Определение № 1020 от 01.07.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. Варна, 01.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20253110202273 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК .

С Постановление от 19.05.2025 г. на прокурор Д. В. при Районна прокуратура гр. Варна на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 53/2023 г. по описа на ОСлО - ОП – Варна за извършено престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Недоволен от постановлението е останал С. К. С., гр.Вършец, ул.“******“ № *****, който с жалба до Районен съд гр. Варна представя становище че доказателствения материал събран по досъдебното производство е неправилно интерпретиран от наблюдаващия прокурор. С жалбата е направено искане за отмяна на постановлението на РП – Варна и връщане на делото със задължителни указания относно прилагането на закона.

След като се запозна със доводите в жалбата и събраните на 1 досъдебното производство гласни и писмени доказателства, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА както и постановения прокурорския акт за правилен, постановен без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на разследването, като основанията за това заключение са следните:

По досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице.

Досъдебното производство е започнато на 28.07.2023 г. и водено за извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК .

В разпоредбата на чл.243, ал.4 и чл.244, ал.5 от НПК изчерпателно са изброени лицата, които имат право да обжалват постановлението на прокурора, с което се прекратява/спира наказателното производство и това са обвиняемият, пострадалият от престъплението или неговите наследници и представителят на ощетеното юридическо лице. Тези изчерпателно изброени субекти могат да упражнят правото си на жалба пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението.

Видно от материалите по делото досъдебно производство № 53/2023 г. по описа на ОСлО - ОП – Варна за извършено престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК .

Посоченото престъпление – по чл.309 ал.1 от НК попада в глава ІХ от НК "Документни престъпления". В тези разпоредби законодателят е инкриминирал съставянето и ползването на неистински частен документ. Този вид престъпно посегателство макар и косвено свързано с правата на определени граждани не предполага настъпването на съставомерни вреди за тях, защото нанесената вреда е само съставомерна цел, а не резултат от посегателството. Това препятства възможността да се идентифицира конкретно пострадало лице, което в съдебната фаза на процеса може да бъде конституирано като граждански ищец и за което при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защити правата си, освен чрез обжалване на постановлението. Безспорно е, че при такова деяние съответното лице няма качеството на пострадал. Тези престъпления са формални, на просто извършване и не включват в състава си съставомерни вреди - било то имуществени или неимуществени, респективно 2 не е налице пострадало лице или ощетено юридическо лице с право на обжалване. В случая жалбоподателя не притежават нито едно от посочените по-горе качества.

В разглеждания случай жалбата пред Районен съд - Варна срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурор при Районна прокуратура - Варна е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл.54 във връзка с чл. 219 и следващите от НПК, нито качеството на пострадал по смисъла на чл.74 ал. 1 от НПК, поради което за жалбоподателя не е налице процесуална възможност за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда.

Пострадал по смисъла на чл.74 НПК е винаги и само физическото лице, което е претърпяло съставомерни (имуществени или неимуществени) вреди от престъплението.

В този смисъл е практика на ВКС. Съгласно Решение № 173/16.10.2017 г. по дело № 628/2017 г. на ВКС, НК, I н.о., качеството на пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 от НК следва да се разглежда в смисъла, установен, заменена с Директива 2012/29 от 25.12.2012 г., където в чл.1-ви, б."а" от решението, и в чл.2, т.1, б."а" от директивата се посочва, че "жертва" е физическо лице, което търпи вреди, изразяващи се и във физическо, душевно или емоционално страдание, или пък икономическа вреда, като всичките те са преки последици от престъпление. Т.е. пострадал от престъпление може да бъде единствено физическо лице, което е претърпяло съставомерни (имуществени или неимуществени) вреди от престъплението, каквито съставите на престъпленията по чл.309 ал.1 и чл.316 от НК не предвиждат.

Поради това съдът счита, че жалбоподателя, макар да е сезирал компетентните органи и са инициирали образуване на горепосоченото досъдебно производство, не е легитимиран да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, доколкото не са сред кръга от лица, визирани в разпоредбата на чл.243 ал.3 и чл.244 ал.5 на НПК, на които законодателят е предоставил право на жалба при този род престъпления.

Такава е и константната практика на Окръжен съд – Варна /например определение № 699/26.09.2011 г. на Окръжен съд Варна по в.ч.н.д № 1452/2011 г.; определение № 103/03.02.2017 г. на Окръжен съд Варна по в.ч.н.д. № 73/2017 г.; определение № 324/27.07.2021 г. по ВЧНД № № 830 по описа за 2021 година, постановено по идентичен казус и много други/.

Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето на съда по обосноваността и законосъобразността на 3 прокурорския акт.

При липсата на надлежно сезиране съдът не би могъл да упражни правомощията си. За гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи са налице разпоредбите на чл.46 ал.4, чл.200 и чл.243 ал.10 от НПК, предоставящи възможност постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по - горестоящата прокуратура. Посочените разпоредби дават възможност на всяко заинтересовано лице (без да е необходимо то да има някакво процесуално качество) да сезира по-горестоящата прокуратура, с цел да бъде проверена законосъобразността на издаденото постановление за прекратяване или спиране на наказателното производство. Именно по този ред и в духа на закона би следвало да процедират в случая жалбоподателите.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът счете, че жалбата срещу горепосочения прокурорски акт се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане и върната на подателя , а съдебното производство по същата следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 и чл.323 ал.1 т.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалбата на С. К. С., гр.Вършец, ул.“*******“ № ***, против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.05.2025 г., постановено от прокурор Д. В. от Районна прокуратура Варна по досъдебно производство № 53/2023 г. по описа на ОСлО - ОП – Варна, водено за престъпление по чл.309 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като процесуално недопустима.

4

Връща жалбата на С. К. С., гр.Вършец, ул.“*****“ № ***.

Заверено копие от жалбата да остане по делото.

Прекратява съдебното производство по ЧНД № 2273 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна.

Да се изпратят съобщения на Районна прокуратура Варна и на С. К. С., гр.Вършец, ул.“****“ № ****.

Определението подлежи на протест и обжалване в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Варна.

След влизане в сила на определението материалите по досъдебно производство № 53/2023 г. по описа на ОСлО - ОП – Варна да се върнат на Районна прокуратура – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5