал в ПТП и че по автомобила му няма щети.

В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които АНО възложил разследване от комисия, изготвени били докладни записки от свидетелите С. и С. и след като проверката от комисията приключила със справка, че АУАН е правомерен и законосъобразен, въз основа на материалите по преписката на 03.11.2017г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В съдебно заседание се събраха доказателства, че С.А. е починал, поради което негов разпит не бе проведен.

Събраха се и писмени доказателства, от които се установи, че към датата, визирана в АУАН и НП, СУМПС на жалбоподателя не е било отнето фактически.

Събраха се и писмени доказателства, че поради технически причини изготвените фотоснимки на автомобилите, участвали в произшествието, не могат да бъдат предоставени на съда, тъй като не са налични.

Съдът напълно кредитира показанията на св.С., тъй като същите са последователни, искрени, конкретни и непротиворечиви, а и липсват доказателства, които да ги оборват.

Съдът приема за житейски достоверни и твърденията на св.С., че предвид изминалият период от време няма конкретен спомен за обстоятелствата, касаещи процесното ПТП, но потвърждава, че е участвал в съвместен екип с колегите си, обслужили произшествието.

Съдът кредитира всички писмените доказателства по делото, тъй като същите кореспондират с кредитираните от съда гласни доказателства и с приетата за установена фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствата: материалите по АНП – АУАН, протокол за ПТП, сведение, докладни записки и др., както и от гласните доказателства по делото.

Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.

По приложението на процесуалния закон.

АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН, като лицето, съставило АУАН и лицето, издало НП са компетентни съгласно приложената и приета по делото заповед.

Срещу АУАН са били подадени възражения, категорично АНО е възложил разследване на спорните обстоятелства, извършено от комисия, във връзка с депозираните възражения са били изготвени и докладни записки от актосъставителя и св.С., комисията е изготвила справка, че АУАН е правомерен и законосъобразен, поради което съдът не споделя възраженията, че е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН..

Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушенията, посочени са обстоятелствата, при които същите са извършени, посочени са и нарушените правни норми коректно, поради което не е било ограничено по никакъв начин правото на защита на нарушителя, същият е имал възможност да разбере в извършването на точно какви нарушения е обвинен и не споделя и тези възражения.Налице е съответствие между факти, посочени като нарушени норми и приложени санкционни такива, поради което и в тази връзка съдът не констатира съществени процесуални нарушения.

Очевидно актосъставителят е положил нужните усилия за установяване на реалната фактическа обстановка и едва след това е пристъпил към съставяне на АУАН, поради което и възраженията в тази насока не се споделят.

По приложението на материалния закон:

На първо място съдът намира, че авторството на деянието е доказано.

Категорични са показанията на св.С. , че жалбоподателят е потвърдил, че именно той е управлявал на процесната дата процесният лек автомобил, въпреки, че не е негова собственост, потвърдил е,че е възникнала ситуация на процесното място, като е отказал да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, заявявайки, че има проблем с ръката, а при липса на спор относно лицето, реално управляващо автомобила, не е било необходимо собственикът по документи да попълва декларация.

Спор по отношение на факта, че именно въз.А., на 04.10.2017г. , около 14,45ч. е управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки” с рег.№ В3206РС, собственост на С.Д.Д.не е възниквал и в нито един момент от хода на АНП.

Доказателства, че друго лице е управлявало процесния автомобил, не се ангажираха и в с.з., а съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП / какъвто безспорно е настоящият/ имат доказателствена сила до доказване на противното, което не е сторено както в хода на АНП, така и в с.з.

По отношение на авторството на нарушенията и единствените възражения, че не е настъпило ПТП, тъй като по автомобила, управляван от жалбоподателя, не е имало никакви щети, горното се опровергава както от съдържанието на протокола за ПТП, подписан и от въззивника, в който са описани щети именно в предна лява част на процесния автомобил, така и от показанията на св.С., дадени в с.з., съгласно които не само е имало щети, но същите са съвпадали и с щетите по другият автомобил, участвал в ПТП.

Във връзка с нарушенията:

Правилно АНО е приел, че въз.А. при извършване на маневра, свързана с навлизане в съседна лява пътна лента не е пропуснал л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№ В 1258РТ, който се е движил в нея, с което е нарушил правилата за предимство в резултат на което е настъпило ПТП, т.к. съгласно разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП , при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или отчасти в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея.

Предвид горното правилно АНО е наложил глоба на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП от ЗДвП, като размерът на глобата е в императивно предвидения от санкционната норма, поради което съдът намира наложеното административно наказание за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

Правилно АНО е приел, че въз.А. е нарушил задълженията си като участник в ПТП, тъй като след настъпване на произшествието не е спрял и не е установил последиците от същото, а съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП , водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.Неоснователни са възраженията, че въззивникът не е разбрал, че е настъпило ПТП, тъй като безспорно същият е потвърдил, че е възникнала конфликтна ситуация на процесното място, по двете МПС безспорно са установени щети в следствие на съприкосновението им, а и репликата му пред св.С., стоящ до автомобила му е била:”Как ме намерихте?”