Решение № 14714 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14714 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110103140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от З срещу А. Л. Н., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 886 лева, равняваща се на 453 евро, представляваща регресно вземане за платено по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег. № **, причинени при ПТП, настъпило на 18.01.2020 г. в гр. София, по вина на ответника при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, който е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, и сторени ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба – 20.01.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 18.01.2020 г. в гр. София, бул. „Луи Пастьор“ и бул.

„Царица Йоанна“, ответникът, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.

№ **, предизвикал настъпването на ПТП, като при предприемане на маневра завой наляво отнел предимството на лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег. № **, и го блъснал, в резултат на което на последния били причинени увреждания, представляващи „тотална щета“. Навежда доводи, че виновният водач е напуснал местопроизшествието без да спре и установи щетите и последиците. Твърди, че към момента на ПТП-то е бил застраховател на ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № BG/02/119002657446, поради което по заведена ликвидационна преписка (именувана „щета“) № 2010002304 заплатил застрахователно обезщетение в размер на 861 лева на собственика на увреденото МПС. По така изложените съображения моли съда да осъди ответника да му възстанови посоченото обезщетение заедно с 25 лева ликвидационни разноски.

Претендира и направените в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, 1 чрез адв. И. Т.. Оспорва да са се осъществили елементите, включени във фактическия състав на съдебно предявеното вземане. Оспорва да е участвала в ПТП на 18.01.2020 г., както се твърди в исковата молба. Признава да е била участник в ПТП, настъпило на 18.12.2019 г. в 07:05 ч. сутринта. Твърди, че тя и малолетната й дъщеря, която пътувала с нея, били откарани с линейка за медицински прегледи и изследвания в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, след провеждането на които ответницата се върнала на местопроизшествието, като в нейно присъствие бил съставен приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП. Оспорва произшествието да е настъпило поради нейното виновно и противоправно поведение, като в условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия участник в инцидента, управлявал лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег. № **. Релевира и възражение за погасяване по давност. Оспорва иска и по размер.

Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски.

С определение, постановено по реда на чл. 253 ГПК в проведено на 22.06.2026 г. открито съдебно заседание, е изменен проекта за доклад в частта по отношение на датата на настъпване на процесното ПТП, като съдът е постановил същата да се чете 18.12.2019 г., вместо прървоначално посочената 18.01.2020 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Възникването регресно право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования при него водач на моторното превозно средство се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС, като при настъпването на ПТП е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки, а ответникът трябва да докаже, че е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца, респ. че е напуснал местопроизшествието, тъй като е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че от страна на ищеца е изплатено на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег. № **, в полза на неговия собственик в сочения в исковата молба размер от 861 лева.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № BG/02/119002657446, от която се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и ответника А. Л. Н., 2 възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен на 16.09.2019 г., със срок на действие от 00.00 ч. на 17.09.2019 г. до 23.59 ч. на 16.09.2020 г., с която ищецът е приел да покрива риска от виновно причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **.

По делото се установява още, че в срока на действие на застрахователния договор (на 23.01.2020 г.) е било подадено уведомление за щета до застрахователя, който е извършил действия по образуването на застрахователна преписка (именувана „щета“) с № 2010002304 въз основа на подадено уведомление от застрахования, по определяне на застрахователно обезщетение и изплащането на такова в размер на 861 лева, който правнорелевантен факт не е въведен като спорен по делото, а и се установява от представеното по делото преводно нареждане с реф. № FT20106666504889 от 15.04.2020 г.

По делото е представен Протокол за ПТП с № 1771530/18.12.2019 г., изготвен по повод процесното произшествие от СА – младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ – СДВР. В протокола и съдържащата се в него схема са обективирани данни, че на 18.12.2019 г., около 07:00 часа, в гр. София, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, управляван от А. Л. Н., се е движел по ул. „Луй Пастьор“ в посока от бул.

