Определение № 1774 от 11.08.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1774 гр. Враца, 11.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Частно гражданско дело № 20261420106703 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „ЮтеКредит България” ЕООД срещу Л. А. И., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.

Съдът намира претенцията за такса за разглеждане за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.

В договора за кредит при посочването на параметрите на кредита е уговорена такса за разглеждане. Посочено е, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно т. 8.4 от представеното Рамково споразумение за потребителски кредити таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на „Договор кредит“ или изменения на споразумението по т. 6.10 от процедурата.

От клаузите на индивидуалния договор за кредит не става ясно за какво е предвидена процесната такса. Така, освен наименованието на таксата – „такса за разглеждане“ липсва яснота в договора за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото в т. 8.4 от Рамковото споразумение за потребителски кредити и твърденията на заявителя, че на сайта на дружеството е 1 дадена информация какво представлява таксата за разглеждане не са достатъчни, за да се приеме, че на потребителя не е наложено приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Следва да се отбележи, че използваните фрази за дължимостта на таксата за „преглед на искането за кредит“ и „сключване на Договор кредит“ са неразбираеми и неконкретизирани. На следващо място, буди недоумение как процесната такса се дължи за „осигуряване на средства по кредита“, доколкото именно в това се изразява насрещното задължение на кредитора по договора за кредит.

В заключение съдът приема, че потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора със съдържанието на процесната клауза, предвиждаща дължимост на сума в размер близък до 1/3 от размера на главницата по договора за кредит.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при сключването на Договора потребителски кредит и конкретно при уговарянето на таксата за разглеждане не е спазено изискването на чл. 143 ЗЗП за добросъвестност, което води и до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, като е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата.

Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл. 146 ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване становище на ответника и събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на клаузите от потребителския договор. Също в рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно – поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски кредити.

Съдът намира, че същите доводи важат и за претендираната сума за такса за разноски за обявяване на договора за предсрочно изискуем в размер на 92,82 евро. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при сключването на Договора потребителски кредит и конкретно при уговарянето и на тази таксата не е спазено изискването на чл. 143 ЗЗП за добросъвестност, което води и до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, като е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания за такса за разглеждане и такса за разноски за обявяване на договора за предсрочно изискуем, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си си, като довнесе дължимата държавна такса.

Водим от горното, Врачанският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК:

205559807 срещу Л. А. И., ЕГН:*****, за сумата от 7,31 евро – такса за разглеждане, дължима по Договор за кредит № L340412 и за сумата 92,82 евро, представляваща такса за разноски за предсрочно обявяване на договора за предстрочно изискуем.

2

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3