Решение № 104 от 17.11.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. *****, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243130200315 по описа за 2024 година Производството по ВАНД№315/2024 г. по описа на РС-***** е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Н. И.

Ф. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №24-0324000297/16.07.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.*****, РУ *****, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на осн. чл. 177, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

В жалбата се съдържат доводи за липса в случая на осъществен състав на посоченото в НП нарушение от обективна и субективна страна и незаконосъобразно ангажиране на административно-наказателна отговорност, както и допуснати в хода на проведеното производство от АНО съществени процесуални нарушения. Възоснова на изложени в подкрепа на горното аргументи се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд НП.

В съдебни заседания жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата доводи.

Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-*****.

Съдът, като обсъди представените от АНО материали и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2024 г. св. Ж. и колегата му К.К. – служители при РУ *****, около 16,30 ч. в гр.*****, по път III-208, в близост до Пожарна Техника, извършили проверка на лек автомобил „БМВ 320 И“, който бил без поставени 1 на същия регистрационни табели и се управлявал от жалбоподателя Н. Ф..

При същата, било установено, че процесният автомобил е с номер на рама ********, собственост на Т.Ф.А., като МПС-то било с валидна регистрация според направена чрез ОДЧ при РУ-***** справка в информационната система на МВР, но спряно от движение от 23.01.2014 г. Предвид констатираното управление на МПС, което е спряно от движение, бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП от Ф., като възоснова на същия, на 16.07.2024 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл. 177, ал.1, т.4 от ЗДвП санкция „Глоба“ в размер на 100 лв. На водача на автомобила бил съставен и АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Видно от изисканите от съда и приложени по делото справки свързани с регистрацията и собствеността на процесния автомобил, същият е регистриран на 03.02.2010 г, с вписан собственик Т.Ф.А., като на 23.01.2014 г.

СРМПС е отнето/иззето поради спиране на превозното средство поради техническа неизправност на 02.12.2013 г. на осн.чл.171, т.2 а от ЗДвП.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания св.Ж. касателно основаните относими към предмета на делото факти и обстоятелства са безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на този свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете от ЗАНН.

Съгласно разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5 и чл. 42 т. 4 от ЗАНН, НП, респ.АУАН следва да съдържат описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая, съдът констатира, че обстоятелствената част както в АУАН, така и в НП съдържат единствено посочване на фактите, че на съотв.дата и място въззивникът е управлявал спряно от движение МПС от 23.01.2014 г. от Сектор ПП-*****, без да е налична нужната от обективна страна конкретика относима към вмененото нарушение и свързана с изискуемото в тази насока основание за спиране, респ.издадена заповед, не е ясно връчена ли е тази заповед по надлежния ред, на кое лице, влязла ли е в сила и от коя дата, което от своя страна и пряко касае наличието на субективния елемент от състава на деянието.

2

От фактическа страна в АУАН и НП е прието, че на 27.05.2024 г. жалбоподателят Ф. в гр.*****, по път III-208 е управлявал лек автомобил „БМВ 320 И“, с номер на рама ********, собственост на Т.Ф.А. , като автомобилът е спрян от движение поради техническа неизправност от 23.01.2014 г. От събраните по делото доказателства е видно, че действително в системата на КАТ е отразено, че МПС е спряно от движение поради техническа неизправност, като в същата липсва отразяване въз основа на кой административен акт е сторено това.

Съгласно ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Нормата на чл. 23 от ЗАНН сочи, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Една от предвидените мерки съгласно чл. 171, т. 2, б.

"а" от ЗДвП /в редакция към 2014 г./е временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото не е представен акт, по силата на който е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение на пътното превозно средство, собственост на Т.Ф.А.. Единствено е посочено, че МПС е спряно от движение от Сектор ПП-*****, но както в приложената справка от КАТ липсват данни въз основа на какво е сторено това, като доказателства в тази насока не са представени и пред настоящия съд от страната, в чиято тежест е да докаже наличието на съставомерно деяние по вмененото на санкционираното лице нарушение.

Съгласно нормата на чл. 172, ал. 2, т. 4 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, превозните средства се спират от движение временно при условията и по реда на чл. 171, т. 2 ЗДвП, като съгл.чл.40, ал.2 от Наредбата, на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от движение". В случая липсват и каквито и да е доказателства по 3 делото, регламентираните с тези разпоредби действия по отнемане на част втора от СРМПС и поставянето на знака да са били извършени, кога и от кого, а оттам и за наличие на виновно поведение, т. е. за наличие на съзнание у дееца, че управлява МПС спряно от движение

По изложените доводи съдът намира, че не се доказа от обективна страна осъществен състав на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, доколкото по делото не е установено по безспорен начин, че МПС-то управлявано от жалбоподателя е спряно от движение на посочените основания и дата, а именно - поради техническа неизправност на 23.01.2014 г.

В случая, същото е и субективно несъставомерно, доколокото липсват доказателства ЗППАМ, включително и за спиране на МПС до отстраняване на неизправността да са били връчени на лицето, посочено като собственик, какъвто не е жалбоподателя, липсват и факти от които да се направи извод, че въззивникът умишлено е извършил административно нарушение, управлявайки спрян от движение лек автомобил.

При тези констатации, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника по отношение на процесният за настоящото производство санкционен акт, поради което Наказателно постановление №24-0324-000297/16.07.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.*****, РУ ***** за нарушение от страна на Ф. на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП следва да се отмени.

По делото са претендирани разноски единстевно от страна на въззивника. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, по отношение на които е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което следва да бъде разгледано от съда. При преценка на обстоятелството, че делото е разгледано в две съдебни заседания, с оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото, съобразявайки липсата на негова фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението на въззиваемата страна е основателно и уговореното и платено от въззивника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400,00 лева, явяващ се минималния такъв и в който размер следва да бъде присъдено на въззивника, изчислено съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0324-000297/16.07.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.*****, РУ *****, с което на Н. И.

Ф. с ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на осн. чл. 177, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР-*****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Ф. с ЕГН ********** сумата от 400, 00 лева представляваща разноски за адвокатско 4 възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 5