„Сливница“ и на кръстовището с бул. „Царица Йоана“ водачът предприел маневра за завой наляво, като не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег. № **, управляван от Т. И. И.. В протоколът са вписани видимите щети по двете превозни средства, както следва: по лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ** – предна броня, преден десен калник, десен фар и др., и по лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег. № ** – предна броня, преден калник – 2 бр., фар – 2 бр., преден капак и др. Протоколът като съставен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на място, и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява по своята правна природа официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти и обстоятелства. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата и място на настъпване на ПТП и участващото в него лица, респ. автомобили, както и по отношение на причинени видими щети. Частта, описваща констатациите на компетентния орган за механизма на процесното ПТП обаче, не обвързва съда, тъй тези факти от обективната действителност не са непосредствено възприети от него, а са изградени въз основа на заявленията на участниците в произшествието. При това положение, и предвид извършеното от ответника оспорване, в доказателствената тежест на ищеца посредством всички други допустими доказателствени средства е да установи механизма на ПТП.

Към приетата по делото административно-наказателна преписка с № 19-4332028872/21.01.2020 г. по описа на СДВР е приобщен АУАН с № 168411 от 18.12.2019 г., подписан от ответника А. Л. Н. без възражения, както и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 19-4332-028872 от 21.01.202 0 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, влязло в законна сила на 07.03.2020 г., с което на ответника А.

Л. Н. са наложени наказания по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева, за това, че на 18.12.2019 г., около 07:00 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „Луй Пастьор“ с бул. „Царица Йоана“ като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, при маневра ляв завой за навлизане в друг път не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Фиат 3

Мареа“, с рег. № **, с което виновно е нарушила чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Действително, наказателното постановление не попада сред актовете на наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския съд по см. на чл. 300 ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая обаче, предвид: обстоятелствата, отразени в постановлението, влизането му в законна сила поради неупражняване на правото за обжалване на същото от страна на нарушителя, подписване на АУАН от нарушителя без възражения, и с оглед установения в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД принцип, че вината на делинквента при непозволено увреждане се предполага, то следва да се приеме, че ответникът следва при условията на главно и пълно доказване да опровергае фактите, отразени в посочените актове. Такова обратно доказване в случая не е проведено от ответника.

За установяване на обстоятелствата относно механизма на процесното ПТП са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. И. И..

От показанията на св. И. се установява, че същата е управлявала лек автомобил „Фиат Марая“ при настъпване на процесното ПТП в гр. София, ж.к. „Люлин“, в района на кръстовище, регулирано със светофарна уредба. Свидетелката сочи, че се е движела направо, като при подаден за нея зелен сигнал на светофара е навлязла в кръстовището, когато другият водач, извършвайки ляв завой, е ударил автомобила .

По думите на свидетелката другият водач веднага след произшествието се извинил и обяснил, че поради мрачното време не я е видял. Свидетелката заявява, че е направила опит да избегне удара, но не е успяла. Посочва, че нейният автомобил е бил ударен в лявата странична част, като не си спомня с коя част от другия автомобил е осъществен контактът. Не помни и конкретните материални щети по автомобила, но сочи, че впоследствие същият е бил бракуван. От показанията се установява още, че след настъпване на произшествието на място е бил извикан екип на КАТ, като свидетелката е дала проба за употреба на алкохол. Тя заявява, че при произшествието не е имало пострадали лица и не е викала екип на спешна медицинска помощ. По нейни възприятия всички участници са били стресирани. Свидетелката установява, че в автомобила на другия водач са се намирали две малки деца. Не може да посочи дали другият водач е напускал мястото, тъй като самата тя е била ангажирана с извършването на полицейската проверка. Не си спомня дали е бил съставен протокол за ПТП, но след предявяването му в съдебно заседание потвърждава, че подписът, положен за участник № 2, е неин, като предполага, че протоколът е бил съставен от полицейските служители. Свидетелката заявява още, че е престояла на местопроизшествието около тридесет минути до един час, не си спомня на място да е пристигал екип на спешна медицинска помощ и сочи, че не е възприела очевидци на настъпването на пътнотранспортното произшествие, нито някой да е идвал на мястото.